Какво става в Либия! /Не е въпрос!/

април 23rd, 2011

За учудване е. Правителствените войски печелят територии и надмощие във важни за вътрешни и външни сили важни градове и области. Пресата по света и у нас съобщава за голяма победа на временния антиправителствен комитет – признат е от втора монархия в Персийския залив! Републиките мълчат…

Приятелския или „безразборен”, или от „нападение” огън поваля англоезични журналисти, които съобщават, че ЕС въздушните удари не правят нищо. В Америка са отчаяни! Преди време също вод,еха политика на „изолационизъм”. Сега е частична.

САЩ – президента вероятно е бил подложен на натиск от стратези и тактици, но предлага военна подкрепа само с безпилотни „въздушни канонерки”. Не му е леко! А следващото действие?

Либийското правителство ще въоръжава народа верен на Джамахирията. ООН очевидно не харесва идеята за въоръжен народ и предлага на Кадафи да прекрати военните действия. Същата ООН, която решава до сега политически проблеми, като се съгласява на оръжейно ембарго, дори в страни в които се провежда геноцид. И нито дума прекратяване на подкрепата с подготвяни за изпращане ЕС-офицери от Франция и Италия, а и от другаде.  А и срещу въздушните удари – личностни и безличностни!

Турция мълчи поне видимо. Изчаква и има какво. ЕС също не е единен. Казусите за народ, сверенитет, познатия на чехословаци и българи, а и на други от двете страни на Желязната завеса „ограничен суверенитет” предизвиква Осло, Берлин, а и други. В Средиземноморието мълчи, или се прави, че е така дори Израел,  Страшно може да бъде и мълчанието на Африка на юг от Сахара. То ще свърши! Мълчи и българското общество. По други причини. И мълчанието му не ще свърши.

Французите били обезпокоени от ръста на цената на какаото поради гажданска война в Африка. Сега, когато водят необявена война срещу друга африканска страна? България не се безпокои, дори когато и отнемат пазарите.

Международната общност се обедини около идеята, че са необходими промени и защита на човешките права, и се разедини по методите, с които се правят от възползвалите се от наивитета на опонентите си, които са и стратегически противници, повече или по-малко притворни.

Ще стигне ли силата на гражданското общество, да се наложи над авторитетите в световната политика днес? Изпитанието е много сериозно. А и за либийските бунтовници – до сега не сме чули нито една декларация за това, какви човешки права защитават и какви искат! Лозунги има. Сигурно е, че на някои в ЕС им харесва, но на други вече не. И заради разходите, и заради целите, и заради новата физиономия на една много стара политика.

Коментар