Референдумът или „Кой, кой е” преди плебисцита

февруари 5th, 2009

Значението на думата референдум е съвършено ясно – това е „допитване до народа”. Очевидно в съвременните политически общества, включително и съставящите българското управление това е неприемливо явление. То е естествено за партии, които са свикнали да ръководят страната и народа си като политически елит,

Очевидно искането за референдум в българския парламент е внесен от лявото крило на социалистите, и е представено от Я. Стоилов. Тъй като формално народовластието е мислено наследство на социалистите поддържат това искане, независимо от това, че са разделени много сериозно на десни и леви -представители на народа.

Членовете на „Тройната-коалиция” не са единни и дори това показва, необходимост от връщане на много въпроси от парламента до народа, по смисъла на понятието референдум. Всъщност срещу референдума има и предпазен механизъм – народното събрание трябва да разреши дали да бъде проведен или не.

В НДСВ .разбират значението на референдума като проява на демократичност, и подкрепят социалистите, а и си спомня масовата подкрепа в зората на самостоятелното си управление.

Представителите на Движението за права свободи са против референдума като излишен. в условията на представителната демокрация , и дори, че референдумът можел да позволи противоконституционни решения. Очевидно ДПС-представителите не допускат, че допитването до народа може да промени конституцията и точно в това да е смисълът на правата и свободите! Представителната демокрация отразява волята на народа, а не му налага волята на народните избраници.

ДСБ също има от какво да се опасяват „десните избиратели имат нарастваща отново СДС ориентация” с първоначалните за Съюза демократични принципи, сред които е и волята на народа в ситуации на политическа криза

Въпросът за референдумът разделя не „Коалицията”, а всички идеологчески направления и много партии на различни части .”Рано или късно обаче „народното решение”, плебисцитът ще бъде осъществен”

Коментар