Гърци ли са древните македонци?

септември 11th, 2009

Напоследък все по-често в България започна да се говори за гръцкия етнически характер на древните македонци. В съвременната наука след Й. Г. Дройзен, който създава теория, според която Прусия трябва да обедини Германия както Македония е обединила гърците, македонската цивилизация се определя като елинска или като стремяща се към елинизиране. В много съвременни изследвания, филми, романи и разкази македонците са представяни за гърци, но съществуват и други мнения. Дори автори, които отчитат ролята на траките в създаването на македонската народност, твърдят, че по-късно македонците се елинизирали, т.е. погърчили. Напоследък в България, след спорни изводи на древната ни наука за траките Б. Димитров категорично причислява в публичното пространство македонците към гърците – последно в телевизионното предаване „Здравей, България” на 10-ти септември 2009 г. Извод, който сериозно противоречи например на мнението на акад. Г. Кацаров и дискриминирания след 9. ІХ. 1944 г. Ив. Пастухов, според които македонците в древността са били „трако-илирийска смесица” и не са се елинизирали въпреки широкото използване на гръцките език и култура в делата на „всемирната им империя”. Това мнение се споделя и от Ал. Фол в многотомната „История на България” от 1979 г. и в „История на българските земи в древността”. Очевидно знанието за македонците като „завоеватели” в Тракия и нетракийци е по-ново откритие в науката за българските земи в древността, но остава анонимно. Дори и когато преди десетина години гърците подариха на Пловдив статуя на Филип ІІ Македонски и у нас обявиха великия цар за грък и завоевател – позиция съвсем не в услуга на родната ни история и народ!
Езиковите сходства между името на македонците и тези на тракийските племена показват принадлежност към тракийската народност – това са имената на древните бистони, кикони, ситони, едони, македони и пеони, показват сходство, основано на еднаква втора част на племенните названия – на еднакви окончания. Тези сходни названия показват обособена югозападна тракийска езикова група, различна от племенните общности на беси, гети, трибали, одриси и на считаните за македонски племена на линкестите и перебите.
Древното население в земите около и на юг от Охридското езеро е от тракийската народностна група на бригите. Езиковите остатъци със съставка “брия” „бри” или „бера” показват значително присъствие на траки в цяла Македония в древността. Примери за това са имената на градовете Месамбрия и Селимбрия в Тракия и Брианес и Стимбера в македонските западно-тракийски земи.
Езикът на македонците бил различен от гръцкия. Според разказа на римския историк Квинт Курций Руф в “История на Александър Велики”, по време на съдебен процес срещу Парменион и сина му Филота пред македонската войска Александър попитал Филота, дали уважава бащиния си език и ще говори на него, или ще говори на гръцки, като обърнал внимание на войниците си, че подсъдимите не уважават и македонските обичаи. От същия разказ на римския историк се вижда, че останалите войници, не македонци, а траки, илири и гърци, владеели и разбирали гръцки, но също сравнително добре разбирали македонския език. Насочването на обвинението на Александър ІІІ Велики срещу подсъдимите било предизвикано от техните и на гърците действия, които дестабилизирали македонската армия. Това обвинение е произнесено от Александър ІІІ на гръцки език, за да бъде успокоена цялата армия и да се покажат на всички предявените обвинения, но царят иска отговор на македонски, тъй като на общите събрание на войската само македонците имали право на глас. Останалите без право да гласуват били гръцките наемници и онези от другите народи, които не били включени в границите на македонската държава.
Античните автори са на едно мнение, че в армията на Александър повече от половината войници били македонци. Затова пълководецът на Александър ІІІ Македонски, Филота бил призован от царя си да говори на родния си, бащин език: „Македонците ще бъдат твои съдии: аз те питам дали ще си служиш пред тях с бащиния език”. Александър говорил на гръцки, и Филота искал да говори на гръцки, за да го разберат не само македонците. На това царят отговорил: „Виждате ли до каква степен Филота се отвращава от бащиния си език? Но нека да говори както му допада на сърцето, като не забравяте, че той наравно не зачита и обичаите ни и езика ни” [VІ, 9. 25-36] – превод на Димитър Дечев в „Извори за старата история и география на Тракия и Македония през 1949 г. Присъдата произнесена от народното събрание – македонската армия – била смъртна. Върховният орган на македонците – народното събрание, преценило, че обвиненията в промяна на държавния език и обичаите, в разрез с волята на върховния главнокомандващ, е действително нарушение, което заплашва целостта на държавата и започнатото от тях дело – създаването на световна македонска държава с език на господстващата народност, различен от език и обичаите на гърците.
Очевидно е, че древните македонци не са били гърци. Време е, за корекции в науката ни и произхождащите от нея политики. Във всички учебници по история на древна Гърция обаче, които у нас са преводни, се включва историята на Македония. В многотомната „История на България” се следва тази практика и за македонска история се говори само в границите на Балканите. Завоеванията на македонците на изток от Проливите се считат очевидно за гръцки, или извън македонската история?
Българската народност се създава и на територията на Македония на юг от Охридското езеро. Идеите, че древното население на Македония е било унищожено са несериозни. Както и идеите за унищожаване на тракийското население. А този въпрос е в пряка връзка със създаването на българската народност. В „Деяния на Св. Димитър Солунски” е описан процес на създаване на народност с участието на българи, славяни и жители на Македония”, който не попада в полезрението на български изследователи въпреки подчертаната си историчност като процес на създаване на нов народ, продължил в първия си период около 60 години, и въпреки че е свързан с преселението на Куверовите /Куберовите/ българи в Македония.
Българското информационно пространство, българите зад границите на страната ни изисква и поглед към произхода на съвременните народи, различен от удобната за чужди „науки” и „вторични нации” идея за българите-завоеватели унищожили „до крак” или „помели” местното население. За съжаление тази е оценката и на авторите на вече споменаваната многотомна българска история. Тези, които я ползват след 30 години забравят, че има и по-ранни мнения на Б. Филов, Г. Кацаров и др., които посочват участието на автохтонното население във формирането на българската народност в Тракия, Мизия и Македония, а и в северно-дунавските земи. Историята е наука, която изисква непрекъснато изследване, защото без нея няма народ, както е посочено в литературата ни твърде отдавна.

Коментар