Студентските стачки

октомври 22nd, 2010

Управлението на образованието на държавно ниво влезе в конфликт на интереси с правото на студентите да избират специалности и университети. Намеренията за ограничаването на ролята на държавата в следтоталитарния период са сведени до нула. Наблюдава се реставрация на практики от тоталитарното минало, които са налични и в нетоталитарния свят на частното обучение по света и у нас.
Намерението отново на държавата да спазва европейски критерии и да осигури за 40% от младите хора бакалавърско образование  остава неясна на фона на желаните от образователното министерство  съкращения на досегашните 37 държавни университета на 12-13. Образованието в частните университети е по-скъпо и едва ли би позволило достигане на 40 процента бакалаври след ясното съзнание и в министерството, че сме най-бедната страна на Европейския съюз. А образованието не е предназначено само за богати хора,поне в истинско гражданско общество.
Опитите да се преодолява университетската автономия чрез сливане на университети, чрез техни общи спомагателни системи – „паркове”, чрез съкращаване на специалности, общи за близки университети, и чрез съкращаване на ненужни специалности са в противоречие с университетските принципи. Сред тях някои са:
1. Университетите не могат да се състоят само от един или два факултета и от ограничен брой специалности.
2. Висшето образование е наука и не може да се поставя под монопол на един, или ограничен брой центрове.
3. Правото на избор на специалност отговаря на интересите на личността и е представителна картина на нуждите на пазара на образованието и науката.
4.  Право на университетите е да се съобразяват с националните и местни потребности на пазара.
5. При пазарни принципи регулиращата роля на държавата не може да забранява на университетите политика на финансова инициатива и самостоятелност.
6. Да се стимулират послушните пред министерството университети финансово означава искане на техен отказ от независимост, т.е. на автономия.
7. Образованието трябва да бъде на научно ниво, за да не се оценява неговата конкурентноспособност само по престижност на името на университета, или по оценката от дипломата.
8. Отсъствието на учители с висше  хуманитарно образование се усеща в редица райони на страната  ни, където се появяват частни или обществени недържавни, включително и религиозни обучения.
9. Проблемът с адекватното на времето ни образование не е само технологичен, но и хуманитерен.
10. Подготвяните от университетите специалисти не трябва да са само учители, подготвени от „по-големи учители” с ограничен брой научни публикации или от емпирици без научно мнение, а от учени.
11. Университетите трябва да са центрове на наука, на научни дискусии, на идеи, които не са вечно удобни на „времето” и управляващите, за да са привлекателно място и за студентите и за да отговарят на нуждите на страната ни.
12. Отношението към науката и авторското право е основан критерий, по който университетите трябва  се различават от имитаторите на дейността им по специалности, за да могат техните възпитаници да осъществят избора си, поради който са станали студенти.
13. Не всичко от постиженията на народа ни и през периода от 1944 до 1989 г. е продукт само на комунистическото политическо управление, за да бъде отричано като невъзможно в гражданското ни общество, което вече не било социалистически организирано за да има в него личността право на избор.
Това са част от правата на личността за обучение на научно ниво, поради които стачкуват студентите не само в Европа. Научно издържаното образование е единствена защита на личността на пазара на труда и в условията на конкуренция.

Коментар