Защо Маркс не е бил марксист? Трета част.

май 9th, 2009

За руските „марксисти” предшественици и последователи на Вл. И. Ленин, които мечтаят да разрушат руската община, както това искат и руските капиталисти-либерали, за да започне революция в капиталистическото общество, К. Маркс пише във „Втора черновка” до В. И. Засулич: „Руските „марксисти”, за които вие говорите, ми са съвсем неизвестни. Русите, с които поддържам лични отношения, имат, доколкото ми е известно, съвсем противоположни възгледи”.
Ужасяващият за национализиралите земите на селяните и осъществили насилствена кооперация „комунисти” и техните наследници, въпрос за общината, и следователно за неконтролирани централно граждани съществува в критика на позициите на Ф. Ласал в материалите към „Критика към готската програма (Писмо до Август Бебел от 18-28 март 1975 г. )”. Ф. Енгелс пише от името и на К. Маркс за бъдещето на света, когато няма да има държава като репресивен орган: „Затова ние бихме предложили навсякъде вместо „държава „да се постави „община”[Gemeinwesen], една хубава стара немска дума, която много добре може да замести думата „комуна”.
Въпросът защо българските социалисти не познават подобен текст, в който ясно се казва какво е конфликт на интереси, конкретно в борба за собственост между две класи, или борба на различни непримирими мнения, които могат да бъдат използвани от позицията на господстващо положение, може да бъде разбран само от намеренията им да продължат използването на неприемливото и в ЕС и в САЩ „господстващо положение” в своя полза.
Очевидни са и различните критерии на хората от Изтока и Запада на Европа. Руската социалдемократка използва понятие което е заредено с възможности за развитие на култ към личността, Маркс го поставя в кавички, и не говори за марксисти, а за руснаци, за руси.
При това К. Маркс е съюзник на селяните и руската община – артел, а руските „марксисти” са временни теоретични съюзници на руския частен капитализъм! Докато им помогне за революционната ситуация! В научните изследвания по най-острите теоретични въпроси на „марксистката дискусия” отношението на К. Маркс към руската община, по черновките до В. Засулич се отбягва, или се затъмнява от представите на народниците, както това прави не само В. Н. Никифоров в двете издания на „Изтокът и световната история” през 1975 и 1977 г.
Пътят към революция чрез ликвидиране на общинната собственост е път към разрушаването на множеството от колективи и подчиняване на членовете им в един колектив ръководен от монополна партия и вожд идеолог. Конкретна изява на тази политика е национализирането на всички форми на собственост включително и на общинната собственост, въпреки предупрежденията на К. Маркс, че тя трябва да бъде в основата на изграждането на бъдещото общество: „за да се спаси руската община е необходима руска революция”. В „Първа черновка” , като разглежда въпроса за общината, К. Маркс се позовава и на американския етнограф Л. Х. Морган, според когото новият обществен строй, ще бъде възраждане в по-съвършена форма на общество от архаичен тип”. В промяната на тези принципи са причините за рухването на построеното след руските революции „съветско социалистическо общество”, което национализира цялата земя, включително и земите на общината за която К. Маркс пише, в първата си черновка, че „съществува в национален мащаб” и може да премине към следващо социалистическо общество, без да бъде разрушавана от капиталистическо производство. В оправдание на собствената си политика съветските държавници обвиниха издигнатите преди това „класици”, че дори не разбирали закони, че им е дали лоши закони. Изразител на това мнение е един от бащите на съветската перестройка и автор на книгата „Срутването” (Обвал): „Маркс и Энгелс не са разбирали закона за социална диференциация и интеграция, тъй като никога не са изхождали от целостта на народната култура и дух, а винаги от интересите на пролетариата. Културната цялост на народа за тях се разпадала на враждебни части”. Тези „мисли”, казани след защитата от К. Маркс на руската община на селяните в национален мащаб, показват теоретичната несъстоятелност на наследниците на непознатите на К. Маркс „руски марксисти”. А разбиращите ”закона за социална диференциация и интеграция” (?!) така интегрираха СССР, че той се разпадна диференцирано!
В тези въпроси за отношението държава и община са идеологическите начала на съвременната битка между община и държава и в България от ХХІ в. Тук са и началата на неистовата омраза на много водещи идеологизираната „марксистко-ленинската наука” съветски и български учени, постоянно пребиваващи на високи държавни постове в обществото на Развития социализъм, а и сега, към исторически явления като „община или родово общество, свободни селяни, народни събрания, военна демокрация и други прояви на буржоазност или „остарял марксизъм” и към авторите, които ги защитаваха научно. Причината е чисто идеологическа – контрол над вижданията на гражданите за законите на историята само в една посока на мислене.
