След първия звънец

септември 16th, 2010

Учебната година започна. С много въпроси. Оказа се, че учебниците не са очароващи, а нови ще има поне след около четири години, по изявление на министър Игнатов. Това означава, че вероятно се прави нещо по определен план или че има подобно намерение. Старите учебници са обречени, поне така се мисли. Едва ли поради това, че е станало при новото управление и дотогава не е било видно, или че поради това, че досегашните избрани автори не са подготвени. Едва ли и поради това, че досега не е имало критики и рецензии на учебници. Причината не е и че учебниците са били писани за нова обществено-политическа система. Обществото ни би трябвало да знае предварително има ли критерии и концепция за учебниците. По какво те ще се отличават от предходните? Обществото ни трябва да знае и това, дали развитието на науката ни влияе върху концепциите в учебниците, защото проблемът не е само в грешките и недостъпния стил. Какъвто и да е стилът, ако съдържанието е ненаучно и нелогично, никой не може да помогне на учители и ученици. Например в учебниците по история за седми клас, които са и алтернативни, като етапи на развитие на древното общество са посочени: 1. град-държава, ръководен от цар; 2. монархия; 3. империя; 4. царство. Но градът-държава, ръководен от цар, е монархия. Монархията може да бъде империя и обратно империята – монархия. Царство е просто славянски превод от латинската дума империя и отново е монархия.

Не са по-различни и представите за създаването на държавата. В един от алтернативните учебници се обяснява, че тя възникнала с откритието на металите, а в друг, че държавата възниква първо в Египет, защото бил изолиран от останалите народи. Но метали познават много народи, например северно-американските индианци, а освен Египет са изолирани и Австралия, Гренландия и т.н.[1]

Трябва да се знае и как учителският колегиум ще провежда обучение през тези четири или повече години, за да компенсира недостатъците на съществуващите учебници и спомагателни материали. Ще се съобразят ли в образователната институция с досегашните критики, препоръки, рецензии и с политиката на няколкото университета в страната ни, които полагат усилия за  квалификация на учителите и за разясняване на неяснотите в учебниците? А ако има корист и безкритиност в досегашното съставяне на учебници, или потискане на критиките, е редно да се обясни и защо се е стигнало до тук. Защо няма съобразяване с критиката? Обявяването на учебниците за неприемливи от сега нататък е катастрофа. Редно е да се знае и позицията на бъдещите автори на учебници към старите концепции и учебници, за да не се повтори нещо познато, много познато – например само смяна на подхода!


[1] Авторът е с определено мнение на страниците на сп. Образование от 1998 г. до 2008 г., в изданията на Департамента за информация и повишаване на квалификацията на учителите – Варна съвместно с МОМН, ШУ „Еп. К. Преславски” – Понятия, ценности промени. … и Съвременната история: Времена, реалности и промени, от 2006 до 2010 и в книгата си, в  „Тоталитарни идеологии в историята”. София, 2010

Коментар