Лидерите, БСП и цивилизацията

януари 27th, 2009

Разпадането на социалистическия свят, на световна социалистическа система, на Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавски договор остава неоценен обществен проблем от социалистическите им теоретици. И това е наследство от тоталитарния им период. Социалистическите теоретици се надяват на чудо – на „нов ляв гении”, според А. Лилов. Неотдавна в навечерието на 24 май 2007 един лидерски професор-вожд в София публично се ужасяваше, че държавата ни била все още държава на работниците и на селяните! За съжаление това не е само хипотеза на Д. Драганов, а историческо наследство. В интервю от книгата си от 2006 г. „Последният пешеходец” Ал. Фол дели обкръжението на Т. Живков на подготвени интелектуалци в Москва и на доморасли селяци и посочва, че управлението на последните било според него недопустимо. Затова той препоръчал на Т. Живков като бъдещ министър-председател А. Луканов.

Стремежът на БСП към откъсване от хората, към превръщането и в малка партия от западен тип, която да разчита на същите тези хора, изразява най-добре Ал. Лилов в статия със заглавие: „Историята не се прави от лилипути”.във в. Дума, 14. VІІ. 2006, с. 13. Авторът е подменил старата аксиома за „масите”, т.е. за пролетаризирания народ, която е в основата на демократичния социализъм от ХІХ в. и според Б. Ръсел /Защо не съм комунист?/, с идеята за гениите на „лявата мисъл”. Предложеният от А. Лилов цивилизационен избор всъщност е отказ от социализма на работниците и селяните и бягство от „колибите към дворците”, от масите към цивилизационните гении-ръководители. Кои са те? Очевидно гробокопачите на социализма като общество на равните пред закона, тоталитарните вождове, създали позиции в „прехода от капитализъм към комунизъм”.

Причините за краха на държавния социализъм като система в Европа и Азия се обясняват с това, че не била осъществена индустриалната и че социалистическите страни изостанали в информационната революция. Смисълът на информационната епоха е в използването на средствата за информация за най-широк достъп до хората, до гражданското общество, до свободния човек с неговото мнение. Все още има социалистически страни, в които или интернет или мобилните телефони са забранени, или се разрешават с мудно нежелание! В тези забрани е и отговорът на обществения въпрос, защо властта се страхува от възможността обществото да говори извън разрешените му места!

Откритието, че сме изостанали в предишния си строй в информационните технологии, се представя като „цивилизационен избор”. Българските соц.-теоретици все още два века след А. Фергюсън и Л. Х. Морган не могат да разберат, че цивилизацията е означение на политическото общество, на държавата и на обществените строеве, разделени на партии и все още сериозно мислят, че доразвиват „класиците“ които не били казали нищо за цивилизация и бъдеще, защото са оставили това на бъдещите поколения! Основното противоречие на всяка епоха е между свободния човек и политическите системи на цивилизацията, които ограничават правата му.

Резултатът от Студената война бе предопределен от това, че срещу колективната свобода и свободата като осъзната необходимост в загубилия посока социалистическия свят, в капиталистическите страни противопоставиха идеите за индивидуално-свободния човек и гражданското общество като съвкупност от индивидуално свободни хора.

Смисълът на информационната епоха е в използването на средствата за информация за най-широк достъп до хората, до гражданското общество, до свободния човек с неговото мнение. Не до гении, които „лявата мисъл” търси между успелите в приватизацията на „националното богатство” като второначалното натрупване на капитала лидери.

Коментар