Законът за научните степени и научните звания и квалифицираните работилници

ноември 26th, 2009

Законът за научните степени и научните звания стои в основата на всичко постигнато в областта на науката, образованието и научно-преподавателските кадри на страната ни. Очевидно е, че както Законът, така и образованието и науката са подчинени на концепция, която поражда противоречия. Но дали е виновен толкова законът в цялост, или онези негови части и „членове”, които позволяват концепцията да бъде в услуга на избрани ръководители, които по-рано без стеснение се свързваха с определена идеология.
Съществуващото мнение, че ЗНСНЗ от 1972 г. не е редактиран след 1989 г. е невярно. Но в него не са премахнати идеологизираните  членове – които показват основната му цел създаване на строители на социализма – например в редакцията му от 2000-та година (Държавен вестник, бр. 54, 4 юли, 2000).
ЗНСНЗ е създаден в епохата на „Развития социализъм”, известна и като „Период на застоя” и позволява развитие специалисти, но е така направен, че да спира по ненаучен път развитието на неудобни учени, които спорят, имат различни идеи, предлагат нови решения, тревожат самодоволния застой. Поне единадесет са основните направления, по които може да се осъществява контрол над свободомислещите чрез Закона за научните степени и научните звания,  от кадрите създадени чрез него, и вероятно от новият закон:
1. ЗНСНЗ и към 2009 г. според Член 5, „дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни или научно-приложни проблеми свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната ни”.
2. Според Чл. 17 те трябвало да имат и „политически и морални качества”.
3. Понятията „възражение”  и „потвърждаване на решение” са синонимни според Чл. 26 (1) и Чл. 27 (3), но се използват по различен начин, като в един случай се считат за еднакви по съдържание, а в друг за различни, в зависимост от това, дали кандидатстващия за научна степен или звание трябва бъде провален или не от управляващите науката и образованието, като цяло или в определени области, за да не се засенчи нечий ръководящ авторитет.
4. Различни тълкувания на един и същ текст изготвен във ВАК при Министерския съвет, в различните му институции – Специализиран научен съвет, Научна комисия и Президиум дори когато става дума за процедура, неспазване на сроковете на процедурата, или различия между Научна комисия и Президиум, дори когато става дума за това дали има или няма „върната процедура”.
5. Наказуемост на рецензенти, дали неверни преценки според Чл. 22, (3), но ненаказуемост на подменилите мнения на рецензентите пред Научни комисии докладващи.
6. Интерпретации на мненията на рецензентите в Научната комисия от докладващите до преиначаване в противоположен смисъл на препоръките, включително и с вмъкване на измислени цитати, уж принадлежащи на рецензентите, при това поставени в кавички за по-голяма убедителност!
7. Неспазване от ВАК на собствените му Указание и Решения за ясни и мотивирани предложения на рецензентите пред научния съвет.
8. Незачитане във ВАК на конфликт на интереси – опонентите на кандидатстващия за научна степен или звание могат в Научна комисия да тълкуват мненията на рецензентите, да променят предложенията им и да решават по този начин състоянието на цели раздели в науката, включително и съдбите на опонентите си.
9. Плагиатството не се преследва от ВАК, тъй като било в правомощията на Закона за авторското право според бившия Председател на ВАК П. Кендеров, пред международна българо-немска конференция под патронажа на ИРИОН и фондация „Конрад Аденауер” през 2008 г., въпреки че, според чл. 30 (2) от ЗНСНЗ се отнема научната степен или звание и „когато бъде установено, че трудовете въз основа на които е дадена, или значителни части от тях са написани или създадени от другиго”.
10. В ЗНСНЗ не е уточнено и как се извършва установяването за плагиатство, нито са предвидени действия по процедура.
11. Отсъства изцяло темата за учените, които не отговарят на критика с десетилетия, които растат в научната кариера със своеобразни научни идеи, представяни като политически верни и нравствени, и които определят развитието на науката, образованието и кадрите в тях.
Стремежът за превръщане на науката в единно цяло, без разделение на области, дялове и направления,  съответства на представяното за научно откритие в разцвета на „Развития социализъм” единство на идеология, учение, култура и поведение. А то стои в основата на извършваните колективни и не-колективни наукообразни политически насилия
При неспазването на законите са нарушавани човешки права, проваляни са човешки съдби, спирана е производителността на икономиката, формирани са аксиоматични идеологически представи във всички нива на образованието и науката. Приложни дисциплини са обявявани за фундаментални по конюнктурни позиции  и интереси  на ръководителите им. Предизвиквани са насилия над огромно, милионно множество от граждани на България по класови, религиозни или етническо-политически причини.
Процедурите, прекършили научни пориви, възможности за развитие, за реализация и човешки съдби, свързани със ЗНСНЗ, може и да са завършили, но са останали действия с престъпен характер в институция към Министерския съвет, които трябва да бъдат поставени пред обществото, научните институции и правната ни система. Останали са и хората, които са ги извършвали, вече готови да правят „нова политика”.
Без решаването на този проблем всяка структурна промяна ще остава с възможности за повторение на незаконни практики с най-широки обществени последствия. Всеки закон е несъвършен при бездействие и ненаказуемост от страна на овластените да го прилагат, и при създадените от тях практики и кадри, които често са титулувани като най-добри специалисти. А това е неприкрита форма за подчиняване на науката на само един свръх-специалист, който не е прието да се критикува.    Подобна политика провали социалистическото общество, и ще нанесе удари и на следващото го.
Предходния Председател на ВАК настоя на споменатата българо-немска конференция, че България не трябва да развива повече световната наука и да се насочи само към решаването на приложни проблеми, които били интердисциплинарни. Очевидно е, че това е стратегически курс, предприет още от предходното управление на страната ни към съкращаване на науката. Той има и своята „развито-социалистическа” логика. Големите учени и авторитети в България били решили основните проблеми в науките си на европейско и световно ниво, и сега остава само приложението на резултатите им. За широката публика мотивировката на новото направление е, че сме вече не в социалистическо, а в капиталистическо общество, и че напразно са давани пари за наука.  По времето на „Развития социализъм” не се даваха пари за изследване на световни науки, например в историята за обща история на света, а само за националната ни история, защото нямало пари. Пак по това време се посочваше, че за световните науки се грижели могъщи фондации и частни корпорации, а не държавата! Приликите не са случайни.
Що се отнася до учебниците – те са отражение на българските научни постижения и разбирането на чуждите. И това е злополучен пример за опитите за приложност без позиции в световните фундаментални науки. Който не знае, прави „неточности”, впрочем недопустими, ако авторите на учебници са учени! Приложността и плагиатството не случайно си симпатизират на всички нива.
За приложните „науки” трябва да има конструкторски бюра, лаборатории и центрове, а не научните институти да се превръщат в квалифицирани работилници!

Коментар