The establishment of the Bulgarian state under Gostun-Gast-Organs

юли 8th, 2015

Свети Йоан и „този, който все идва”

август 13th, 2010

Проблемът за светиите в България добива куриозни измерения. Вероятно не са много болниците, в които не са имали желание да ги кръстят на светии-чудотворци. Впрочем медицината е по-сериозна от чудесата в социалните си измерения.

Преди германски политик иронично упрекна българите, че заместват Маркс с Христос.  Чуството на хумор не трогна българските „реформатори” – те трябваше да изкупуват идеологически грехове и станаха по-вярващи от богословите. За разлика дори от Йоан Кръстител, който питал Христос „Ти ли си този, който трябва да дойде, или да очакваме някой друг”?
През лятото на 2010 г., във връзка с прибързано припознатите мощи на светия-кръстител, възникна нелицеприятна и груба полемика.
Аргументите на професор, обявил се за „първа цигулка”, и на министър-историк вероятно са сериозни, но освен „мощите” енигматично се споменава някакъв надпис, който бил на или ¬¬¬¬ Йоан, но който така и не бе показан на разгорещените спорещи.
Напоследък издигнаха аргумента, че южните ни съседи от всяко камъче правели туристическа атракция. Вярно е частично, но туристическата атракция не включва само  „камъчето”.  Прекспонирането на измислено историческо минало, което да обори „гръко-римското” самочувствие на съседите ни, като прикрива истинската ни история, отново се възражда. Силата на това „възраждане” е в убеждението на управляващите, че историята се правела не от народа, а от царе и идеолози.
А иначе името на Кръстителя и на Исус е  Йоханан. В гръцка транскрипция Йоанес и означава „Яхве /„този, който е”/ е милостив”.  В древността са били по предпазливи в изразните си средства, в скромността и във вярата Проблемът за светиите в България добива куриозни измерения. Вероятно не са много болниците, в които не са имали желание да ги кръстат на светии-чудотворци. Впрочем медицината е по-сериозна от чудесата в социалните си измерения.
Преди време германски политик иронично упрекна българите, че заместват Маркс с Христос.  Чуството на хумор не трогна българските „реформатори” – те трябваше да изкупуват идеологически грехове и станаха по-вярващи от богословите. За разлика дори от Йоан Кръстител, който питал Христос „Ти ли си този, който трябва да дойде, или да очакваме някой друг”?
През лятото на 2010 г., във връзка с прибързано припознатите мощи на светия-кръстител, възникна нелицеприятна и груба полемика.
Аргументите на професор, обявил се за „първа цигулка”, и на министър-историк вероятно са сериозни, но освен „мощите” енигматично се споменава някакъв надпис, който бил на или за Йоан, но който така и не бе показан на разгорещените спорещи.
Напоследък издигнаха аргумента, че южните ни съседи от всяко камъче правели туристическа атракция. Вярно е частично, но туристическата атракция не включва само  „камъчето”.  Преекспонирането на измислено историческо минало, което да обори „гръко-римското” самочувствие на съседите ни, като прикрива истинската ни история, отново се възражда. Силата на това „възраждане” е в убеждението на управляващите, че историята се правела не от народа, а от царе и идеолози.
А иначе името на Кръстителя и на Исус е  Йоханан. В гръцка транскрипция Йоанес и означава „Яхве /„този, който е”/ е милостив”.  В древността са били по предпазливи в изразните си средства, в скромността и във вярата си!

Изаура или Енгелс?

февруари 8th, 2010

Четох рубрика от проф. Пантев в „Дума” с упрек, че българските археолози и доскоро цитирали Енгелс! Много добре, че него са цитирали! А не тези, които го обявиха за „остарял марксист”, себе си за „генератори на идеи”, а археолозите за „разкопвачи”. Не тези според които: робството е остаряла Марксова представа; теорията за раннокласовото общество от 1940 г.  последна дума на съветската наука;  теорията за военната демокрация не принадлежи на Л. Х. Морган, а на Ф. Енгелс – за да я обявят за остаряла; Социализмът е неразвит комунизъм и т.н.  За разлика от  новите историци „остарелите марксисти” К. Маркс и Ф. Енгелс считат, че комунизмът е революцията, след която следва социалистическото демократично общество на равните пред закона, тъй като идеята за равенството в собствеността и доходите е „остаряла френска представа” (Икономическо философски ръкописи – 1844 г., Критика на Готската програма 1875 г., Произход на семейството, частната собственост и държавата. Във връзка с изследванията на Л. Х. Морган. (1884), Анти-Дюринг -1893 г.)! Кой е по-съвременен е видно, но за да е ясно какви са различията между „остарелите марксисти”, сталинистите, перестройчиците, „априлското поколение” и политическата класа на съвременните социалисти, ще посоча само някои съвършени противоположности. Маркс, Енгелс и по-късно Бухарин се противопоставят на идеите на Ласал, Нечаев, Бакунин, Ленин, Сталин и наследниците им че: 1.Социалистическа революция може да се извърши без съюзниците на пролетариата – селяни и демократична буржоазия; 2. Трябва да бъде унищожена руската община, за да се построи капитализъм, като условие за пролетарска революция; 3.Не може да има неконтролирани демокрация и община! 4.Национализацията и колективизацията трябва да бъдат насилствени; 5.Частната собственост е враг на социализма и ражда капитализъм; 5.Религията е враг на социализма; 6.Социализмът е неразвита степен на комунизма. 7.Има не научен социализъм, а научен комунизъм; 8.Създаване на „нови” нации от разделени насилствено „стари”; 9.Не свободните хора а свободните ръководени от идеолози-класици колективи са творци на историята; 10. Всичко прогресивно е открито от „остарелите марксисти”, за да бъде развито от „неостарелите”. 11.Интернационализмът изключва разбиране на националните култури.
Не друг, а Маркс предвижда появата на фалшификатори-плагиати в Централна Европа и Русия и ги определя с понятията: „бъдещ работнически диктатор”, „никому неизвестен наш комитет”, „образче на казармен комунизъм”.    Очевидно е извършена фалшификация, последвана от чудовищни насилия – Сталин пише, че Енгелс е прав, че колективизацията не трябва да бъде насилствена, но че руския селянин е преживял за разлика от централно-европейския три революции и е готов за тази жертва…
Затова е по добре да се цитират първоизточниците! Самият Маркс след спор с френски „марксисти” споделя пред Енгелс: „Всичко което разбрах е, че не съм никакъв марксист” (Енгелс до К. Шмид)! Енгелс  отказва съвет на руските революционери и им пише: „…отделни места от произведенията и преписката на Маркс се тълкуваха от различните руски емигрантски групи най-противоречиво, сякаш това са текстове от класиците или от Новия завет. Каквото и да кажа по споменатия от вас въпрос, то би имало навярно същата участ, ако изобщо му се обърне внимание” (Енгелс до Исак А. Гурвич). И как да му обърнат внимание на К. Маркс след като е писал: „атеизмът е отрицание на бога, и с това отрицание полага битието на човека. Но социализмът като социализъм не се нуждае повече от това посредничество… Комунизмът е необходимата форма и енергетичният принцип на най-близкото бъдеще, но комунизмът като такъв не е целта на човешкото развитие – формата на човешкото общество…” (К. Маркс. Икономическо-философски ръкописи).  Впрочем, в българската наука, още се наказват „остарели марксисти” от „учени” които крещят, че робството е измислица на К. Маркс, и се вълнуват от некомунистическия бразилски филм „Робинята Изаура”, или от жестокостите във филмите за маите, турците и др.!