Свят и война

март 31st, 2011

Несъмнено е, че войната е избраната форма за промяна в Либия. Защото там строят е „социалистическо”-ислямски.
Революциите в света са несъмнени. Водят се под знамето на човешките права. Капитализмът използва този фактор в борбата с режимите с некапиталистическа ориентация, в които лидерите им се представят като защитници на колективите. Това сега всъщност правят и лидери на  „класически демокрации” от най-западен тип. Това разбира се, ще има сериозни последствия и във Франция, и в Италия, а вероятно в Обединеното кралство. Германците се оказаха по-далновидни, а и са подложени на политически промени като бъдещите в други страни на Западна и Южна Европа.
Преди време Светът на необвързаните, известен и като Страни с некапиталистическа ориентация имаше значително място в световната политика. Напоследък я няма.
Слабостта на светските режими от Света на необвързаните е в получените извънредни пълномощия в борба с религиозно-политически или националистично-политически про- и антиколониални сили. В многонародностни или многоплеменни държави корективните права бяха налагани и се налагат над индивидуалните. В републики-федерации като Югославия или Джамахирията това доведе до наподностни и племенни противоречия. В света, обхванат от кризисни явления конкуренцията е страховита и първи загубиха битката социалистическите страни1 тъкмо защото гражданские им общества бяха различни от партократичните.
Сега наред са режимите от „Арабския свят”. В обстановка на криза рухват привидни стари съюзи. Противоречието на силите е парадоксално – единомишленици се оказаха религиозно-терористични организации на които пречеха светските режими, и демократичните управляващи от ЕС и НАТО, и дори арабски монархични режими.
Очевидно е ново преразпределение на света и на енергийните запаси на страните в сложни положения.
Революционери се оказват не само младите хора, но и стари чиновници на диктаторите. Събитията са както в бившите социалистически страни. Преходните периоди към демократичност са под олигархични контроли с кадри на бившите управляващи. Д. Дебелянов бе писал преди време, че хатовете се ритат а ний, магаретата мрем. Процесът е много добре известев в историята, но политиците се правят на „неофити”, яростни нонопокръстени.
Намесата на чужди военни сили във вътрешните работи на друга държава съществуват от много време. ПроблемЪт е, че те използват мирното население като мишена, страданията на която ще увеличат негодуванието от собственото му правителство. Изкуствено създадените по инициатива на великите сили „империи” и „държавици” сега се унищожават от самите тях, око проявават неподчинение. Ресурсите на капитала и комунизма, възможни за ограбване, сега са изчерпани, но пък Третият свят е толкова богат, че е необходимо да се закрият и неприлични тайни от времето преди и след Студената война, които биха огорчили гражданките общества на политическите освободители
Никак не е случайно, че страни като Норвегия преосмислиха позициите си, а Китай,Индия, Бразилия и Русия се чудят какво да правят с гражданские си общества, които си задават неудобни за политическиште класи въпроси. Последиците от тези революции ще иват отражение както в страните на необвързаните с военни „уроци” за диктаторите, така и в обвързаните. Преди време един от най-демократичните президанти на САЩ бе казал, че демокрациите по света са хубаво нещо далеч от границите на Америка и опасни  близост до Северната й част. В глобализираното ни общество май са се променили само мащабите, но те подготвят и нови социални промени. И за „развитите” демокрации и за преходните общеиства и за феодално-капиталистическите монархии. Промени ще има в две посоки – като революции и реставрации, повече или по-малко временни и като решителни нови явления в разбиранията за социализъм и капитализъм „с човешки лица”.
Неприятно е, че управляващите у нас са се готвили за този празник на войната и преди и сега – социалистически доминирания предходен режим закупи овехтяла фрегата, която сегашните управляващи изпращат срещу бреговете на Северна Африка. Последици от глобалните процеси предстоят и в България, която дори не може да каже, че „корабчето ни е неремонтирано”, което е и истината.
Всъщност и ООН не изработи средства за контрол над диктаторски режими, защото част от тях му бяха временно полезни, а други все още, въпреки че са поразтревожени от „Зората” – название което звучи  и като закана за бъдещ „Зенит на гнева”! Така или иначе идеята за Средиземноморски съюз противоречи на идеята за Африкански съюз, който опира до Средиземно море. Гук е и причината за войната на нейните инициатори. Останалото е повод, използан и досега като мнение на гражданското общество.

Коментар