Преди да се повтаря опита с тържество на капитализма, за да дойде след него отново вече познато комунистическо бъдеще, е необходимо да се погледнат и научните предупреждения на Р. Дарендорф към последното съветско и към социалистическите ръководства за конфликтите като резултат от създаване на класови противоположности и в социалистическите общества, за излишна смяна на системите и за създаване на отворена система. В характерния си стил тогава водещи съветски изследователи видяха в предупрежденията „идеологическа агресия”, и отговориха че не във всички конфликти трябва да се вижда проява на класова борба, и че съветското общество не познава такива! Социално-политическата поръчка бе изпълнена, но конфликтът и разделението на обществото на класи доведоха до разпадане на социалистическата държавност от Централна Европа до Тихия океан. Теорията бе опровергана от практиката. И е странно че в Русия и СНГ няма научен анализ на причините за тази грандиозна катастрофа, а се посочват примитивни мисли на „класици-дилетанти”, заговори и свързана с тях криминална революция при бездействие на една от най- могъщите служби за сигурност в света, и при огромни военни сили!
Българските управляващи социалисти също не могат да осъзнаят конфликтите които създават в началото на ХХІ в., и последиците от това предстоят. Причината е в превръщането в култ на обществено-политическа практика, която погрешно се счита за „марксистка”, както и моделът на държава в която има класови противоречия без да има класи – модел уж доказващ Лениновата теория за държавата по примера на древните траки!
На идеята на Морган, Маркс и Енгелс за архаичен модел на ново ниво на равни пред закона, е противопоставена „остарялата френска представа” за общество на равните по имущество в далечното, контролирано от идеолози-ръководители бъдеще. На идеите на учени от ХІХ-ХХ в. за контрол над тези идеолози от родови или народни събрания, или съвети е противопоставена идеята за теоретици-вождове, които поучават хората от тези събрания и съвети!
На идеята на Морган и Енгелс за узаконяване на класите от държавата и противопоставена идеята за съществуващи класови противоречия които не са узаконени от държавата. От тук до идеята за „илюзорното” като „действително”, има само една крачка. И тя е извървяна – не случайно действителни явления не се назовават, за да не бъдат признати. Не случайно се отделя толкова внимание например на „назоваване и вяра” като модерен научен проблем от теоретиците около Л. Живкова и Т. Живков и техните наследници, с теоретична значимост за историческото развитие на света от древността до съвремието. По този начин на поставянето на „словото в началото” материалистическия подход в историята е подменен с идеалистически.
И тук е смисълът от партийния контрол, защото мнения например на Ралф Дарендорф също са назоваване на действителност, но на обявена за чужда идеология, и не се приемат като отражение на действителност.
Това е и причината в много социалистически партии, и в БСП да не признават класови различия между бизнесмени социалисти и пролетарии социалисти, и предлогично да предполагат че са намерили път към търсеният „пост-комунизъм”. В създаването на българския преход който за едни е завършил за други не, назоваването си е просто подмяна на народния вот от поредните управляващи, защото те имат еднаква теоретична подготовка с предходниците си. Всъщност и в развитото социалистическо общество не се признаваха класови различия. А това е показателно за възможно предмисловния, или архитипово-подсъзнателния опит на българските социалисти!
В приемания за преходен социалистически строй, предшестващ комунистическия, след идеите на Вл. И. Ленин от 1903 г. и по-късно, бе объркано отношението към гражданите на революционното общество. Не се признават класови различия, но и насилие например при кооперирането на селяните до 1929 г., но след това то е обявено за класова борба, след като революцията, е завършила с победа. Далеч след тази победа продължават репресии над селяни, медици, военни, учени, граждани – като се търси път към общество на имуществено равни – оня френски принцип, който е критикуван в материалите на „Критика към Готската програма”, в писмо на Енгелс до А. Бебел. Нарушен е друг принцип на тази програма за демократичните буржоазни партии като съюзник на пролетариата и практически тържествува критикуваното някога Ласалианство, за което всички класи и групи освен пролетариата са реакционна маса! Към Ф. Ласал и последователите му в СССР би трябвало да са отправени упреците на А. Яковлев, но строителите на съветския комунизъм просто не искат да признаят истинските мащаби на сталинистката разправа с руското селячество и всички класи, различни от пролетариата и империалистическата буржоазия. В това е и смисълът на упростяване на историята на света до по две антагонистични класи за всеки обществен строй, и до обявяване на останалите класи за съсловия или „прислойки”.
