Изостава ли българското образование?

септември 10th, 2009

През тази година се появиха сведения за много ниска класация на българското образование на университетско ниво – писа се за 450 място, очевидно по критерии, които са неизгодни за българската действителност. Тя обаче ще се приспособи към новите изисквания. Но проблемът за това не е във времето, а в начина на мислене на образователния и научния потенциал на страната ни и на неговото ръководство за достъпа до научна литература и до създаването на собствени научни позиции. През 80-те години на ХХ век у нас, под влияние на водещи „преподаватели, генератори на идеи” бе допусната сериозна грешка при организацията на науката у нас. Тя бе доразвита неотдавна с идеите да се поощрява приложната и да не се развива фундаменталната наука, защото България нямала нужда да развива световната наука, а приложната. Това доведе до многопосочни негативни последици в научните изследвания и в образованието ни, оправдавани с недостиг на средства – още от времето на „развития социализъм” до сега.
Поради тези „насоки” от твърде отдавна в много университетски центрове се ограничава създаването на широко-профилни или специализирани библиотеки. Изключение прави частично Софийският университет „Климент Охридски”. Наивните надежди, че новите информационни технологии могат да решат проблема с достъпа на българските учени, студенти и ученици до недостъпна и скъпа литература, срещат значителна съпротива в страни с най-сериозно място в науката, които защитават правата на своите граждани-автори.
Създаде се практика на централизиране на науката и образованието чрез обединяване около един общопризнат автор или учебник. Това обяснява множеството „помагала”, „пособия”, и други спомагателно изразходвани средства към научните продукти на „водещи” учени в много български университети. Тази практика доведе до отказ от цялостна позиция на редица университетски преподаватели, т.е. до репродуциране на стари знания и до отказ от научни изследвания.
В тази среда стремежът на учените да израстват кариерно има негативно отражения върху научните им приноси. Следва отказ от научни спорове, придържане към водещи научни мнения. Затова при отсъствие на собствени постижения е естествено закупуването предимно на чужди технологии. Научното безсилие се прикрива с изгладени механизми на престижност дори и спрямо откровени плагиатства и конфликт на интереси. Това е и причината за толкова продължителното съхраняване на Закона за научните степени и научните звания, на Закона за висшето образование и други, и за нагласите за временни промени. Тук са и предпоставките за ниска оценка на труда на учените, за ниската му приложимост в различните сфери на обществения и стопанския ни живот и в ниския интерес към висшето образование.
Очевидно е, че българското образование изостава не само по демографски причини, и не съкращенията и закриването на училища и университети са пътя към повишаване на ролята му в обществото ни.

Коментар