„Кукуриго” писания или орачевизми

ноември 25th, 2010

Не исках да се занимавам с критика на автор, който използва арогантен език с извънредно оскъдна наука, но четох Атанас Орачев: Опити върху проблеми на българската историография. 2. Появата на имения (антични чифлици) и привилигеровани общини в българските земи: социално-статусни, стопански и данъчни аспекти. В: История. 2010, 3, с. 20-53.
В статия на това списание Ст. Йорданов и аз сме наречени от Атанас Орачев  /от „ДА. България”, което било частен научно-изследователски проект/, „неуморни защитници на универсалността на „военната демокрация” в „марксизирани изследвания”. Това дори е комплимент, тъй като за други подобни на Орачев  автори, с неимоверно по-скромна „научна” продукция от него, нашите имена са симптоматични антагонисти на административните им попълзновения в науката и образованието.
Орачев пише, че аз съм този „който публикува писанията си в своя блог” /с.20- 21/. Страдащ от дълбока антимарксическа ненавист, породена от средата на обкръжението на Ал. Фол, в която пребивава десетилетия наред,  авторът изглежда си е поставил за цел да спаси българската наука от неразрешимите й противоречия и „марксистки” увлечения-хаос! Като се запознах с написаните от него редове, с които се мъчи за наследството на пръв траколог и контра-марксист,  се реших да представя мнението си за хаотичните му идеи.“
Ако авторът бе чел ”писанията” ми, вероятно щеше да разбере, че поне според моите публикации и блог К. Маркс не е виждал бъдещо комунистическо общество като обществен строй и че понятието „военна демокрация”, колкото и да му се вижда ”марксическо”, е въведено в науката от американския етнограф Луис Хенри Морган. Очевидно не е по силите на Атанас Орачев и да разбере, че американската идея за военна демокрация е поощрена за публикуване със спонсорство на американския Конгрес. Трудно му е да разбере очевидно, че идеята за военната демокрация се явява опозиция на европейския монархизъм от ХІХ в. Ако американските демократични идеи и конкретно идеята за „военната демокрация” от ХІХ в. са „марксизъм,” тук или Орачев очевидно нищо не разбира от история, или американският етнограф е марксов шпионин.
В подобна среда около първите партийни и държавни ръководители преди време, както писа Н. Генчев (съч. т. 5), съществуваха сборища от антикомунисти, на които бяха поверени научната политика и творчеството. Там се появиха и идеите за „остарелия марксизъм” и ревизията му от новите ленинци, орачи на нови целини.
Но Орачев очевидно се е захванал с непосилната оран: „В духа на времето Ал. Фол постулира раннокласовата структура на тракийското общество и като отговор на дискусията за „азиатския начин на производство”  и „учението” за „петте обществено-икономически формации”.  Тази идея била за „раннокласовата структура”, която е и двусъставна от „родовата аристокрация” и „селяни общинници”. Тази структура била приета и от „най-отговорния български изследовател на античността Маргарита Тачева” /с.20/. Фол бил представил тази структура като „хитроумен марксизиран вариант” .  Тук ако някой е най-отговорен, друг ще е неотговорен или хитроумен. Така в науката не се спори г-н Орачев! И това е отдавнашен принцип, не само мой!  А що се отнася за критиката ви към поредица от автори, които били приобщени към орфизма на траките, май сте забравили да цитирате критиката ми на съответното явление, въпреки че определяте „писанията” ми за марксически, и ги споменавате само като такива. Или ви е известен друг автор, който го е направил. Защо не го цитирате? Начинът ви да отривате проблеми и да ги „решавате” е далеч от академизъм, не само от научност, Орачев!
Независимо от всички пишещи най-стойностно по темата бил писал Ю. Кабакчиев, който въпреки всичко обаче, след като показал безнадеждния хаос на марксистите от „свободни общини”, „свободни и несвободни общинници”, „антична форма на собственост” и „множество подобни”, все пак в крайна сметка защитил двусъставната структура /с.21-22/.
