Войната в Либия и реваншът на старите колониални сили

август 25th, 2011

1.       Британските сили открито обявиха преки участия в сухопътни действия – снабдяване с оръжие,  военни планове, пари, координация с бунтовниците, без скрупули се говори и за сриване на цели квартали от градове и се раздават парични награди, обещават се европейски средства за заплати на държавни чиновници в Либия.

2.       Във войната срещу безспорно навляклото си гнева на религиозни екстремисти правителство  участват и те и други „демократични сили“.

3.       Не случайно демократични промени се очаквали след десетилетия, както не е случайно и това, че между „демократите“ се наредиха и съдили българските и ливански медици и мед.-сестри.

4.       Тогава войната очевидно е за дестабилизация – необходимо е послушно правителство от бивши тоталитаристи, което да следва „демократични съвети“, докато се научи да е демократично за десетилетия!

5.       Дестабилизацията е очевидно от полза на тези, които водят борба за петролните и водни залежи на Либия, за контрол над Северна Африка, над Средиземно море, и е пазар за оръжие и технологии.

6.       В най-необходим порядък – либийският нефт е необходим за преодоляване на кризата на световното капиталистическо стопанство. Първите признаци са в постепенното завръщане на доверието към паричните знаци различни от златото на световните пазари – иначе казано, в поевтиняването за златото точно сега, по време на заливането на света с вести за уж извършени вече промени в Либия.

7.       Преди време имаше подобна криза и около Панамския канал. Тогава за престъпник бе обявен президентът на Р. Панама, а Москва на Горбачов  със СССР мълча, както  и сега.

8.       Комунистически Китай се превърна в най-голям кредитор на САЩ, и това може би обяснява поне частично по-активната роля на Западна Европа на Обединеното кралство и на Франция. Първи поради парична недостатъчност се отказаха американците от САЩ и българите, норвежците са резервирани, а Италия има и парични и други проблеми.

9.       Турция затъна в пореден кюрдски конфликт. Нашата съседка очевидно прилича на ОК и Франция – всъщност това е устойчива геополитика. Поради този конфликт ще губи ореола си на мюсюлмански защитник и не може да бъде такъв фактор, какъвто би искала да бъде в спора за Либия.

10.   Очакват се сблъсъци между сегашните съюзници след вероятна победа. За това ще се погрижат и тези, които сега им помагат.

11.   Русия оценява равновесие на силите в Либия и предупреждава, че ще има отношения само с безспорно правителство. Русия си позволява да бъде губеща на първо време. Това показва потенциал.

12.   Русия обаче не взема отношение по проблема с т.нар. страни с некапиталистически път на развитие,  но отчита и политическата структура на страната, която е и племенно-автономна.

13.   САЩ дават съвети за промяна, но нямат големи  възможности да участват пряко, а и са в неуправляем процес на нарастване на дълговете и загуби. Това показва преразпределение на силите в света на капитала. ОК се стреми към великобритански реванш като световна сила, следвана от вечния си френски съперник.Германия трупа икономически активи и постоянно усилва тежестта си в световната политика и вероятно ще активира Руския фактор като противовес на напористите си западни съперници в рамките на ЕС.

14.   Предстои битка, в която ще се решава въпроса за поредната капиталистическа световна криза. Студената война наруши  икономическото и политическо статукво след  времето на Втората световната война.

15.   За първи път обаче не военно, а икономически и финансово, съюзник на първите капиталистически сили е комунистическа свръхсила.

16.   В решаването на либийския и други въпроси свързани с човешки права арена на борби станаха само републикански режими в арабския свят, и срещу тях участват активно арабски монархии редом с европейски най-демократични републики. Очевидно е, че са намерили общи интереси и са загърбили различия в ценностните си системи. Съюзът им прилича на съюза на ислямските фундаменталисти с интернетните демократи срещу тоталитарните републики.

