Знаковостта на оставката в края на мандата?

април 14th, 2008

Натрупаха се твърде много въпросителни за характера на обществото ни след поредния полицейски скандал в правителството. Сред тях са „конфликтът на интереси”, личните зависимости, задължителната дисциплина от йерархичен тип, финансовите донори на властта, нерегламентираните контакти, търсенето на социална справедливост чрез нарушаване на правата на „другия”. Поставя се и въпросът за сходни проблеми в правосъдната система. Най-сериозният проблем обаче бе търсенето на отговорност от тези които са нарушили професионалното мълчание, тъй като са виждали корумпирана система във вреда на държавата.
Тези групи от проблеми намират обяснение в „кадрови грешки”, едновременно на представящата се за партия с най-широк социален и научно-кадрови потенциал, че нямало откъде да намерят необходими хора.
Очевидно ръководството на партията е загубило социалните си опори като представител на социалистите и гражданско общество и се е превърнала в политическа каста с ограничен ресурс и склонност към класова съпричастност с политически елити на други партии. Това е всъщност пародия на принципите на класовия подход, от които тя се отказа, и както и от хората, които трябва да представлява като социалистическа партия. Смисълът на демократизма не е в политически елит с ограничени възможности. И за да не се спазва този принцип означава, че елитът е болен от традиционната ненавист на „априлското поколение” към „селяците”, към „домораслите теоретици”, които не учили в Москва и други идеологически центрове.
Затова въпросът „Да уволниш министър?” и се превърна в централен за постоянно дискредитиращото се наше общество. Въпросът е повече от сериозен и правителствения кръг съзнава, че е в конфликт с обикновените хора. А това е вече класово противопоставяне, в което социалистите не са от политическия елит на партията, а от низините й.

Коментар