14 въпроса към „Рейтинг на висшите училища в България 2011”

ноември 5th, 2010

Изданието е добър опит. Недобри изглеждат основанията бъдещето на образованието ни да се основава само на този опит, защото:
1. В „Рейтинг на висшите училища в България 2011” отсъстват критерии за динамиката на промените във висшите училища и специалностите им през последните три години.
2. Неоправдано не са изискани данни за университети, които се посочват като стоящи извън класацията по липса на информация например за специалност история или археология.
3. Защо МОМН не е изискало подобна информация при подготовка на национален рейтинг и възнамерява ли да коригира този пропуск, както и други в бъдеще?
4. Ако са еднакви критериите за оценка на частни и държавни университети не са включени всички частни или друго-държавни университети.
5. В националния рейтинг не са включени университети с нови специалности. Не представлява ли рейтинговият лозунг „открий най-добрия! Влез! Намери си добре платена работа!” дискриминация на университетите с нови специалности?
6. Някои специфични специалности са посочени като високо оценени. Как например се оценява заплащането на завършили в България египтолози и по специалността си ли работят те, за да участват в подобна класация?
7. Някои от критериите, например индекс на цитируемост са несъвършени – накой от цитираните автори може да е обект само на критика или да копира чужди резултати, и да бъде оценяван високо само защото е посочван многократно.
8. В България има огромно количество „учени”, които от десетилетия не отговарят на научна критика, т.е. не участват в научния живот в неговата цялост, включително и на въпроси за плагиатство фалшификации и въпреки това трудовете им се определят като критерии за класацията на дадени университети.
9. Ако тази рейтингова система ще бъде основа за бъдещи финансирания на образованието, това отнася ли се и за частните университети?
10. Ще има ли университети, които поради характера на финансирането си не се интересуват от държавно осигуряване на средства?
11. Какви са гаранциите, че в тези самофинансиращи се университети образованието е на необходимото ниво, определено от Рейтинга на висшите училища в България за 2011 година?
12. Не е ли добре авторите на Рейтинга на висшите училища в България за 2011 да посочат, че подобна система не се отнася за новосъздадени специалности и университети.
13. По-правилно е, освен въпросите с осигуряването на образованието с библиотеки, книги, сгради и преподаватели, да се оценява и в кои специалности се създава наука с нови идеи, дискусии на национално и международно ниво на  научна критика.
14. Добре е при подобни систематизации да има изграден и въведен импакт фактор.

Тези и други въпроси нямат за цел подценяването на положения труд, а целят евентуално насочване на създателите на подобен рейтинг към конкретни проблеми, които засега са останали извън внимението им.
Преди десетина години в списание „Образование” предложих система за оценка на преподаватели и техните научни постижения, която включва и негативите от дейността им. Тя сигурно е остаряла, но би могла да подскаже поне някои идеи за подобряване на сегашния „Рейтинг на висшите училища в България 2011”. В този смисъл е задължително въвеждането на импакт фактор във всички  научни специалности и за всички специалисти у нас.

Коментар