Войни по общочовешки празници

декември 31st, 2008

Отново се повтаря календарно-политическата ситуация от времето на войната в Грузия. След Олимпийските игри започват коледни и новогодишни военни действия. И отново районът е Близкият изток. Първо имаше турски въздушни удари в Иракски Кюрдистан. Последваха конфликти в Палестина с взаимни ракетни и самолетни удари. И при двете страни взаимните обвинения са за невинни жертви от не-военизираното мирно население.

Бяха обвинени Иран и Сирия като доставчици на ракетно оръжие за Хамас. Франция, като водеща от страните в ЕС поиска временно примирие. ЕС изчаква, но едва ли ще се ангажира с дълбокомислените след конфликта в Северна Осетия квалификации от типа на „неадекватен отговор”. Това разбира се ще бъде използвано от антисемитите.

В борбата си за обсебване на семитизма евреите забравят, че са братя по кръв с арабите, които също са семити. Арабите и семитите говорят и на изключително близки езици. Дори имената на емблематични техни митологични образи са родствени – например ангела на смъртта в мюсюлманската религия Израил или Аизраил и еврейският Израил „ Богът господства” или „Воюващият бог” – име с ханаанейски произход и библейска обосновка само в еврейския смисъл. Тази традиция има и съвременни интерпретации и емоционални позиции в които едни изследователи признават геноцида на евреите над населението на Ханаан, а други опонират, че не може да бъде избито цялото население на една страна.

Арабите на свой ред обвиняват съвременен Израел от ХХ-ХХІ в. в провеждане на холокост – в религиозния и в политическия му смисъл.

Израел прави опити да постигне примирие с Хамас. Примирието което предлагат от Израел засяга само военни въпроси. Израел не признава управлението на Хамас в Палестина, нито в пряко подконтролните й територии. Израелски политици с определена обществена подкрепа, не признават и съществуването на Палестински народ.

Двете воюващи страни са решени на решителен сблъсък. Бойното поле е територията на която живеят същите мирни граждани, които и двете страни не забелязват, въпреки призивите на ООН.

Израел, има възможност да блокира международни инициативи и правила, или да не се съобразява с тях, и финансово и технологично е далеч пред арабоезичните си противници.

Арабските ислямско-революционни движения отговарят с огледална политика и не се съобразяват също с международното мнение, изразявано от държави в които израилтяните имат лоби или влияние.

Съединените щати изчакват предложенията за временни мирни инициативи и развитието на военния конфликт. Те определено имат интереси насочени срещу издигането на всяка средноизточна страна като Обединител на ислямския свят. Новият и все още бъдещ президент не взема отношение, старият се колебае.

Ислямска република Иран не крие претенциите си за ролята на лидер, и използва традицията в Арабския свят от времето на Световните войни, политиката на Великите сили да се разглежда като колониална, а съпротивата срещу нея да има религиозно-обединителна идеологическа основа.

Русия изчаква реакция на опонентите си за надмощие в Предния изток, и определено е благосклонна към страните, които са антиимпериалистически настроени от десетилетия.

По време на празници се събуждат старинни военни практики и традиции, които би трябвало да са повлияни от човешкия опит – гражданското общество на държавите от информационния век.

България също е в дълг пред своите граждани по проблемите на Близкоизточната си политика и най-вероятно отново ще „балансира” след изчакване на изчакващите се Велики сили.

Коментар