За учебниците и образованието по история

ноември 10th, 2009

Очевидно е, че съществува проблем в образованието ни към 2009 г. Някога и преди, и след 1944 г., то се славеше като добро или най-добро в световен мащаб. Сега очевидно не е така.
Новите намерения за промени в средното и висшето образование вероятно са премерен риск, но риск. Проблемът не е в това, че за четири дисциплини примерно учениците от VІІІ клас ще носят книжната равностойност на 16 учебника всеки ден, ако са възможни представите, че един учебник ще бъде за петгодишен цикъл на обучение и че учениците ще имат само четири дисциплини дневно. Дори без тетрадките и другите необходими материали, само при четири дисциплини това вероятно ще бъдат пет килограма хартия. Проблемът не е и в това, че за петгодишно ползване един учебник ще остарява морално и физически. Дори не и в това, че отсъствието на алтернативни учебници ще наложи монополни познания, които съвсем не са издържани като знание и методика.
Проблемът е в знанието и съобразяването му, както с научните постижения, така и с възрастовите особености на учениците. В течение на десетилетия във всички учебници съществуваха абсолютно нелогични материали, които ученици и учители не можеха да разберат и поради това бяха принудени да ги наизустяват.
Така наречените алтернативни учебници не съдържаха алтернативни знания, а допълващи се твърде спорни най-нови методологически и научни постижения, дори в някои от учебниците съществуват цели рубрики за това какво е наука и как се прави тя!     Аз ще се спра на част от учебниците, които познавам и за които съм поставял  въпроси на учители и методисти на национални конференции за усъвършенстване на учители. Въпроси, на които квалифицираните кадри на България не можеха да отговорят. И тъй като примерите с повече от спорни знания са многобройни, тук посочвам само няколко структурни, за проследяване в учебниците на т.нар. етапи на историческо развитие, и методологични за основни знания като например историята на държавата и представите за появата й.
Самото название на учебниците е пример за отсъствие на логика – всички ученици, учители и методисти например знаят къде е историята в учебниците по „История и цивилизация”, но не могат да посочат къде е цивилизацията в тях и по какво се отличава от историята на културата. А принципът за взаимовръзката между история и цивилизация бе разпространен и върху основното и върху средното образование. Фактологичните грешки, противоречията и дори нелепостите са дотолкова съществена част от някои от учебниците, че не е ясно, какво логично обвързано могат да запомнят учениците. Например в двата алтернативни учебника по история за 7 клас, в последният клас преди гимназиалните знания се твърди например, че:
1.    Държавата се появява заедно с появата на металите – метали обаче познават и северно-американските индианци, а нямат държава.
2.    Държавата в Египет била създадена, тъй като той бил изолирана земя – остров Гренландия обаче също е изолиран…, заедно с Австралия, или нова Зеландия.
3.    Развитието на древния изток било по схемата на следните степени: град държава ръководен от цар, монархия и империя – монархията обаче също може да бъде империя и обратно, а и градът-държава начело с цар е монархия…
4.    Не е убедително и представянето на царството като следваща степен след империята, тъй като понятието „царство” е просто славянски превод от латинската дума „империя” …
5.    Траките не били свободни хора, но живеели в свободни племена…!
6.    Свободни хора в Тракия били само царете, но тракийските племена се борили за свободата си.
7.    Статутът на тракийските аристократи около царя не се коментира.
8.    Царе в древна Месопотамия можели да бъдат само боговете, но онагледяващия материал показва изображения на земния цар Саргон, а и се добавя, че един от царете – Нарамсин, внук на Саргон се обожествил…
9.    Жените отсъстват от уроците по история – очевидно историята се прави според авторите на алтернативните учебници само от патриархални общества, мъже, царе и идеолози! Подход, който не само че интерпретира погрешно историята, но дори не е педагогичен.
Очевидно е, че при подобни знания и методически построения логиката не е достъпна само на учениците, но и на учителите и на родителите, а и на широката публика. Непонятното е, че при всякакви влияния от временни и не-единни постижения на науката за древността само част от теориите, и то най-спорните и алогичните, намират място в учебниците. Очевидно е, че при вероятните конкурсни практики ще трябва да се отчетат и критериите, по които са се писали и ще се пишат учебниците! Никак не е маловажно дали в VІІ клас учениците ни ще усвояват възможности за мислене или трафаретни аксиоми без алтернатива.
В историите на България за горните класове след VІІ на древната история на България се отделя един урок за древния период, за траките, въпреки че е добре известно, че българският народ се формира през Средновековието на огромна територия от двете страни на р. Дунав, включително и в Македония и част от Илирия. И това не е политически въпрос, тъй като напоследък дори се настоява, че и траките не са участвали в българския етногенезис, но са предали на българите интелектуалната си енергия с царските поучения! Как е станало това, без народ носител на културата и при избити и отведени в плен царе …?
Въпреки наличието на тема за древността и траките в средното образование, тя е с характер на прикрепена част към българската история – поради това и не се включва в темите за кандидатстудентските конкурси.
Неясен остава и методологическият подход, при който изучаването на история в основното образование започва с новите истории и завършва с най-древната. Подход, който е съвършено противоположен на по-рано приетия у нас и преди 1944 г. и след това, при който историята на Стария свят се изучаваше в пети клас до 1987 г. Разумно официално обяснение няма… Няма и запитвания от страна на родители и учители.     На критики, дискусии или на предложения за нови конкурсни принципи очевидно не се обръща внимание и това предполага, че утвърдените  автори ще имат водещи позиции и в новите свръхучебници и старите знания.     Очевидно никой не носи отговорност за подобни знания и не се съмнява в тях! (Авторът на тези редове има поредица от статии и рецензии за преподаването на Стара или Древна история в основното и висшето ни образование на страниците на сп. Образование, 1998-1999 г., 2008 г,; в сб. Понятия, Ценности, промени. Историята: време и реалности. Варна, 2006 г.  (Издание на МОН и Шуменски университет);  Сп. Анали, 2008 г. и др.  Срв. nedelchev.org)  Досега, надявам се? И проблемът не е само в нови модели.

Коментар