Одисей значи „гневен” на боговете, „ търпящ гняв” от боговете

март 22nd, 2011

Зората на Одисей1. Кой какво разбира под идеология според гражданските информационни агенции:
„Доон одисао” означава „Зарята на гнева” на англо-старогръцки. Преди време Одисей поред Омир предизвиквал гнева и ненавистта на боговете поради ума и хитростта си.  Затова го гонили могъщият морски бог Посейдон, ослепен циклоп и други, но го защитавала богинята Атина. А това на свой ред означава, че в съвременния военен план  „Odyssey dawn” е вложена преднамереност, която толкова изненадва политици и граждани, и поражда обяснения за Одисей. Особено забавни в България са изказвания на новоизлюпени боркини и борци срещу тоталитарните общества и идеологии.
„Зарята” е предшествана от „интернетна революция”. Но събитията в арабския свят не били идеология, защото се правят от млади хора без призиви срещу колониализма и др. „фрази”. Идеология има не само в думата колониализъм или ционизъм.
Революционерите не са само „млади хора”.  И те също имат идеология, засега под знамето на свободния човек.
Масмедиите в България не отразяват протестите против военния начин на решаване по света, дори и от съседна Гърция. У нас не се отразява и позицията на Турция. Но скромно се съобщава, че значителна част от гражданите на САЩ били против войната – вероятно две трети.
Очевидно идеологията на „затвореното небе” е в противоречие с гражданското общество и не е негова.
2. Странната гражданска война:
Революцията започнала като интернетна – при ограничени възможности за интернет и мобилни услуги. Но тя е показна, със стрелба във въздуха с мвого видове оръжие. Бунтовниците не се грижат за боеприпаси, нито за това, къде и върху кого ще падат куршуми и снаряди. Очевидно очакват решение не със собствените си оръжия и муниции. Вероятно получават достатъчно боеприпаси – от кого? Въоръжените сили на Либия не проявяват целенасочени действия. Поради остаряла техника, или поради страх от разкриване на потенциал?
Борците за свобода или срещу режима, са подкрепени от военни части.
Разделението на обществото е значително. Цивилни въоръжени със странно задоволство показват телата на убити летци и танкисти. Очевидно разделението на обществото е не само на млади и стари, а и племенно, то познава подобна нетърпимост към противника. Случайно, или не, по наша телевизия даваха филм за робството на американски капитан на кораб и екипажа му при бедуини в Сахара към 1812 г. Имаше деспотични шейхове, но показаха и роби на обикновените бедуини, далеч от шейховете! „Робинята Изаура” не остана сама, напук на по-ранната пропаганда за робството!
Теорията за племенните държави всъщност е идея за все още ранни  в развитието си държави. Тези, които оспорваха ранните държави и защитаваха „ранните класи” на „световния процес към комунизъм”, се заблуждават за пореден път, но пак нямат проблеми с поредната си политическа мимикрия. Сред новите революционери се оказват стари кадри от режима на предишната революция в Либия, и на само там. А това съвсем не оправдава противниците на племенните „демокрации” във вечната им приспособимост на най-модерни патриоти. Още Ботев пише за това.
Само средствата за масова комуникация от Либия и за Либия ли са виновни за символичните кадри за и против режима, който се определя от чужди и наши „мас медии” като „бутафория на Кадафи, а от руски наблюдатели като двустранен, включително и за демократите,  „цирк” с остарели оръжия?
Определящо мнение е, че режимът трябва да отговаря за престъпления, но и въздържалите се в Съвета за сигурност вече съжаляват, че са били подведени от призивите за граждански права, след като видяха зарята от томахавки.
Особеност на тази арабските съвременни революции е масовото участие на жени. С мюсюлмански облекла и завидна опитност при стрелба с автоматичния „Калашников” в небето. Едно от изискванията на светските режими бе свобода и от религиозни норми.  При демокрациите е обратно, но военната подготовка показва особеностите на племенната демокрация.
Стрелец който не бил войник, а „просто либиец”, и затова може да стреля, сваля самолет с оръдие със само една здрава цев? При свръхточни технологии „доброволната коалиция” няма решителни поражения.
Европейските членки на коалицията се оказват необвързани от обща военна политика, въпреки, че са в състава на НАТО. Арабския и Африканския съюзи се оказват измамени за особеността с която ще се защитава населението. Според бомбандиращите, жертви между мирното население нямало. Още няма и признания за „неизбежни съпътстващи жертви, но се говори и пише за жертви от приятелски огън”.
3. Гражданското общество и бомбандировките:
Когато хитлериска и японската авиация бомбандират градове  в Испания, Полша, Англия, Китай, Лаос, Виетнам,  или СССР, „това е зверство”. Когато американски или натовски самолети бомбандират градове в Германия, Япония, Виетнам, Югославия, Либия, „това е защита на мирно население”, чрез „въздействие върху него и правителството му”. Когато в африканска държава една народност подлага на геноцид друга ООН не се намесва и през ХХ-ХХІ в. в много и ужасяващи случаи.
Допускането на бомбандировки срещу мирното население и индустриалните центрове било взето след огромни морални терзания от американците под натиска на великобританските им съюзници през Втората световна война.
Агресия по земя в Либия нямало да има, но се очаквало увеличение на десантните кораби на „доброволните съюзници” и въвеждане на ред в проблема за командването.
Либийският отговор в прометящата се ситуация включва въвеждане на военни сили в активни действия и поставяне на въпроси в Съвета за сигурност след промяна в настроенията на някои от членовете му и гражданските общества в много държави, включително членове ва ЕС и НАТО.
Последствията?
За Африканския континент – демократизация, усилване на гражданското общество и на несветските настроения. Възможни реставрации на авторитарност при всички слоеве на сегашните „интернетни революционери” и нови морални и икономическо-финансови задължения към поредните освободители.
Бъдещето на войната за „отворено за умиротворители небе” набира скорост към залеза си. „Odysseus dawn” може да се окаже “Ненавистната заря”. Бъдещето в по-демократични общества от преходните авторитарни режими е несъмнено. Възможно е обаче то да е съпроводено с прояви на племенно и политическо разделение. Опозицията в Либия не иска подкрепа по земя. Очевиден е страх от разрушаване на племенна  идентичност и на желание за самостоятелност. Пътят към разделение е открит и поставя на изпитание резолюциите на Съвета за сигурност. Интересите на големите „играчи” за преразпределение на природни богатства в света остават прозирно прикрити.
Гражданските общества на „Запад” трябва да намерят начини да контролират собствените си правителства и „играчи” , не само след оставка или изтичане на мандат. Бъдещите демокрации на арабския свят дълго ще подчиняват племенно-традиционно-религиозните си демокрации на закони защитаващи човешките права на личността.
В Съвета за сигурност сигурно ще се създаде чувство за повече предпазливост след поредното „неразбиране” за защита на човешки права.

Изображение: http://www.ekipnews.com

Коментар