Отново за образованието

октомври 10th, 2010

В анкета на ТВ Европа от 20.09.2010 доволните от висшето образование у нас бяха 19 % срещу 81 % недоволни. Днес, на 10.10.2010 се появиха съобщение за антикризисни мерки в Софийския университет – от нарушаване на учебния процес с отпуски, до съкращения. Всъщност това е и желанието на министерството на образованието… СУ не за първи път провежда съкращения и полза няма, защото причините са други. Необходимо е образование без монополи, без злоупотреба с господстващо положение, с конфликт на интереси, без „научни идеи” без смисъл и надути фрази! Дори без първенствуващо положение на който и да е университет над другите. В случая на СУ. При предстоящи съкращения отново стои опасността по-напористите лозунгари да отстранят по-академичните си колеги разбира се скрити зад всякакви „много важни” причини, които ще подменят научните критерии. Основното, което трябва да се промени са знанията, които получават студентите като бъдещи специалисти. И подобна промяна едва ли може да се осъществи с мерки на окрупняване, централизация и съкращения. Говори се, че университетите трябвало да бъдат центрове на наука, но и досега в редица научни специалности и дисциплини има само по един задължителен учебник, няколко учебника, или препоръчвани изследвания, които принадлежат все на едни и същи автори. Това не е средата, в която науката може се осъществява като диалогична и полемична система. Още повече, на полемичността се гледа с недобри очи, научните дискусии не са желани от стародавни авторитети и техните „ученици”, които могат да правят научна кариера само с препоръки и послушание. Когато науката е подчинена наследници на автори, които с десетилетия представят старите си позиции от преди 40-50 години като вечно нови и когато са замествани безкритично от асистенти и съмишленици, тогава очевидно няма нито интерес, нито наука, нито приложение в практиката – хуманитарна, социална или технологична. В Необходимостта от кариерно развитие, обаче, изисква писането на нови научни трудове и учебници. При наличната невъзможност да се спори с авторитети, потвърдена и с разбити съдби и кариери на дръзналите към собствено мнение, остават два изхода – потвърждаване на господстващите мнения с изпълнен с модернистични изрази език и плагиатство от попаднали в забрава или в немилост изследователи. Плагиатството в България не е само в областта на музикалните жанрове и в света ще му обръщат внимание занапред! Напоследък в България става модерно плагиатство, прикрито като съставителство дори и от труда на само един автор, или анонимно използване на чужди идеи от още непубликувани дисертации или колективни трудове и дори съвпадения между учебни дисциплини и теми на защитени дипломни работи. Използват се и старинните вече идеи за предварително публикуване на материали от колективен събирателски труд и купуване на дисертации дори и по интернет. Необходина е промяна на единоначалието в науката, за да се демократизира и направи конкурентноспособно и образованието ни. Без законно признат опонент за развитието на науката и образованието ни няма да помогнат нови системи и реформи на правителствено и университетско ниво. В противен случай винаги ще съществува и опасността от злоупотреба с господстващо положение. Пораженията върху начина на мислене в основното, средното и висшето образование са несъмнени при необходимостта да се наизустява неразбираемото и контролирано като задължително „знание”. Това са и поражения с многопосочни измерения и в бъдещето.

Коментар