14 въпроса към „Рейтинг на висшите училища в България 2011”

ноември 5th, 2010

Изданието е добър опит. Недобри изглеждат основанията бъдещето на образованието ни да се основава само на този опит, защото:
1. В „Рейтинг на висшите училища в България 2011” отсъстват критерии за динамиката на промените във висшите училища и специалностите им през последните три години.
2. Неоправдано не са изискани данни за университети, които се посочват като стоящи извън класацията по липса на информация например за специалност история или археология.
3. Защо МОМН не е изискало подобна информация при подготовка на национален рейтинг и възнамерява ли да коригира този пропуск, както и други в бъдеще?
4. Ако са еднакви критериите за оценка на частни и държавни университети не са включени всички частни или друго-държавни университети.
5. В националния рейтинг не са включени университети с нови специалности. Не представлява ли рейтинговият лозунг „открий най-добрия! Влез! Намери си добре платена работа!” дискриминация на университетите с нови специалности?
6. Някои специфични специалности са посочени като високо оценени. Как например се оценява заплащането на завършили в България египтолози и по специалността си ли работят те, за да участват в подобна класация?
7. Някои от критериите, например индекс на цитируемост са несъвършени – накой от цитираните автори може да е обект само на критика или да копира чужди резултати, и да бъде оценяван високо само защото е посочван многократно.
8. В България има огромно количество „учени”, които от десетилетия не отговарят на научна критика, т.е. не участват в научния живот в неговата цялост, включително и на въпроси за плагиатство фалшификации и въпреки това трудовете им се определят като критерии за класацията на дадени университети.
9. Ако тази рейтингова система ще бъде основа за бъдещи финансирания на образованието, това отнася ли се и за частните университети?
10. Ще има ли университети, които поради характера на финансирането си не се интересуват от държавно осигуряване на средства?
11. Какви са гаранциите, че в тези самофинансиращи се университети образованието е на необходимото ниво, определено от Рейтинга на висшите училища в България за 2011 година?
12. Не е ли добре авторите на Рейтинга на висшите училища в България за 2011 да посочат, че подобна система не се отнася за новосъздадени специалности и университети.
13. По-правилно е, освен въпросите с осигуряването на образованието с библиотеки, книги, сгради и преподаватели, да се оценява и в кои специалности се създава наука с нови идеи, дискусии на национално и международно ниво на  научна критика.
14. Добре е при подобни систематизации да има изграден и въведен импакт фактор.

Тези и други въпроси нямат за цел подценяването на положения труд, а целят евентуално насочване на създателите на подобен рейтинг към конкретни проблеми, които засега са останали извън внимението им.
Преди десетина години в списание „Образование” предложих система за оценка на преподаватели и техните научни постижения, която включва и негативите от дейността им. Тя сигурно е остаряла, но би могла да подскаже поне някои идеи за подобряване на сегашния „Рейтинг на висшите училища в България 2011”. В този смисъл е задължително въвеждането на импакт фактор във всички  научни специалности и за всички специалисти у нас.

Неграмотните цигани и безработните учители у нас

октомври 31st, 2010

Темата за циганите и техните права е много модерна след експулсирането им от Франция. За правото им на номадски живот също. За раждаемостта им още повече, а напоследък отново и за образованието и културата им. Проблемът обаче е по-сериозен – трябва да се образова цялото общество, самоопределящо се като циганско/ромско и не само на грамотност, но и на гражданско поведение на хора от ХХІ в. Ако циганите искат да са граждани на някоя държава, трябва да спазват законите й и на първо място отношението към правата на личността и семейството. Ранните бракове на деца над 11-13 години и продажбата на „булки” трябва да бъдат преценени от позициите на българското законодателство и нормите на ЕС. Както и малолетните, или с участие на малолетни семейства. В Съединените щати за сексуални отношения с малолетни законите са добре известни. Създаването на малолетни семейства от незавършили образование роми е причина за ниско ниво на образование, култура, етични норми и обществена осъществимост. За мен остава необяснимо как тези семейства се признават за законни в страната ни. Вероятно някой ще се ангажира с отговор?

Пред Нова телевизия представител на циганската общност – Илия Илиев съобщи на 28.10.2010 сутринта, че циганите в Европа били над 12 000 000. Той се притесняваше, че  у нас циганките раждали няколко пъти повече от българските майки и след 20-30 години неграмотните цигани щели да бъдат огромно количество. Илиев предлага предварително образование на малките ромчета по домовете, в някои от по-големите цигански къщи, за да бъдели готови да учат наравно с българските деца от Първи клас насетне.