17.   Дали ще има и подобни действия срещу тоталитарни монархии? Едва ли, докато те са послушни и не сърдят западните демокрации със собствена политика за управлениеи на природните си богатства и пазари.

18.   За първи път икономически свръхсили редом със старите  са Индия, Китай, и набиращата скорост Русия в които идеите за социална справедливост не са чужди.

19.   Накъде върви светът? Преди време съветският икономист Бухарин предложи в СССР богатите да плащат по-големи данъци и изпадна в немилост в униравниловъчната стихия. След 80 години подобно предложение правят френските богаташи, но с уговорка да не е много, че да не се изнесат зад граница! Очевидно това е логиката, но тук обвързана и от очакване на предстоящо управление на чудовищно големите либийски богатства!

20.   Левите и псевдо леви идеи  си приличат толкова, колкото и представите за граждански общества и универсална свобода на изток и на запад, на север и на юг.

21.   За българите това може да бъде напълно разбираемо  по примера с Югославия – беше съборена страната, която уж била много виновна за потискане на други народи. Между тях най-онеправданият са българите – които за разлика от босненците-албанци са подложени на асимилация. Войната обаче  унищожи югославската империя, но не даде никакви гаранции  и права на българите. Дори и на българите мюсюлмани!

22.   В света се очертаха сили, които са против решаването на международни въпроси с военни средства и сред тях са новите икономически, финансови и военни  свръхсили – Индия, Китай, Южна Африка, Бразилия, Русия.

23.   България  пак е от страната на временно печелившите, този път с отслабвани за послушност военни сили и икономически сили. Но по-неприятно е, че е между ястреби които не само че често се карат и си скубят перата, но и  се бият помежду си не на шега.

Могат ли да се заровят томахавките на войната, за да се спасят умиращите от глад?

август 6th, 2011

Преди време писах, че при следващи действия на Съвета за сигурност или други организации гражданските общества на страните участнички в действията им няма да оправдаят каквато и да е резолюция, която ще даде повод за провеждане на  военна операция. А и членовете на съвета няма да се оставят втори път да бъдат подведени. Е, случи се. И не само Русия и Китай, а и страни от други континенти.

Световната криза „удари” и много бедни страни, докато богатите си осигуряваха влияние сред вече непослушните си марионетки. Техни марионетки отчасти ги правихме и ние, като се отказвахме от колосални дългове, а и не приемахме помощи, когато се демонтираше „социализъмът”. Че и вестниците ни бяха пълни с расистки изказвания, че ще ставаме „бяла държава”.

Само част от разходите за войната срещу Либия биха могли да помогнат в Сомалия, Кения, Судан. Би могла да им помогне и Либия, но е принудена да не може.

Военните операции доведоха до критични състояния не само в Ирак, но и в Либия. В Сирия, и други подобни режими, необмислените военни действия с „летящи канонерки” доведоха до мерки на правителството срещу заплашващи управляващите действия. Световната общност не потърси диалог, а част от нея замени преговорите с демонстрации на сила. При това срещу враг, който не ги напада.

В същото време един народ измира от глад и жажда. А недалеч,  в Либия и Египет има много вода. В Нил също. Европа и Америка имат и храни, които унищожават.

Бих се радвал, ако в света и в България поискат да помогнат за сметка на военните си разходи. Щатите, които доскоро даваха милиони за нарязване на чужди оръжия, сега са малко затруднени. Това е и причината за по-кротичкото им участие в знакови военни операции на Запада! Не някаква нова политика. А ние имаме и излишни кораби, вече неучастващи във военни операции срещу враговете на световната демокрация… и български също. Необходима е само воля и инициатива. Пари световната общност общо и поединично има, поне за спасяването на един народ. Може да спести от бомбите, които не бяха предвидени за „контрол на небето”, но ги използват „за разчистване на пътя на демократичните сили”. Начините не са само в димящите дула.

