Войната привършва. Ами сега?

януари 19th, 2009

В церемониално пътуване към Белия дом новият президент на САЩ изпраща послания за политиката си. Едно от тях е, че САЩ са във война и че трябва мир. Вероятно настъпва преосмисляне на понятийния апарат в политиката на голямата държава. Понятието „борба с тероризма” е заменено с понятието „война”, без разбира се понятията да се противопоставят и е изтъкната необходимостта от мир, не от отказ от борба с тероризма – „защото естествено такава не може да има”!

Първи реагира Израел, който обяви веднага едностранно прекратяване на военните действия срещу Хамас и желание за мир. Военизираната палестинска организация на свой ред допълни, че това е възможно при пълно изтегляне на израелските войски от територията на автономната област със столица Газа.

Втората голяма свръхсила – Русия, е извънредно пестелива на мнения за конфликта в Близкия изток, но оказва сериозен натиск върху световната общност с политиката си в защита на икономическите и стратегическите си интереси. Пасивната медийно близкоизточна политика на Русия е свързана с възможностите й да укрепва икономическите си позиции и да използва максимално досегашните представи за борба с тероризма.

Очевидно е, че политиките определят понятийния апарат. Замяната на полицейският понятиен апарат с военно-политически, показва, как се променят и тълкуванията на политически и исторически явления и процеси. Промяната е конструктивна и е насочена и към преодоляване на непосилните дори за икономиката на САЩ военни разходи в Ирак и Близкия изток като цяло. Промяната е съществена, тъй като ще доведе до преосмисляне на използвания понятиен апарат сред политиците и след тях сред историците. И тук е въпросът, всяка промяна на времето и политиката ли трябва да води до „модерни” исторически интерпретации? Какво ще правят историците и политиците, които до този момент променяха няколкократно позициите си, за да запазят господстващи управленски позиции? И как ще се отнасят с опонентите си?

Предстоят извънредно интересни събития, и вероятно „нови” исторически „подходи”, „методи”, „методолигии”, „акценти”, „внушения”, „нюанси”… За политиката е ясно – следват промени на „курса”. Радикалността спрямо досегашните постулати, на обявените с разбираеми думи виждания на Б. Обама за действителното състояние в отношенията между САЩ и останалия свят, ще изискат огромно „научно” и „политическо” напрежение и у нас. И разбира се, ще е необходимо време, за да бъдат реализирани от безкрайно талантливите ни кадри иначе скритите ни позиции и подготовка по всички, взаимно изключващи се проблеми.

Надявам се, че вече няма да има „мераклии” да пренаписват историите на България и света и отново да заявяват, че са изпреварили времето си. Но написаното през изминалите години остана, остават и написалите го, които имат сериозен проблем. Ще го преодолеят! И пак ще са първи по модерност и актуалност. Имат създадена господстваща, неконкурентна система за това.

Може би е време и Р. България да последва последния екстрен мирен пример на Израел? На много, много по-малкия от България Хамас и на много по-голямата Русия не може, при толкова много таланти и гении…

Коментар