Наличието на свободни хора едва при капитализма е постижение буржоазни теоретици, а освобождението му от експлоатация едва при комунизма, е идея на Вл. И. Ленин и последователи.
Подмяната на цял обществен строй с преходен период в Теорията за обществено-икономическите формации на социалистическия с комунистически е и причината, да се търсят общотеоретични изводи за преходните период. И една от целите на тази немарксистка теория е да се направи уязвим теоретично и първият преходен период към държава, военнодемократичния. Причина за това е теорията на Л. Х. Морган от „Древното общество” – в български превод „Първобитното общество”, възприета от Фр. Енгелс в „Произход на семейството, частната собственост и държавата. Във връзка с изследванията на Луис Х. Морган” за бъдещето на човечеството: През ХІХ в. Л. Х. Морган и след него Фр. Енгелс предвиждат началата на бъдещия свят: „Демокрация в управлението, братство в обществото, равенство на правата, всеобщо образование ще осветят следващото, по-високо стъпало на обществото, за което непрекъснато ратуват опит, разум и наука. То ще бъде възраждане – но в по-висша форма, на свободата, равенството и братството на древните родове”.
Поради тази позиция, при това на американец, се отричат яростно и не се допускат, особено в България изследвания на посветени на демократизма на древното родово общество и произхода на съвременните институции, тъй като това се счита за идеологическа диверсия на капитализма, или в най-добрия случай за проява на „класически”, или „остарял марксизъм”.
Идеята за демокрация и свободни хора е заменена с идея за социално-политическо неравенство и класово-държавна експлоатация преди създаването на държавата в считаната за модерна теория за раннокласовите общества. Които щом са раннокласови могат да се развиват с натиск, т.е. в разрез с интересите на големи групи от хора! Тази теория, която е създадена през 1940 г. в Съветския съюз се счита за модерна сега, и се противопоставя на идеите на „наивния янки” Л. Х. Морган, и на „дилетанта Фр. Енгелс”, както го определя съветският и руски автор И. М. Дяконов през 1994 г. Авторът на идеята за раннокласово общество акад. В. Струве търси разбираем според установената в СССР класово-партийна понятийна система еквивалент на Марксовото понятие „азиатски начин на производство”, но след като разбира как може да бъде използвано това понятие от сталинисткото управление на социалистическата държава, повече не го споменава въпреки че участва в дискусиите за начините на производство.
Българските траколози обаче далеч изпревариха усилията на руските си колеги и още през 60-те – 70-те години на ХХ в. създадоха по думите на Е. М. Штаерман, модел на раннокласово общество, който тя остро критикува поради противоречието му с историческите факти свидетелстващи за траките, като свободни хора. В основата на този български раннокласов модел стои мнението на Ал. Фол от „Социална и демографска структура на Древна Тракия”, че свободни хора имало едва при капитализма: „…тъй нареченият „свободен селянин” предизвиква представата за производител, който не е включен в общинната организация – и тъй като тя е свойствена на докапиталистическите формации изобщо – се равнява по място в обществената структура на селяните от напредналата капиталистическа епоха. „Свободни селяни ”всъщност не са съществували и в класическите робовладелски държави, понеже там са били членове на общинен колектив бил той село или полисно устроен център” от държавната власт”. Всъщност това е твърде анонимно копие на пруско-буржоазния модел за развитие на държавата, различен и от англо-американския. Негов автор е Р. фон Мол: в „Енциклопедия по държавно право”: ”Това, което гражданинът отдава на държавата в античния свят, изчерпва личността му, а в най-новия свят се смята за нейно ограничение” . За френският либералист Б. Констан тази идея звучи така: „Античната свобода е участие в държавната власт, а съвременната свобода е свобода от държавната власт”- идея която не се различава от тази на Ф. Ласал за свободната от народа държава.
Идеята за ненавистната община е дотолкова важна политически през годините след „Пражката пролет” и демократичните движения в Полша, че дори на полиса, които гарантира развитието на гражданите като свободни личности в древността, е вменена, напук на всяка историческа логика и факти, ролята на организация потисник на свободата! Естествено това противоречи и на мненията на „остарелите класици”, които например в „Произход на семейството…” пишат за Атина като полис: „Това е, както Морган правилно забелязва, праобразът на самоуправляващата се американска община” – община в САЩ разбира се!.

Коментар