Идеята не е лоша, но не трябва да се обучават само невръстните малчугани, но и много от невръстните им майки и бащи. И не в частни домове а в читалища и училища. Политиката на закриване на училища и съкращаване на учители е неправилна от две десетилетия. Сега в условията на осъзната необходимост от обучение и от представители на циганите, парите за интеграция на циганското малцинство могат да се насочват по пряко към съживяване на широто достъпно образование. Оцеляла материална база, съкратени учители и множество неграмотни у нас все още има, въпреки трафаретните заклинания, че нуждите на след-социалистическото общество у нас вече са други и изискват друга организация на образованието. Необходими са и действия за възстановяване на закрити училища и съкратени учители. Необходим е и успореден контрол на държавата за спазването на законовите норми.  Образованието е независимо както от църквата, така и от интересите и „културните претенции” на отделните общности и частните им домове.

Държавата има нужда от граждани с определена обществена култура и образование а не от необразовани или привидно образовани етнически „мнозинства”. Този проблем в България не е само „цигански”и има далеч по-значими обществени измерения.

Студентските стачки

октомври 22nd, 2010

Управлението на образованието на държавно ниво влезе в конфликт на интереси с правото на студентите да избират специалности и университети. Намеренията за ограничаването на ролята на държавата в следтоталитарния период са сведени до нула. Наблюдава се реставрация на практики от тоталитарното минало, които са налични и в нетоталитарния свят на частното обучение по света и у нас.
Намерението отново на държавата да спазва европейски критерии и да осигури за 40% от младите хора бакалавърско образование  остава неясна на фона на желаните от образователното министерство  съкращения на досегашните 37 държавни университета на 12-13. Образованието в частните университети е по-скъпо и едва ли би позволило достигане на 40 процента бакалаври след ясното съзнание и в министерството, че сме най-бедната страна на Европейския съюз. А образованието не е предназначено само за богати хора,поне в истинско гражданско общество.
Опитите да се преодолява университетската автономия чрез сливане на университети, чрез техни общи спомагателни системи – „паркове”, чрез съкращаване на специалности, общи за близки университети, и чрез съкращаване на ненужни специалности са в противоречие с университетските принципи. Сред тях някои са:
1. Университетите не могат да се състоят само от един или два факултета и от ограничен брой специалности.
2. Висшето образование е наука и не може да се поставя под монопол на един, или ограничен брой центрове.
3. Правото на избор на специалност отговаря на интересите на личността и е представителна картина на нуждите на пазара на образованието и науката.
4.  Право на университетите е да се съобразяват с националните и местни потребности на пазара.
5. При пазарни принципи регулиращата роля на държавата не може да забранява на университетите политика на финансова инициатива и самостоятелност.
6. Да се стимулират послушните пред министерството университети финансово означава искане на техен отказ от независимост, т.е. на автономия.
7. Образованието трябва да бъде на научно ниво, за да не се оценява неговата конкурентноспособност само по престижност на името на университета, или по оценката от дипломата.
8. Отсъствието на учители с висше  хуманитарно образование се усеща в редица райони на страната  ни, където се появяват частни или обществени недържавни, включително и религиозни обучения.
9. Проблемът с адекватното на времето ни образование не е само технологичен, но и хуманитерен.
10. Подготвяните от университетите специалисти не трябва да са само учители, подготвени от „по-големи учители” с ограничен брой научни публикации или от емпирици без научно мнение, а от учени.
11. Университетите трябва да са центрове на наука, на научни дискусии, на идеи, които не са вечно удобни на „времето” и управляващите, за да са привлекателно място и за студентите и за да отговарят на нуждите на страната ни.
12. Отношението към науката и авторското право е основан критерий, по който университетите трябва  се различават от имитаторите на дейността им по специалности, за да могат техните възпитаници да осъществят избора си, поради който са станали студенти.
13. Не всичко от постиженията на народа ни и през периода от 1944 до 1989 г. е продукт само на комунистическото политическо управление, за да бъде отричано като невъзможно в гражданското ни общество, което вече не било социалистически организирано за да има в него личността право на избор.
Това са част от правата на личността за обучение на научно ниво, поради които стачкуват студентите не само в Европа. Научно издържаното образование е единствена защита на личността на пазара на труда и в условията на конкуренция.