Ползватели, иманяри, частни музеи и „закони”

август 7th, 2008

Предвижда се нов закон за културно-историческото ни наследство. Той предвижда частни музеи и узаконяване на имущество с културно-историческа стойност, придобивано и по изключително незаконен /не „на ръба на закона”/ начин.Предложението бъдещите собственици на частни колекции и музеи да бъдат наречени ползватели, по предложение на проф. Станилов, е неудачно, ако не се изясни статутът на ползвателите, и крие в себе си опасност, една от функциите на собствеността, ползването, да бъде узаконена като представител на сбор от функции, които само в своята пълнота представляват собственост.
Собствеността е икономическа категория, която има като функции следните три съставни части:

1. Владение

2. Ползване

3. Разпореждане

Владението представлява контрол и стопанисване на обекта или вещта.

Ползването е право да се получават вещни, стокови или имуществени ползи от обекта или вещта.

Разпореждането е право да се отчуждава собствеността от нейния собственик в полза на друг, като отново може да се отдава във владение или ползване на същите или на други владелци и ползватели.

Предложението да се узакони ползването на културно-исторически ценности изисква да се изяснят и владелецът и разпоредителят. Иначе законът ще узакони една от съставните части на собствеността, като нейна целокупна същност.

Очевидно има много заинтересовани от подобна „легализация” и това ще бъде поредното разграбване на национално, принадлежащо на целият български народ, богатство, придобито в резервати, в чужда собственост, чрез незаконни и криминални откупки в подигравка с Наказателния кодекс на дръжвата ни.

По стара практика у нас, тавтологиите и взаимозаменяемите синоними, които съдържат части или цялостни определения, факти и явления, са характеристика на тоталитарното законодателство. Надявам се, че вносителите на идеята за ползватели вече разбират какво очаква културно-историческото ни наследство при подобна практика? При подобна позиция следва абсурдът на легализация на незаконното и „принос” в „световната” икономическа теория само за „науки от полза на България”.

Проблемът обаче е не само във вносителите, ползвателите и техните покровители, а в това, какво мислят гражданите на страната ни. Тези, които не искат ползватели да ограничават достъпа им до Мадара, Ивановския манастир, до тракийски светилища на Мадара, Галата, Мишкова нива и др., или „законни частни колекции“ от бижутерия и торевтика с неизмерима стойност, придобита от сивите „археолози” в потайна доба или ненаказуемо белодневие, придобили публичност чрез „медийната археология” и узаконени чрез непростимо по наукоподобността си в „защита” на културата и науката, правно законодателство у нас.

Били сме на 450 място в класация на висшите учебни заведения в Европа?

август 5th, 2008

Били сме изключително назад, вероятно на последните места в Европа, не дори и в Европейския съюз, по стойност на университетското образование. Пред нас били дори и сърбите! Причините се търсят в това, че вече 15-на години поради недостиг на средства не сме били в състояние да получаваме научни списания. Това е причината МОН да осигури база данни с научна литература на университетите и БАН от 0 ч. на 4/5 август т.г.

Проблемът обаче е друг – тази литература бе считана за ненужна с оглед на ориентацията на нашата страна като бедна и малка, след 1944 г. Това е причината, поради която се полагаха грижи за развитието на науката, образованието и „кадрите” които са от пряка полза само за собствените ни „научно-приложни науки” на интердисциплинарно ниво. Тази литература ще бъде подлагана на пресяване и след достъпа до нея, и ще се вземат „мотивирано”, с оглед на възможностите на библиотеките само полезните според устни, морални или по-рядко писмени инструкции списания. Това ще бъде правено и за да не се развива световната наука, от която България нямала нужда и полза!

Надявам се, че с това си действие МОН започва да преодолява съпротивата на досегашната патриотична организация в създаването на библиотечен научен фонд. Надявам се, че тази позиция е приета и във ВАК, въпреки доскорошните ориентации към приложни науки от полза за България, и откази за развиване на световната наука? Но няма да е лесно, съпротива ще има на всички етажи на инфраструктурата на организация на науката и образованието. Подобен тип ориентации не оценяват, че не може да се развива национална наука без познаване и участие в резултатите на световната – двете части са като система от скачени съдове на знания, умения, изследвания, интердисциплинарност…

Възниква и друг въпрос обаче, ако такова ни е образованието, което подготвя учители, специалисти, инженери, икономисти, информатици и др., какво ли е нивото на образование на обучаваните от възпитаниците на 450-стотниците, средни специалисти, завършили профилирани училища, техникуми и гимназии, или на завършилите основно образование, които никак не са малко в нашия стопански живот? И част от които са нов потенциал от кандидат-студенти?

Конференции в София – 26-28 юни 2008

юни 28th, 2008

През последните три дни в София се проведоха две конференции. Едната на тема „Хуманитарните изследвания в Централна и Източна Европа”, инициирана от Българската академия на науките и Постоянния комитет по хуманитаристика на Европейската научна фондация. Конференцията започна в СУ, зала 1 с очертаване на общите рамки на възможни контакти и научни проекти.

