Кой печели от кризата с газта?

януари 9th, 2009

Причините за войните в Близкия изток винаги са имали икономически и геостратегически причини. От хилядолетия Източното Средиземноморие е един от главните търговски пътища и кръстопъти. За надмощие тук водят сериозни войни. Египет и Хетското царство водят войни помежду си в Сирия, Палестина и Финикия владеят остров Кипър за малки периоди от време.

Тук си дават среща Източната римска империя /Византия/ и Арабския халифат, кръстоносците, арабите и турците. Англичаните отнемат от Турция Кипър, а от сферата й на интереси и Египет в края на ХІХ в. Гърция и Турция са в продължителни спорове и кървави войни за Егейските острови и Кипър.

След пътя на калая през бронзовата епоха, на коприната през средните векове, Предна Азия се превръща в стратегическа позиция за контрол върху голяма част от световните залежи на нефт и газ през ХІХ-ХХІ в. Англия, Франция, Германия, Съединените щати, Русия, Съветския съюз и отново Русия, имат тук съществени геополитически интереси към най-популярните горива, без които не може нито една съвременна индустрия. .

През ХХ в. САЩ и съюзниците им, като се възползваха от характерните слабости на тоталитарните социалистически общества – обезсилване на колективизма поради нарушаване на индивидуални човешки права и изоставане в информационните технологии, нанесоха удар на СССР и чрез понижаване на цените на горивата – единственото печелившо производство на изоставащата технологично страна през ХХ в. Социалните недоволства се оценяваха в Западна Европа и САЩ не като трагедия на милиони хора, а като средство за обществено недоволство и революция.

Атаката на САЩ и съюзниците им към глобален контрол придоби завършеност след военната инвазия в Ирак. Блокирането на близкоизточния петрол и газ в резултат от военни действия – иракския, либийския и частично на други страни-производителки, както и контролът над нефтените и газови находища в част от Латинска Америка от социалистически правителства, позволи на Русия да се превърне в безспорен лидер на пазара на горивата в света и да възстанови позициите си на свръхсила.

Сега в нова обществено-политическа обстановка Русия се възползва от характерните действия на мечтаещата за членство в НАТО Украйна и я поставя в трудна ситуация пред западния военен блок. Проблемът е със социални измерения – нанесен е удар върху икономиките на страните от някогашния Източен блок, които сега са членки на НАТО. Икономическите оръжия са придобили нова стойност в ново време. В глобализиращия се световен капиталистически пазар е нанесен силен удар върху стремежите към американска хегемония. Украйна разчита на разбиране от правителствата на страните, на които обещава да стане член на НАТО, но не се съобразява с мнението на гражданското общество на страните от ЕС и със собствените си граждани, които съвсем не са единни. Конфликтът на Украйна с Русия е в полза на Русия и на нейните привърженици в самата Украйна.

Руският удар е стратегически, тъй като е спряно подаването на природен газ и към Турция – страна, която граничи с богатия на горива район на Ирак/Месопотамия, но води военни действия там заради кюрдското националноосвободително движение, и й е трудно да поддържа мащабна преносна дейност на горива. Така възможностите на Русия за хегемония на пазара и за контрол над алтернативните енергийни доставки и технологии са предопределени.

Най-ощетена от конфликта е страната, която е най-русофилска. Несъмнени са погрешните политики на българските правителства, които могат да се определят като проруски и на техните антируски предходници, които също не са направили нищо за независимост на българската енергийна система. В социалнополитическата система на привързаност към по-силния, налагана безкомпромисно в света през последните години Русия ще има определени ползи и у нас и в доскоро приятелския й европейски Югоизток.

В Украйна разбират, че отношението на Москва към тях не е равнозначно на отношението към Беларус, и че причините за това са политически и геостратегически. В същото време алогично се надяват на отстъпки на Русия за цените на горивата. В ЕС на свой ред разбират, че са уязвими енергийно и трябва да преценяват поведението си на неодобрение към руската политика. САЩ изчакват действията на стратегическия си партньор. Увлечени в представата си за налагане на послушни правителства във важни за тях райони не оценяват ползите, които ще извлече Русия от вечната несигурност в окупирани предно и централноазиатски страни. Суперсилата предизвиква създаване на суперсила.

В Газа се водят боеве – ключът към политическо надмощие над Източното Средиземноморие е с мирис на газ. Колкото повече продължават войните в Изтока, толкова повече се усилва Русия. А капиталът й спрямо западните й съседи нараства не само в петродолари. Настъпил е нов етап в развитието на отношенията между Третия свят и Русия, който засяга пряко Първия.

Коментар