Чисти иранци ли сме?

юни 11th, 2010

Напоследък интересът към миналото на българите отново е разбуден. И отново крайните оценки насочени към чиста, несмесена раса от българи неславяни.
Опитът за преоценка на етногенезиса не е нов. Смущават обаче гръмките заглавия „учените обориха историята с ДНК анализа”, „Не сме славяни, идваме от Памир”, „Заключенията са верни” и други подобни (срв. в. Монитор. 11. 06. 2010).
Аргументирани мнения на историци и филолози отсъстват. В новия набег към „Памирската родина” трябва да се напомня, че и за хърватите се известни подобни теории, а след легендите и в киното шества представата за сарматските рицари на митичния англо-римски крал Артур.
Един от основните критерии за народностна принадлежност е езикът. По неправилна посока са тръгнали авторите на тезата за не-славянска същност на българите. Трудно ще могат да докажат, че българския език не е определян като славянски още от времето на първата българска държава на р. Дунав. По правилно би било да потърсят отговор на въпроса за арийско-иранското наследство в българската религия и култура, а то не е малко.
Неприятно е, че след категоричните заявления следва поредица от неточности като: „Разбира се, генетичните изследвания от Памир са ориентировъчни”, „в нито една проба на българи, изследвани до момента не са открити азиатски гени”, „теорията за славянския произход не намира никаква подкрепа при генетичния анализ” и други.
В подобна представа има смущаващи противоречия – Памир е в Азия, и очевидно „азиатски гени” трябва да се наричат тюркско-монголските. При това ираноезичните народности дълго време живеят и се развиват в Азия и едва ли са само с европейски гени. И това не означава, че арийските народи не са се смесвали с други. Във всеки случай част от българите днес съвсем не са високи бели хора и очевидно са резултат от смесване с невисоки хора.
Освен това в районите на създаване на славянските общности са живели множество народности от арийско-ирански произход – скити, кимерийци, саки, масагети, сармати, Техните гени би трябвало да са намерили място в славянските поне между р. Дунав и Северното Причерноморие.
Напълно изоставен изглежда въпросът за генетичното наследство на местното тракийско-македонско и илирийско население. А не може да се отрече, че има физически сходства между балканските народности в съвремието ни  – например между българи и албанци или черногорци. Те също ли са геномни иранци?
С чистата иранска теза се прикрива привързаност и примирение към господстващата досега в науката ни не „славянска”, а „тюркска теза”. Най-ярък пример за това е превеждането на българската владетелска титла на Омуртаг или Маламир „кана” като хан в христоматии и истории за ученици, студенти и читатели.
Историците ни, българисти и медиевисти са в дълг предисторията ни, особено като се знае, че приоритетно да сега е изучаването на „родната история”. Въпроси тук трябва да се поставят, и не само за това какъв екип от специалисти, с каква квалификация се кани да проучва историческото и културно наследство на Иран и Древния изток?

Коментар