Орачев очевидно си представя историческата наука само като марксистка от едната страна и орачевистка от друга, иначе не би наредил един до друг като марксисти Фол, Попов, Тачева, Порожанов, Бошнаков, Гергова, че и Богданов, Агре, Китов и още много други плюс мен и С. Йорданов. Не е лошо орящият в подобна „нива” да си припомни, че не Маркс или Енгелс са измислили и понятията „антична собственост”, „свободна община” и др. и че дори робството не е измислено от К. Маркс. Ако осъзнаваше това, можеше да поукроти истеричния си антимарксизъм в произведенията на Грот, Нибур, Фюстел дьо Куланж, Маурер, Ковалевски, Морган. Те са авторите, които пишат за видяните от Орачев и др.  „марксизирани” проблеми, и то доста преди Маркс.
Основният въпрос, който си поставя Орачев, обаче, е „раннокласовото общество”. И след като залива читателя с потоци от информация от най-различни естества и епохи, Орачав заключава с финална бразда: „9. И най-накрая, наличната информационна съвкупност дава да се разбере, че постулираната в тракологията „раннокласова” „двусъставна структура” на тракийското общество решително се разминава с фактите”/с. 46/.
Ех, Орачев, добре, че „информационната съвкупност дава да се разбере”, а не вие! Защото иначе щях да ви питам, не сте ли видели критика на тези „двусъставна структура”, „раннокласово общество” и хитроумния тракийски орфизъм като негов марксически постулат в онези мои „писания”, които не сте цитирали: Вижте сборник в чест на проф. М. Чичикова  по случай нейните 80 години и др., За раннокласовото общество като понятие и неговия автор акад. В. В. Струве пише още през 1940 г. и след това не използва това понятие, не случайно. Отново имаме acta plagiatica, май?
Оставам с убеждението, че Орачев иска да спаси идеята, че царете са творци на историята чрез своята царска актантност – идея защитавана от проф. Фол и споделяна от проф. Богданов, като „критикува” елементите й, залива я със сложността на някакви наречени привилигировани общини изпълнители на царска воля и икономика, и я открива като своя идея. /с. 21 сл./. Вероятно на автора на новата царска актантност са останали неизвестни иначе добре познатите явления от древността, в които не облагодетелствани общини от служебни хора или служебни знатни, а господстваща народност осъществява господстовото над подчинените други народности. Доколкото си спомням, идеята за критика на „царската актантност” при Фол и Богданов  е моя и тъй като е писана преди вашите „писания”, Орачев, не е лошо да съобщавате на читателите как се добирате до научна проблематика! А още в Thracia Libera през 1996 г. писах, че книгата е посветена на траките като народ и творец на историята, а не на царете им като такива „творци”. Не сте ли чели тази книга Орачев? А я цитирате!
За Орачев селяните общинници не са граждани, защото някои от тях били занаятчии или поне търговци. /с. 35/. И защото „е време да се схване, щото и елинските апойкии – общините-държавици по тракийските крайбрежия, на практика играят ролята на градска структура и следователно анализите на социалния състав трябва да се съобразяват и с наличието на граждани в одрюското царство още от VІ-V в пр. Хр.”.  Гражданин обаче, г-н Орачев, е и човек, който  дори и да  живее на село има граждански права. Синонимика? Сетете се за примера с римските или гръцки жители на републиката и на полиса с граждански и политически права в града, и в околността му. Така или иначе Орачев е открил, че гражданите в Тракия са гърци, „щото” траките очевидно не могат да имат такива. Орачев се олаква, че заради и от  Ал. Фол тезите му били премълчавани /с. 33/. Трябва да му благодарите Орачев, той ви е спасил от излагане, като негов доверен „човек”. А и можехте да пишете повече, без да очаквате Фол да ви признае и цитира! Е, за членове на свитата му това не е присъщо, но не е и редно сега да се оплаквате, че не са ви забелязали.
Очевидно е, че елементаризмът тормози понтийния апарат на г-н Орачев. Иначе как да си обясним следната високоабстрактна фраза и понятие за тракийските бойци: „бойна прическа тип кукуриго” /с. 33/. Не е лошо да знаете, Орачев,  че „марксизираните автори” Неделчев и Йорданов имат по-друго обяснение, свързано със символиката и хералдиката на този вид прическа в древния свят, различно от вашето  детскоградинско разбиране!
