24-ти май

май 24th, 2011

Подготовката за честването на националния празник бе в ход и в 11-тата годишнина от ХХІ век по нашите телeвизии се появиха коментари и разсъждения, които изискват пояснения.

Ст. Цанев преди дни каза, че: Българският народ трябвало да има като национален празник 24 май. Но той го има! И то още от ХІХ век. Същият автор говореше, че като честват 3 –ти март българите обиждали 1 000 000 свои съграждани. Те с друго гражданство ли са? И всички ли са така настроени. Да се обявяват всички мюсюлмани за въздишащи по султанската власт означава, че освен българската не се познава и турската история.   Орхан Памук говори пред българска аудитория, че в отношенията между българите, арменците, кюрдите и Турция е имало зверства. За тези зверства ли съжалява „1-я милион”?

Американците, като честват деня на независимостта си, обиждат ли англичаните и кралицата им? Или турците, като честват превземането Константинопол не обиждат ли някого? Американците съветват турците да избягват думата завоевание, но те си честват завладяването на Константинопол!  Пише го и О. Памук – това всъщност е и израз на независима политика на Р. Турция. Там не признават поне в този проблем пренаписвания на историята, за каквото мечтаят много наши автори, особено след идеите за „присъствия” вместо завоевания.

Цанев съобщи, че историята се правела от личности, а не от народ и това бил разбрал от бъргарските историци, които предавал в стихове. Това е много сериозна теза от 30 години  вече в българската история, но не е единствената!

Има и други историци, а и Вазов и Ботев, определят народа като движеща сила, а не монархичното и развито-социалистическо виждане за „царската актантност”-„царската действеност”. Защо ли двете виждания си съвпадат? Може би някои още се сещат за изолираните от народа и проведени изненадващо действия на „личности”, които още не са наказани, но предизвикаха масови изселвания от България? Демокрация не се прави само от личности без народ!

В Европа били познавали българската писменост като руска!  Но Петър І я нарекъл Кирилска. Русите тук нямат вина. И става дума не за ограбване на България, а за въвеждането на граждански шрифт или гражданска азбука след реформа от 1708 г.  Тази реформа помага много на българите през следващите векове, частично и на Паисий, който следва руски и сръбски автори, въпреки че пише на народен език, и дори диалектно – западно-български.

Министър Игнатов посочи, че българската писменост, както и египетската е за разпространението на свещенността божието учение. Писмеността е търсена, и не само за духовни нужди, но нейната хронология е със значителна динамика.

1.       Азбуката глаголица е създадена през 855 г.

2.       Още през 855 г. Кирил участва в покръстването на славяни по р. Брегалница и им дава да си служат с славянска азбука – това е обаче в границите на Византия, и отговаря на византийската политика срещу която ще води борба княз Борис І.

3.       Великоморавия е в съюз с Византия а България с Германия през 861-862 г.

4.       Византия изпраща във Великоморавия братята Кирил и Методий за да преподават християнското учение на славянски език – това е дипловатическа мисия срещу Германия и съюзника й България.

5.       Мисията на двамата братя е с цел да се спре влиянието на немското духовенство във Великоморавия и съпровождащата го колонизация, която заплашвала с политическо завоевание и понемчване славянската страна

6.       България се покръства през 864-865 г.след военни неуспехи и избор между Константинопол и Рим, в полза на Константинопол.

7.       След  като са прогонени от Великоморавия през 886 г. славянските ученици на Кирил и Методий се събират в България и с помощта на Византия.

8.       След 886 г. започва приложението на славянската писменост в богослужението, културния и адвимистративния живот на България.

9.       България развива славянската писменост и от нея, а по-късно и от Русия я възприемат част от славянските, ираноезичните, турско-монголските-езичните и романско-езичните народи.

Всяка писменост до средновековието е считана за божествено послание към хората, или за ерес! Триезичната догма проповядвана от Източните и от Римската патриаршия обявява делото на братята Кирил и Методий за ерес, а за свещени еврейската, гръцката и латинската писмености.

Първият народ обявил християнството за официална религия през 301 г. е арменският. Писмеността му не е поставена сред триезичните свещени азбуки към времето на мисията на Кирил и Методий, тъй като това отговаря на тогавашните планове на Византия и Немското кралство за духовно подчинение на завладяваните народи. Арменската писменост е създадена в началото на V век, след покръстването, както и при българите от един човек – Месроп Маштоц за нуждите на самостоятелната арменска църква и за обединение на арменците! По това време Армения е обект на териториални претенции между Иран и Византия. Кирил и Методий са познавали арменската история и култура, а и коптската – древноегипетска и очевидно са ползвали тези знания. А по това време в борбата си с католицизма Източно-римската империя – Византия предлага многокултурен модел на общество – който е далеч по-приемлив от западноевропейския. Дори Василий ІІ запазва българската културна идентичност в църковните дела, независимо от алчността на византийските свещеници през ХІв.

В съвременната историческа наука и науката за религиите, учени от бившите соц. страни вярват повече на религиозни текстове, а учени например от Франци, на светски, когато оценяват исторически, политически и културни събития и явления. Българската писменост служи и за светски цели. Пример за това са „Шестоднев” на Йоан Екзарх, Симеоновите сборници, поезията, историческите съчинения.

В българското общество напоследък е модерно антиславянството. Не се споменава нищо за народообразуването на съвременните българи като славянски народ. Сега е модно да се спекулира с иранския произход на прабългарите, както преди с турския. Модно е, и да се  отхвърля правото на славяните на самоопределение, да се настоява, че те не са се създали, и са били население с изкуствен език, създаден от аварския хаганат. Модно е, са се приема, че те не са станали славяни, защото са били такива, а защото са наречени така от византийските автори, и че тази инициатива е била развита първо от руснаците в, а след това от Сталин! Затова книгата на Флорин Курта „Създаването на славяните”/София, 2009 г./ се спонсорира от български институции като Националния исторически музей, дава се за пример ва модерност в университетите ни, и се пази от научна критика. Български учени съвсем сериозно приемат румънско-американските изводи че русите първи са казали „ние сме славяни” още през ХІІ век, и не се сещат например за написаното 2-3 века по рано от Черноризец Храбър и Константин Преславски! Как мислите, защо?

Преди  и по време на празника разбира се, тези модерности се премълчават заради реакциите на народа, и след това пак се повтарят в университети, научни общности, в медии… Дали целта пак ще оправдае средствата?

Националната култура е обща и за етнични групи и за културни ориентации. Честит 24 май!

Коментар