Защо да няма независима палестинска държава?

януари 6th, 2009

Еврейската държава е създадена с решение на Генералната асамблея на ООН на територията на Палестина. Решението на това Общо събрание на ООН е за създаването на две държави на подмандатната територия на Великобритания – Израел и Палестина. Еврейската държава е образувана на 14. V. 1948 г. Палестинска държава не е създадена в нарушение на решението на институцията, която взема решение за създаване и на еврейската държава. По време на израелско-арабската война от 1948-1949 г. Израел окупира арабските територии и по този начин се противопоставя на решението на ООН. Започва продължителна война на палестинците за признаването им като народ с право на държава.

След продължителни войни и сблъсъци на палестинците е дадено право на автономия над част от земите им, окупирани от Израел. Съпротивата на палестинците срещу разкъсването на народа им и за независимост минава през съпротивата интифада, през партизански борби и неподчинение и придобива религиозна окраска, за да намери широка обществена подкрепа в арабско-мюсюлманския свят.

След конфликта от 2008/2009 г. Израел отказва френските, на ЕС и руски инициативи за примирие. Хамас също, като търси контакти през Египет. В действие е американска инициатива, предложена от бивш посланик на САЩ в ООН. Според неофициално мнение от САЩ, което не е оспорено от официалната власт, идеята за две държави била неприложима на териториите на Израел и Палестина. Направен е сондаж земите на палестинците да се дадат на Йордания и Египет. Отговор на въпроса, защо е неприложимо създаване на независима, неавтономна в съвременния смисъл на думата палестинска държава, не се дава.

Американският двувековен демократизъм, основаван на волята на народа, тук очевидно предлага недемократично решение, в което е изключен от решаването на собствената му съдба цял един народ – палестинският. В действие обаче очевидно е план за осъществяване на стари политики.

При това очевидно с намерение за разпалване на противоречия, тъй като се създават нови противоречия. Палестинците се разделят на две арабски части и една, която ще остане под контрола на Израел. Обезличава се чрез разделение един народ. Между Йордания, Египет и Израел се създават предпоставки за конфликти за палестинското наследство. Такива ще съществуват и между двете арабски страни. Геополитически – властта на Египет далеч на север не е в интерес на еврейската държава, а възстановява и спомена за египетско-сирийската държавност от недалечното минало Обединена арабска република – от 1958 до 1961 г. и Федерацията на арабските държави между Египет, Сирия и Ливан от 1971 г. Съществуващият опит за Арабска федерация между Йордания и Ирак от февруари 1958 г. до юли 1958 г. също напомня за дълготрайна политика. Вътрешните противоречия между политическите сили в арабските страни и противоречия с Великобритания и САЩ провалят тези опити за създаване на големи и със зависима външна политика страни.

Всичко е възможно цивилизаторски, само не и поглед за това, защо не могат палестинците да имат своя държава от 1948 г. досега и кой преценява кои решения на ООН са правилни и кои не. Иначе казано, това е подготовка за нови противоречия с многопосочни решения.

Коментар