Свети Йоан и „този, който все идва”

август 13th, 2010

Проблемът за светиите в България добива куриозни измерения. Вероятно не са много болниците, в които не са имали желание да ги кръстят на светии-чудотворци. Впрочем медицината е по-сериозна от чудесата в социалните си измерения.

Преди германски политик иронично упрекна българите, че заместват Маркс с Христос.  Чуството на хумор не трогна българските „реформатори” – те трябваше да изкупуват идеологически грехове и станаха по-вярващи от богословите. За разлика дори от Йоан Кръстител, който питал Христос „Ти ли си този, който трябва да дойде, или да очакваме някой друг”?
През лятото на 2010 г., във връзка с прибързано припознатите мощи на светия-кръстител, възникна нелицеприятна и груба полемика.
Аргументите на професор, обявил се за „първа цигулка”, и на министър-историк вероятно са сериозни, но освен „мощите” енигматично се споменава някакъв надпис, който бил на или ¬¬¬¬ Йоан, но който така и не бе показан на разгорещените спорещи.
Напоследък издигнаха аргумента, че южните ни съседи от всяко камъче правели туристическа атракция. Вярно е частично, но туристическата атракция не включва само  „камъчето”.  Прекспонирането на измислено историческо минало, което да обори „гръко-римското” самочувствие на съседите ни, като прикрива истинската ни история, отново се възражда. Силата на това „възраждане” е в убеждението на управляващите, че историята се правела не от народа, а от царе и идеолози.
А иначе името на Кръстителя и на Исус е  Йоханан. В гръцка транскрипция Йоанес и означава „Яхве /„този, който е”/ е милостив”.  В древността са били по предпазливи в изразните си средства, в скромността и във вярата Проблемът за светиите в България добива куриозни измерения. Вероятно не са много болниците, в които не са имали желание да ги кръстат на светии-чудотворци. Впрочем медицината е по-сериозна от чудесата в социалните си измерения.
Преди време германски политик иронично упрекна българите, че заместват Маркс с Христос.  Чуството на хумор не трогна българските „реформатори” – те трябваше да изкупуват идеологически грехове и станаха по-вярващи от богословите. За разлика дори от Йоан Кръстител, който питал Христос „Ти ли си този, който трябва да дойде, или да очакваме някой друг”?
През лятото на 2010 г., във връзка с прибързано припознатите мощи на светия-кръстител, възникна нелицеприятна и груба полемика.
Аргументите на професор, обявил се за „първа цигулка”, и на министър-историк вероятно са сериозни, но освен „мощите” енигматично се споменава някакъв надпис, който бил на или за Йоан, но който така и не бе показан на разгорещените спорещи.
Напоследък издигнаха аргумента, че южните ни съседи от всяко камъче правели туристическа атракция. Вярно е частично, но туристическата атракция не включва само  „камъчето”.  Преекспонирането на измислено историческо минало, което да обори „гръко-римското” самочувствие на съседите ни, като прикрива истинската ни история, отново се възражда. Силата на това „възраждане” е в убеждението на управляващите, че историята се правела не от народа, а от царе и идеолози.
А иначе името на Кръстителя и на Исус е  Йоханан. В гръцка транскрипция Йоанес и означава „Яхве /„този, който е”/ е милостив”.  В древността са били по предпазливи в изразните си средства, в скромността и във вярата си!

Коментар