22 юни 1941 г. – зад комиксите и календарните празници

юни 22nd, 2011

22 юни е денят, в който фашистка Германия нахлу на територията на първата в света социалистическа държава. Тази държава, в резултат от абсолютизация на т.нар. класово-партиен подход, не отговаря на представите на Маркс и Енгелс за държава от социалистически тип, в която съюзници на пролетариата трябва да бъдат либералната буржуазия и селяните.

Социалистическото развитие е усложнено от потъпкването на човешки права – изпращането в изгнание, на заточение на цели народности е една от проявите на това. Друга проява е армията на Власов от бивши съветски воински части – преминала на страната на фашистите или нацистите.  В тези условия на разединение на политическото общество като колектив е нападнат Съветския съюз.

Времето на 1941 г. е на противопоставяне на световни сили. Възможни са и се осъществяват всякакви безпринципни комбинации, поощрявани или търпяни от Великобритания, Франция, САЩ и СССР, които позволяват на Германия да се превърне в световна расистка сила. Големите империалистически сили тласкат Германия към СССР като й позволяват да завладее  народите на Холандия, Чехословакия, Австрия, Полша, Югославия и други. В СССР политическото ръководство прави „антиимпериалистически” опити за безпринципен съюз с Хитлериска Германия. В СССР борбата за утвърждаване на социалистическия строй в условията на непрекъснати заплахи от страна на капиталистическия свят водят до деформация на политическата система в авторитарен казармен комунизъм. Понятието „казармен комунизъм” е на К. Маркс по повод на дейността на руски революционери от ХІХ век.

Това казармено ръководство на социалистическата държава не осъзнава силата на гражданските общества и до момента на 22 юни 1941 г. прислужва на нацистка Германия в борбата й срещу народите на Европа, като се надява да насочи империалистическа Германия срещу „основния империалист Великобритания”.

В самия СССР Сталин осъзнава провала си на 22 юни, но е подкрепен от просталинистката политическа класа за да остане на власт. Войната и военното положение са период на узаконяване от сталинистите към мечтаната от тях военно-бюрократична организация и оправдание за потисканото право на различни мнения.

„Световния империализъм” се съюзява със Съветския съюз срещу самозабравилия се негов събрат  и отдавнашен враг – германския, и новите му съюзници Италия и Япония.

Войната на съюзниците е опосредствана от множество противоречия, но обединени срещу нацизма, фашизма на италианците и японския имперски национализъм, техните народи представляват демократичния свят във военната му форма.

Такива са събитията свързани със съветското наследство в тази война.

Що се отнася до амбициите за художествени гении в центъра на София – и Хитлер е рисувал, но си е бояджия, вкючително и политически. Затова и големите империалисти го превъртаха в своя марионетка, макар и честолюбиво-параноична.

Вероятно традициите на тоталитарното изкуство са причина паметниците да са в центъра на големи градове, но ще припомня, че твърде дълго по тях, а и на други места стояха изрисувани пречупени кръстове, и тази пак тоталитарна традиция се търпеше години на ред, за да се замести от поп-арта. Дали това са еднопорядкови явления? Или показват друга картина на политически компромиси?

По медиите у нас през 2011 г.  цари въодушевление. „Събитие” прави България известна по света! Провокирани са от бояджийството – не палячото, оцапал паметника на Съветската армия – съюзник на армиите на Великобритания и САЩ, а годишнината от нападението на СССР е събитието. Но очевидно вниманието на хората е отвлечено в пореден цирк и е замаскирано като „поп-арт”. Как ли биха се отнесли например в САЩ, ако поп-артисти си „поиграят” със статуята на свободата? Нищо, че и тя не е американска, а френска по произход, и че и не отразяна „конкретен герой”, е че е поставена така, че да се вижда отдалеч.

Събитията от преди 70 години са по-сериозни, и са истинската история. Тя трябва да се знае. Комиксовите истерии също имат своето място. Те ще позволят на неосталинистите да кажат, че са били прави и преди и сега.

Политическите класи от Световната война са живи, още! И са с апетити за безпринципни съглашения.

Коментар