Могат ли да се заровят томахавките на войната, за да се спасят умиращите от глад?

август 6th, 2011

Преди време писах, че при следващи действия на Съвета за сигурност или други организации гражданските общества на страните участнички в действията им няма да оправдаят каквато и да е резолюция, която ще даде повод за провеждане на  военна операция. А и членовете на съвета няма да се оставят втори път да бъдат подведени. Е, случи се. И не само Русия и Китай, а и страни от други континенти.

Световната криза „удари” и много бедни страни, докато богатите си осигуряваха влияние сред вече непослушните си марионетки. Техни марионетки отчасти ги правихме и ние, като се отказвахме от колосални дългове, а и не приемахме помощи, когато се демонтираше „социализъмът”. Че и вестниците ни бяха пълни с расистки изказвания, че ще ставаме „бяла държава”.

Само част от разходите за войната срещу Либия биха могли да помогнат в Сомалия, Кения, Судан. Би могла да им помогне и Либия, но е принудена да не може.

Военните операции доведоха до критични състояния не само в Ирак, но и в Либия. В Сирия, и други подобни режими, необмислените военни действия с „летящи канонерки” доведоха до мерки на правителството срещу заплашващи управляващите действия. Световната общност не потърси диалог, а част от нея замени преговорите с демонстрации на сила. При това срещу враг, който не ги напада.

В същото време един народ измира от глад и жажда. А недалеч,  в Либия и Египет има много вода. В Нил също. Европа и Америка имат и храни, които унищожават.

Бих се радвал, ако в света и в България поискат да помогнат за сметка на военните си разходи. Щатите, които доскоро даваха милиони за нарязване на чужди оръжия, сега са малко затруднени. Това е и причината за по-кротичкото им участие в знакови военни операции на Запада! Не някаква нова политика. А ние имаме и излишни кораби, вече неучастващи във военни операции срещу враговете на световната демокрация… и български също. Необходима е само воля и инициатива. Пари световната общност общо и поединично има, поне за спасяването на един народ. Може да спести от бомбите, които не бяха предвидени за „контрол на небето”, но ги използват „за разчистване на пътя на демократичните сили”. Начините не са само в димящите дула.

Какво става в Либия! /Не е въпрос!/

април 23rd, 2011

За учудване е. Правителствените войски печелят територии и надмощие във важни за вътрешни и външни сили важни градове и области. Пресата по света и у нас съобщава за голяма победа на временния антиправителствен комитет – признат е от втора монархия в Персийския залив! Републиките мълчат…

Приятелския или „безразборен”, или от „нападение” огън поваля англоезични журналисти, които съобщават, че ЕС въздушните удари не правят нищо. В Америка са отчаяни! Преди време също вод,еха политика на „изолационизъм”. Сега е частична.

САЩ – президента вероятно е бил подложен на натиск от стратези и тактици, но предлага военна подкрепа само с безпилотни „въздушни канонерки”. Не му е леко! А следващото действие?

Либийското правителство ще въоръжава народа верен на Джамахирията. ООН очевидно не харесва идеята за въоръжен народ и предлага на Кадафи да прекрати военните действия. Същата ООН, която решава до сега политически проблеми, като се съгласява на оръжейно ембарго, дори в страни в които се провежда геноцид. И нито дума прекратяване на подкрепата с подготвяни за изпращане ЕС-офицери от Франция и Италия, а и от другаде.  А и срещу въздушните удари – личностни и безличностни!

Турция мълчи поне видимо. Изчаква и има какво. ЕС също не е единен. Казусите за народ, сверенитет, познатия на чехословаци и българи, а и на други от двете страни на Желязната завеса „ограничен суверенитет” предизвиква Осло, Берлин, а и други. В Средиземноморието мълчи, или се прави, че е така дори Израел,  Страшно може да бъде и мълчанието на Африка на юг от Сахара. То ще свърши! Мълчи и българското общество. По други причини. И мълчанието му не ще свърши.

Французите били обезпокоени от ръста на цената на какаото поради гажданска война в Африка. Сега, когато водят необявена война срещу друга африканска страна? България не се безпокои, дори когато и отнемат пазарите.

Международната общност се обедини около идеята, че са необходими промени и защита на човешките права, и се разедини по методите, с които се правят от възползвалите се от наивитета на опонентите си, които са и стратегически противници, повече или по-малко притворни.

Ще стигне ли силата на гражданското общество, да се наложи над авторитетите в световната политика днес? Изпитанието е много сериозно. А и за либийските бунтовници – до сега не сме чули нито една декларация за това, какви човешки права защитават и какви искат! Лозунги има. Сигурно е, че на някои в ЕС им харесва, но на други вече не. И заради разходите, и заради целите, и заради новата физиономия на една много стара политика.

