„Кен лии”, кирилица, латиница, английски или изпити по български със или без закон?

май 6th, 2008

По повод интервю във в. Труд от 6 май 2008 г., с. 13: „Подготвя се смяна на кирилица с латиница.” В СУ „Св. Кл. Охридски” има предложение всички лекции да се четат на английски”, на М. Балева с проф. Н. Георгиев.
Имитацията на дейност е една от основните роли на тези, които се опитват да влязат в политическия елит или да направят кариера у нас, по отработени от много десетилетия механизми. Като на събранията на ОФ от преди време – винаги нови проблемни предложения! След приемането на кирилицата в Европейския съюзи на българския, като език на този Съюз, очевидно у нас все още съществуват сили, които търсят обезличаването ни като народ. Езикът е знак за идентичност, за самосъзнание. Притежават го и се гордеят с него всички народи. Инициативите в СУ „Климент Охридски” за четене на лекции на английски език са повече от спорни! Защо просто не се увеличат изискванията за изучаване на чужди езици в българското образование?
Езикът е и начин за изразяване на собствена мисловност. Това не разбират тези, които се надяват с послушността си да се представят за способни ученици – но на кого? Проблемът тук е сериозен, тъй като подобен въпрос позволява отново изкуствено разделение по важни обществени проблеми. Заплахата над българския „език свещен на моите деди” веднага събужда ответни реакции, в които и най-крайните мнения ще бъдат оправдани, само и само да се отговори шумно и с непредвидими последици на агресии срещу националната ни идентичност.
Проблемът с езика е технически проблем – какво ново биха предложили иницииралите тази идея, дори и на английски на студентите си? Не е лошо да запознаят българското общество с новите си идеи, с които не могат да запознаят студентите си, българската общественост и колегите си.
Проблемът със студентите, които могат да бъдат късани, оценявани със слаби оценки, защото не са разбрали добре съкровените мисли на преподавателите си, може да се реши лесно. Обикновено преподавателите не знаят езика колкото студентите и ще се получи така, че неграмотните ще казват на грамотните как се пее „Кен лии” и с удоволствие ще им пишат двойки.
Проблемът обаче има и друго измерение – как преподавателите, толкова много знаещи „английски”, запознават научната ни общественост, а и тази зад граница, със собствените си научни постижения? Вероятно отговорът ще бъде потресаващ и „англоезичната инициатива” е нов опит за забавяне на сериозните критерии за оценка на действителния научен труд на преподавателите.
Що се отнася до езика на българите – работещите в страната ни са длъжни да го знаят като език и ако толкова много съпротива ще среща защитата на българския език със закон, е напълно възможно на изпълнителното ниво на правителството, за кандидатстване за всички длъжности в държавните и частните предприятия да има задължителен изпит по устен и писмен български език!

Коментар