22 юни 1941 г. – зад комиксите и календарните празници

юни 22nd, 2011

22 юни е денят, в който фашистка Германия нахлу на територията на първата в света социалистическа държава. Тази държава, в резултат от абсолютизация на т.нар. класово-партиен подход, не отговаря на представите на Маркс и Енгелс за държава от социалистически тип, в която съюзници на пролетариата трябва да бъдат либералната буржуазия и селяните.

Социалистическото развитие е усложнено от потъпкването на човешки права – изпращането в изгнание, на заточение на цели народности е една от проявите на това. Друга проява е армията на Власов от бивши съветски воински части – преминала на страната на фашистите или нацистите.  В тези условия на разединение на политическото общество като колектив е нападнат Съветския съюз.

Времето на 1941 г. е на противопоставяне на световни сили. Възможни са и се осъществяват всякакви безпринципни комбинации, поощрявани или търпяни от Великобритания, Франция, САЩ и СССР, които позволяват на Германия да се превърне в световна расистка сила. Големите империалистически сили тласкат Германия към СССР като й позволяват да завладее  народите на Холандия, Чехословакия, Австрия, Полша, Югославия и други. В СССР политическото ръководство прави „антиимпериалистически” опити за безпринципен съюз с Хитлериска Германия. В СССР борбата за утвърждаване на социалистическия строй в условията на непрекъснати заплахи от страна на капиталистическия свят водят до деформация на политическата система в авторитарен казармен комунизъм. Понятието „казармен комунизъм” е на К. Маркс по повод на дейността на руски революционери от ХІХ век.

Това казармено ръководство на социалистическата държава не осъзнава силата на гражданските общества и до момента на 22 юни 1941 г. прислужва на нацистка Германия в борбата й срещу народите на Европа, като се надява да насочи империалистическа Германия срещу „основния империалист Великобритания”.

В самия СССР Сталин осъзнава провала си на 22 юни, но е подкрепен от просталинистката политическа класа за да остане на власт. Войната и военното положение са период на узаконяване от сталинистите към мечтаната от тях военно-бюрократична организация и оправдание за потисканото право на различни мнения.

„Световния империализъм” се съюзява със Съветския съюз срещу самозабравилия се негов събрат  и отдавнашен враг – германския, и новите му съюзници Италия и Япония.

Войната на съюзниците е опосредствана от множество противоречия, но обединени срещу нацизма, фашизма на италианците и японския имперски национализъм, техните народи представляват демократичния свят във военната му форма.

Такива са събитията свързани със съветското наследство в тази война.

Що се отнася до амбициите за художествени гении в центъра на София – и Хитлер е рисувал, но си е бояджия, вкючително и политически. Затова и големите империалисти го превъртаха в своя марионетка, макар и честолюбиво-параноична.

Вероятно традициите на тоталитарното изкуство са причина паметниците да са в центъра на големи градове, но ще припомня, че твърде дълго по тях, а и на други места стояха изрисувани пречупени кръстове, и тази пак тоталитарна традиция се търпеше години на ред, за да се замести от поп-арта. Дали това са еднопорядкови явления? Или показват друга картина на политически компромиси?

По медиите у нас през 2011 г.  цари въодушевление. „Събитие” прави България известна по света! Провокирани са от бояджийството – не палячото, оцапал паметника на Съветската армия – съюзник на армиите на Великобритания и САЩ, а годишнината от нападението на СССР е събитието. Но очевидно вниманието на хората е отвлечено в пореден цирк и е замаскирано като „поп-арт”. Как ли биха се отнесли например в САЩ, ако поп-артисти си „поиграят” със статуята на свободата? Нищо, че и тя не е американска, а френска по произход, и че и не отразяна „конкретен герой”, е че е поставена така, че да се вижда отдалеч.

Събитията от преди 70 години са по-сериозни, и са истинската история. Тя трябва да се знае. Комиксовите истерии също имат своето място. Те ще позволят на неосталинистите да кажат, че са били прави и преди и сега.

Политическите класи от Световната война са живи, още! И са с апетити за безпринципни съглашения.