Неграмотните цигани и безработните учители у нас

октомври 31st, 2010

Темата за циганите и техните права е много модерна след експулсирането им от Франция. За правото им на номадски живот също. За раждаемостта им още повече, а напоследък отново и за образованието и културата им. Проблемът обаче е по-сериозен – трябва да се образова цялото общество, самоопределящо се като циганско/ромско и не само на грамотност, но и на гражданско поведение на хора от ХХІ в. Ако циганите искат да са граждани на някоя държава, трябва да спазват законите й и на първо място отношението към правата на личността и семейството. Ранните бракове на деца над 11-13 години и продажбата на „булки” трябва да бъдат преценени от позициите на българското законодателство и нормите на ЕС. Както и малолетните, или с участие на малолетни семейства. В Съединените щати за сексуални отношения с малолетни законите са добре известни. Създаването на малолетни семейства от незавършили образование роми е причина за ниско ниво на образование, култура, етични норми и обществена осъществимост. За мен остава необяснимо как тези семейства се признават за законни в страната ни. Вероятно някой ще се ангажира с отговор?

Пред Нова телевизия представител на циганската общност – Илия Илиев съобщи на 28.10.2010 сутринта, че циганите в Европа били над 12 000 000. Той се притесняваше, че  у нас циганките раждали няколко пъти повече от българските майки и след 20-30 години неграмотните цигани щели да бъдат огромно количество. Илиев предлага предварително образование на малките ромчета по домовете, в някои от по-големите цигански къщи, за да бъдели готови да учат наравно с българските деца от Първи клас насетне.

Идеята не е лоша, но не трябва да се обучават само невръстните малчугани, но и много от невръстните им майки и бащи. И не в частни домове а в читалища и училища. Политиката на закриване на училища и съкращаване на учители е неправилна от две десетилетия. Сега в условията на осъзната необходимост от обучение и от представители на циганите, парите за интеграция на циганското малцинство могат да се насочват по пряко към съживяване на широто достъпно образование. Оцеляла материална база, съкратени учители и множество неграмотни у нас все още има, въпреки трафаретните заклинания, че нуждите на след-социалистическото общество у нас вече са други и изискват друга организация на образованието. Необходими са и действия за възстановяване на закрити училища и съкратени учители. Необходим е и успореден контрол на държавата за спазването на законовите норми.  Образованието е независимо както от църквата, така и от интересите и „културните претенции” на отделните общности и частните им домове.

Държавата има нужда от граждани с определена обществена култура и образование а не от необразовани или привидно образовани етнически „мнозинства”. Този проблем в България не е само „цигански”и има далеч по-значими обществени измерения.

Коментар