Арабските революции

февруари 22nd, 2011
В арабския свят,  в условията на световна икономическа криза, регулираните от международни и местни светски и просветски режими държави не отговарят на нуждите на народите си.  Създадените буферни държавни и петролни области около съвременния капиталистически свят развиха свои граждански общества и нарушиха равновесието между „класите” на военните, духовниците, племенните и религиозни общности.
Вероятно предстои сблъсък между „преходните”,  „следдиктаторски”, политически образувания и революционерите. В този преход религиозните общности ще активизират позициите си. Те имат и повече опит  в отстояването на собствени позиции пред управляващите режими.
След колебания „демократичният свят” ще започне нова борба за позиции в арабския свят. Дали ще му стигне смелост да настоява за спазване на човешките права?
Във всеки случай в арабския свят  ще има коалиционни правителства. В някои страни не толкова. Извън вълненията остават ислямските страни между Иран и Далечния изток, и Саудитска Арабия. Това не е случайно и има друго обяснение. Най-активна е зоната около Средиземно море в досег с Европа и в Персийския залив.
В „Тоталитарни идеологии в историята” писах, че основното противоречие на епохата ни е между свободния човек и политическите системи от всякакъв вид, които нарушават  правата му. Проблем за съвременните граждански общества по света, след арабските революции, ще бъде съпричастността им към създадените нови граждански общества. Тази съпричастност ще бъде усложнена от преразпределение на икономически интереси.

Арабските революцииВ арабския свят,  в условията на световна икономическа криза, регулираните от международни и местни светски и просветски режими държави не отговарят на нуждите на народите си.  Създадените буферни държавни и петролни области около съвременния капиталистически свят развиха свои граждански общества и нарушиха равновесието между „класите” на военните, духовниците, племенните и религиозни общности.  Вероятно предстои сблъсък между „преходните”,  „следдиктаторски”, политически образувания и революционерите. В този преход религиозните общности ще активизират позициите си. Те имат и повече опит  в отстояването на собствени позиции пред управляващите режими.След колебания „демократичният свят” ще започне нова борба за позиции в арабския свят. Дали ще му стигне смелост да настоява за спазване на човешките права?Във всеки случай в арабския свят  ще има коалиционни правителства. В някои страни не толкова. Извън вълненията остават ислямските страни между Иран и Далечния изток, и Саудитска Арабия. Това не е случайно и има друго обяснение. Най-активна е зоната около Средиземно море в досег с Европа и в Персийския залив.В „Тоталитарни идеологии в историята” писах, че основното противоречие на епохата ни е между свободния човек и политическите системи от всякакъв вид, които нарушават  правата му. Проблем за съвременните граждански общества по света, след арабските революции, ще бъде съпричастността им към създадените нови граждански общества. Тази съпричастност ще бъде усложнена от преразпределение на икономически интереси.

Коментар