Свят и война

март 31st, 2011

Несъмнено е, че войната е избраната форма за промяна в Либия. Защото там строят е „социалистическо”-ислямски.
Революциите в света са несъмнени. Водят се под знамето на човешките права. Капитализмът използва този фактор в борбата с режимите с некапиталистическа ориентация, в които лидерите им се представят като защитници на колективите. Това сега всъщност правят и лидери на  „класически демокрации” от най-западен тип. Това разбира се, ще има сериозни последствия и във Франция, и в Италия, а вероятно в Обединеното кралство. Германците се оказаха по-далновидни, а и са подложени на политически промени като бъдещите в други страни на Западна и Южна Европа.
Преди време Светът на необвързаните, известен и като Страни с некапиталистическа ориентация имаше значително място в световната политика. Напоследък я няма.
Слабостта на светските режими от Света на необвързаните е в получените извънредни пълномощия в борба с религиозно-политически или националистично-политически про- и антиколониални сили. В многонародностни или многоплеменни държави корективните права бяха налагани и се налагат над индивидуалните. В републики-федерации като Югославия или Джамахирията това доведе до наподностни и племенни противоречия. В света, обхванат от кризисни явления конкуренцията е страховита и първи загубиха битката социалистическите страни1 тъкмо защото гражданские им общества бяха различни от партократичните.
Сега наред са режимите от „Арабския свят”. В обстановка на криза рухват привидни стари съюзи. Противоречието на силите е парадоксално – единомишленици се оказаха религиозно-терористични организации на които пречеха светските режими, и демократичните управляващи от ЕС и НАТО, и дори арабски монархични режими.
Очевидно е ново преразпределение на света и на енергийните запаси на страните в сложни положения.
Революционери се оказват не само младите хора, но и стари чиновници на диктаторите. Събитията са както в бившите социалистически страни. Преходните периоди към демократичност са под олигархични контроли с кадри на бившите управляващи. Д. Дебелянов бе писал преди време, че хатовете се ритат а ний, магаретата мрем. Процесът е много добре известев в историята, но политиците се правят на „неофити”, яростни нонопокръстени.
Намесата на чужди военни сили във вътрешните работи на друга държава съществуват от много време. ПроблемЪт е, че те използват мирното население като мишена, страданията на която ще увеличат негодуванието от собственото му правителство. Изкуствено създадените по инициатива на великите сили „империи” и „държавици” сега се унищожават от самите тях, око проявават неподчинение. Ресурсите на капитала и комунизма, възможни за ограбване, сега са изчерпани, но пък Третият свят е толкова богат, че е необходимо да се закрият и неприлични тайни от времето преди и след Студената война, които биха огорчили гражданките общества на политическите освободители
Никак не е случайно, че страни като Норвегия преосмислиха позициите си, а Китай,Индия, Бразилия и Русия се чудят какво да правят с гражданские си общества, които си задават неудобни за политическиште класи въпроси. Последиците от тези революции ще иват отражение както в страните на необвързаните с военни „уроци” за диктаторите, така и в обвързаните. Преди време един от най-демократичните президанти на САЩ бе казал, че демокрациите по света са хубаво нещо далеч от границите на Америка и опасни  близост до Северната й част. В глобализираното ни общество май са се променили само мащабите, но те подготвят и нови социални промени. И за „развитите” демокрации и за преходните общеиства и за феодално-капиталистическите монархии. Промени ще има в две посоки – като революции и реставрации, повече или по-малко временни и като решителни нови явления в разбиранията за социализъм и капитализъм „с човешки лица”.
Неприятно е, че управляващите у нас са се готвили за този празник на войната и преди и сега – социалистически доминирания предходен режим закупи овехтяла фрегата, която сегашните управляващи изпращат срещу бреговете на Северна Африка. Последици от глобалните процеси предстоят и в България, която дори не може да каже, че „корабчето ни е неремонтирано”, което е и истината.
Всъщност и ООН не изработи средства за контрол над диктаторски режими, защото част от тях му бяха временно полезни, а други все още, въпреки че са поразтревожени от „Зората” – название което звучи  и като закана за бъдещ „Зенит на гнева”! Така или иначе идеята за Средиземноморски съюз противоречи на идеята за Африкански съюз, който опира до Средиземно море. Гук е и причината за войната на нейните инициатори. Останалото е повод, използан и досега като мнение на гражданското общество.