Представите на автора за робството са смайващи. Орачев оспорва понятието колективно робство, тъй като то било „абсурд с оглед на азбучната истина, че робството представлява личностно състояние на юридическа изолираност от каквито и да било колективи” /с. 22/. Нищо, че има спартански илоти! Нищо, че през ХVІ в. Хюсеин пише за колективно робство на покорените от турците народи! Орачев знае азбучни истини, които не знаят даже живелите преди него автори на извори за съвременната наука!
Орачев се кани да критикува и орфизма на траките в работите на  Ал. Фол! Защо сега Орачев, когато вече не може да ви отговори? Или просто освежавате антикомунистическите му теории? Не е много „хитроумно”, защото тези, на които прислужвате, могат да възненавидят желанието ви за менторство! И да не пропуснете пак написаното от мен в Thracia Libera, в „Тоталитарни идеологии в историята”, в няколко още монографии и учебници, и в поредица от статии! Откажете се от подобни навици, докато е време! Знам, че ви е трудно да „намирате” научни проблеми, но можете да го правите по-скромно, като отбелязвате, че те вече са поставени от някого, но той не ги е решил, и затова идвате вие, решителят! Не е хубаво, защото давате кураж и „теория”, и на „млади” асистенти на по 40-тина години – „учени и администратори”, че и по-малки, които само се чудят как да се подмажат по-високо, като критикуват Неделчев-Йорданов и други като тях.
Това, че Орачев не може да види връзката между идеите за свободни общинници и демократични институции в историята и съвременните идеи за свобода и демокрация, е не само негов проблем. Такова е състоянието след „творческата” дейност на „зрелите социалисти”-антикомунисти от кръга на авторитарните ни водачи, преди време и сега.
Двусъставната раннокласова теория не е пострадала съществено в орачевите писания, само че е посочено, че аристократите били малки, средни и големи,  подобни на спахиите на османите наример, и в същото време били собственици на имения и „послужебна аристокрация” собственик на имения-чифлици /с. 45 и др./. Демократичният народ, който има и собственост върху основното средство за производство,  пак го няма. Досущ както и в идеите за тракийския орфизъм или  Микенска Тракия.  Орачев при това е открил, че Тракия била не толкова земеделска, колкото скотовъдна, и че житница става през ІІІ в. пр. Хр. Горките атиняни по време на Пелопонеската война от V в. пр.н.е. Ако бяха знаели това, щяха да загубят войната още по-рано, вместо да се борят за Проливите и Халкидика като пътища на зърното. Че животни има и в Гърция, но житото е кът. Впрочем и друга житница на древния свят, Египет, е с много високо животновъдство. Академик Пиотровски дори предположи, че развитието на животновъдството дава преимущество на Горен Египет за създаване на държавата. Гърците обаче и не само те, искат от египтяните зърно.
Такива работи за проникновенията орачеви! И идеята за животновъдството изисква споделяне на научен апарат. Нали? Въпреки „интердисциплинарните” му амбиции да свързва видовете стопанство с климатичните пояси. А и доколкото познавам историята на Древна Тракия, никой не е писал, че траките не са били скотовъди. Очевидно Орачев си е измислил нов „проблем”. Но и така да е, не е лошо да знае, че нито Тракия, нито Скития, са били монокултурни, и че през Проливите са пренасяни и риба, и животни и роби и зърно, и оръжия и други произведения на занаятчийството.
Редно е, читателите да знаят и това, че Орачев настоява за собствена терминология – вместо Одриско царство пише Одрюзко царство, и вместо Котис, като име на цар, пише Котю. Очевидно е много напреднал не само в историята, но и в тракийската филология, че и в българската…
Редно е да кажа и нещо хубаво за орачевите „писания”. За разлика от тези, на които са удобни писанията му, той, въпреки спецификата на ангажиментите си, споменава, че в науката има не само едно, а различни мнения.
А когато авторът на „Опити” се опита да се държи академично, надявам се и предизвиканите от писанията му отзиви ще бъдат по-други. Но ми се струва, че е закъснял безнадеждно, и това се вижда от петлювизмите му тип „кукуриго”.

Коментар