Основният въпрос за възможностите за финансиране на изследвания по хуманитаристика от фондацията бе поставен във връзка с възможностите за хуманитарни изследвания.

Сам по себе си, проблемът за възможности за хуманитарни изследвания показва кризисно отношение и търсене на реални насоки, подходи и проблеми, извън стереотипните изследвания обременени от политологични, и националистични позиции, или насоките към портретно-образни изследвания.

Втората Българо-немска конференция, организирана от Институт за развитие и иновации на образованието и науката ИРИОН, и фондация „Конрад Аденауер” се проведе на 27-27 юни в хотел „Витоша”, зала 3. Темата на конференцията „България и лисабонската стратегия за реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера”, премина под знака на злободневни проблеми, свързани и със съдбата на Българска академия на науките.

Немските колеги проф. У. Карпен Ю. Пльон запознаха българската страна с конкретни проблеми и съветваха, не във всички случаи да копираме немския пример, като с това охладиха традиционното българско желание навсякъде да откриват готови модели. Възникна проблем – трябва да се търсят собствени решения. Немските колеги опровергаха себе си като цивилизационен модел, и парализираха щенията да сме пак в правилна посока.

Акад. Кендеров представи позицията си за развитието на науката и кадрите, като раздели науките на фундаментални и приложни. През двата дни той отстояваше позицията, че не е необходимо да се развива световната наука от български учени, които за да са полезни на страната си, трябва да се откажат от световната проблематика и фундаменталните изследвания, и да са полезни на народа си с конкретни технически решения със стопански ефект. Тези стопанско-полезни изследвания, които са си дискриминационни спрямо правото на учените да избират проблематиката си, бяха определени като интердисциплинарни.

Забавен момент бе неразбирането на понятието, на думата „справедливост”, която се осигурявала с новия проектозакон. Акад. Кендеров посочи, че вероятно тя е преведена буквално на немски, което е и повод за критика на позицията му от немските колеги, докато той имал предвид, че не тази дума може да обясни неговата концепция. Концепция, в която не само служители на научни звена, но и други, могат да носят научни степени и звания. Много представители на българската страна често търсят в неизказаното, същественото, но това съвсем не е предпоставка за равностоен разговор и диалог. Във всеки случай възниква чудесна възможност за появата на дума-синоним на немската справедливост.

В диалог с Кендеров посочих, че интердисциплинарните методи на работа са задължителни и за фундаменталните науки и учени. И че избрания подход на преимущества за практиците е съвършено погрешен. Той не разбра въпроса.

Акад. Кендеров се противопостави и на въпроса ми, съществуват ли в новия, негов проектозакон защита на интелектуалната собственост и предпазване от конфликт на интереси. Кеднеров отговори, очевидно без да е правист, че

интелектуалната собственост се защитава от „Закон за интелектуална собственост”. Вероятно този закон всъщност е „Закон за авторското право и сродните му права” Законът е изключително безпомощен срещу плагиатство. Очевидно ВАК не смее да поеме функциите, които трябва да има, и няма сили и воля, да го направи.

Не бе оценено и това, че покровителственото развитие на някои помощни науки, наречени интердисциплинарни, в зависимост от мястото на директорите им в политическата система, могат да ги превърнат в основни, а основните да бъдат поставени в зависимост от полуприложните, регионални, краеведски, инженерни и др. „науки”.

Ако една наука е наука, тя е фундаментална. Техническото й приложение и обслужване е проблем не на учените.

Посочени бяха много зависимости между стари служби и традиции и проблемите на новото време. Очевидно в противоречие с Лисабонския договор, с Хартата за правата на човека, в противоречие с академичната свобода, участниците в конференцията репликираха изнасящите лекции и искаха да се откажат от твърденията си.

Приятно впечатление направиха българските учени от ИРИОН, които поставиха най-сериозни проблеми за системния подход – Д. Русев, Г. Маринова – за нова политика в науката, А. Кутенков, С. Дечев, С. Иванов и др., които поставиха болезнено оголени проблеми в организацията на БАН и българските университети и ВАК – проблематика между корупционните практики и идеологизирани и тоталитарни практики.

Българската страна охотно се отклони от темата за реформи в образователната стратегия и законодателството и се зае с проблемите на практиката в БАН и българските университети. Акад. Кендеров активно участва в тези обсъждания.

Д-р Андреас фон Белов – директор на бюрото на фондация „К. Аденауер” в София, обобщи, че българската наука и образователните ни система и законодателство са все още под политически влияния от миналото.

Акад. П. Кендеров отговори във връзка с запитвания, дали новият проектозакон за научните степени и звания не е политизиран, и няма ли следи от неговата политическа определеност върху него, че както комунизма, така и християнството са нанесли много щети на човечеството – очевидно е началото на нова тема пред организаторите.