Горбачов или реставрацията на неосталинизма

март 7th, 2009

Съвременните исторически процеси се отразиха на глобалния световен политически и икономически ред. Това даде основания на М. Горбачов да говори за криза на капитализма и необходимост от роля на държавата, подобна на тази в социалистическия свят.

До сега никой не е поел отговорност за разпада на „социалистическия лагер”, нито за това, защо обществен строй е превърнат в лагер! Социалистическите вождове на СССР и социалистическите страни се оправдаваха с „остарелите Класици”, които ги били подвели за икономиката и политически неосъществимия строй, за комунистическия интернационализъм на класова основа, който не бил признавал културни различия между народите – все едно, че партийните и държавни ръководители на „световната социалистическа система” не са имали други интелектуални функции, освен да бъдат марионетки на идея-религия от предишен век. Бивши партийни секретари – политически узурпатори на научното и образователно ръководство у нас в България обявиха комунизма за своя религия, като че ли за да се подиграят на „паството си” от послушници, а и на „класиците” като създатели на научен социализъм. Тези хора с възторг си спомнят как доразвиха класиците. Мао Цзе дун се хвали в публикации, че Ленин и той направили революции, които не били по силите на Маркс и Енгелс. Априлците-ленинци, сега и първи-европеисти у нас, се гордеят, че „класиците Маркс-Енгелс” достигнали само до научния социализъм, а те го превърнали в научен комунизъм, и въобще не искат да чуят за „антикомуниста Б. Ръсел”, за който „Марксовата диктатура на пролетариата” е по-демократична от Ленинско-Сталинската.

„Първо-последният” президент на СССР преди шест години сериозно пишеше и говореше в интервюта в САЩ, Турция, а и у нас пред в. „Труд”, и пред К. Кеворкян – в телевизионно предаване, че комунизмът е „чиста пропаганда”, и че тази система, която дори той-реформирал, „не работила”. И изведнъж, към началото на 2009 г. като забрави разпада на цял един обществен стой, обединен около СССР, „Горби” обяви, че кризата на капитализма изисквала социализъм.

Социализмът обаче, не според „класиците”, а според Ленин и последователи след 1903 г., е преход към комунизма. Горбачов очевидно не е чел „класиците”, а и не знае, че те протестират против това да бъдат тълкувани като „класици” или като „Новия завет”. „Класиците” от ХІХ в. имат друга култура, мироглед и врагове извън гражданското общество. „Горби” обаче отново е видял прехода към комунизъм от гледната точка на организаторите и гробокопачи на Световната социалистическа система..

Идея, която у нас се споделя от Станишев – виделият България в първа капиталистическа криза едва през 2008/2009 г. Той като премиер на коалиция очевидно не може да види, че това е криза на нео-априлското поколение у нас. Онова поколение-„прислойка” в политическите ни класи от 1944 г. до сега, което ликвидира надеждите на хората за социализъм на равните пред закона!

А капиталистически кризи е имало и преди 1944 г., и в соц.-периода – кризи, които не бива да се забравят, защото потъпкваха човешките права на личността, на свободния гражданин и доведоха до рухване не на една или няколко държави, а на цял обществен строй.

Отговорност за разгрома на идеята „класиците” за равенство на всички пред закона, все още не е поета. Комунизмът като религия е станал факт и необходимите му жертви са намерени – марионетките жертват кумирите и идеите си. Нищо ново в историята на до-социалистическите общества в които идеологията става религия, като се отказва от развитието си. Мечтите и правото на личността на не-колективно мнение не могат да бъдат подчинени на неосталинистки модели за комунизъм. Неосталинизмът е реставрация на култа към личността на вожда-мислител и организатор след реформите на С. Хрушчов в СССР и намира израз в „Пост-Развитата социалистическа” сфера на управление над признати за капиталистически общества. Неосталинизмът е развитата Сталин погрешна представа на Ленин, че Маркс и Енгелс са поставяли комунизма след социализма. Неосталинизъм е надменността на политическата класа над електоратните „личности”, които представляват гражданското общество. Затова и Горбачов е забравил какви електорални проценти получи при провала си като държавен ръководител на най-голямата по територия и обединени нации държава в света и как предизвика разпада й!

Коментар