На кого ли пречим на Балканите?

юли 6th, 2011

История и археология на Долнодунавския регион ок. 500-700 г.

На българския пазар вече трета година присъства книгата на Ф. Курта за създаването на славяните. Преводът е на Цв. Степанов. Книгата е спонсорирана от Националния исторически музей. Претърпяла е три издания в Кеймбридж! Очевидно е много популярна заради изводите на автора и тежненията в определени среди от англоезичния свят.

Е, имало и рецензия, в която авторът бил упрекван дори за расизъм! В англоезичния свят може.

Сред провокативните и антибългарски теми на настолната книга на българисти и археолози-медиевисти основната е за същността на българската народност и връзката между славянския език и християнството. Те се оказват аварски „проект” от VІ – VІІІ в. и византийски от ІХ в. Да не си помислите, че е простовато написана! Не! Темата е представена като нов поглед върху материята на археологията и историята: „ … културата не се споделя; тя е участие в нещо”[1]Основният извод на Флориан Курта е, че: „славянският език може да е бил използван за маркиране на етнически граници … Емблематичната употреба на славянския обаче е била много по-късен феномен и не може да се обвърже със славянското ethnie” от VІ-VІІ столетие. Славяните не са станали славяни, защото са говорели славянски, а понеже са били наричани по този начин от другите”[2].

Очевидно авторът изключва възможността славяните да се самоосъзнават и самоопределят. Нищо, че за някои изследователи славянският език и общности се формират към ІІ-І хил. пр.н.е. Това били фалшификации, предизвикани от намесата на Сталин в археологията! Ключът на антикомунизма ще позволи в този случай не само на румънския автор да се обяви за демократ в науката, но и на българските му съидейници!

Втори извод на румънския автор с име като на българския кана Курт е,  че славянският език очевидно не съществува, освeн като маркировка, но като такава „може да е бил използван като lingua franca в рамките и извън Аварския хаганат. Това в очите на някои лингвисти може да обясни разпространението на този език почти навсякъде из Източна Европа, предавайки на забвение стари езици и диалекти”[3]. Курт в иранските езици означава номад.

Трети извод на автора е, че „Славянският е бил използван като lingua franca и в България, особено след покръстването през 865 г.”[4].

Четвърти извод на Ф. Курта е, че „влиянието на праславянския върху неславянските езици в това пространство  – румънски, албански както и гръцки – е минимално и далеч по-незначително, отколкото това върху българския, сръбския, хърватския и македонския”[5]. Ф. Курта тук се придържа към коминтерновската просъветска позиция за нациите и езиците, като разделя българския от македонския, но е пропуснал да отбележи, че по същата просъветска концепция молдавският език е част от романските езици и е различен от румънския.

Очевидно е и отношението към някакъв румънски език, който не приел влияние от праславянския език, което предполага, въпреки известните литературни източници, наличие на румънски език към времето на праславянския. До твърде късно време във влашкото и молдовското общество се използва старобългарският език, включително и за надписи в църквите, за да се настоява за румънски в твърде ранни времена.

Интересно е, че авторът в случая не споменава влиянието на откритата от него аварска „лингва франка” върху руските народности поради балканските си стремежи.

Ф. Курта заключава, че „славяните са били изобретение на … VІ столетие”[6]. Очевидно не вижда в славянския език нищо повече от инструмент на Аварския хаганат над населението, което имало вродена наследственост: „Етничността се концептуализира като нещо вродено за всяка една група, самоопределяща се като „етническа”[7]. Очевидно славяните не трябва да имат самосъзнание, защото съществува вродена наследственост. Вроденото е противопоставено на съзнателното[8]. Траколози бяха достигнали до извода, че българите не били наследили тракийска кръв, а тракийска интелектуална енергия, която била вечна и изисквала послушание пред „царе-богове”,„учители” и други идеолози – древни и съвременни.  Дали е случайно?

Флорин Курта пише съвсем самоуверено: „Създаването на славяните е било в по-малка степен въпрос на етногенезис, отколкото на изобретяване, въобразяване и етикиране от страна на византийските автори”[9]. Авторът очевидно не познава славянската история, тъй като пише без притеснение, че „Първото ясно заявяване на това, че „ние сме славяни”, идва от руската „Повест временных лет” от ХІІ век”[10]. Тук ще обърна внимание на Ф. Курта, Цв. Степанов и на множеството български почитатели на тази поредна „модерност”, че още към ІХ-Х. в. българският народ е определен в „Проглас към евангелието” на Константин Преславски  като славянски и част от славянството: „Слушайте, цял славянски народе, слушайте словото, защото от бога дойде…” и „Лети и сега славянското племе. Към кръщение се обърнаха всички”[11].

Голямо „въобразяване” – древно и съвременно!

Естествено е, че авторът на теорията за „създаването на славяните” не е подминал и прабългарите. Пети основен извод на Ф. Курта е, че „Германски историк от епохата на романтизма … извежда твърдението, че кутригурите и утигурите са били българи. За мнозина неговото твърдение е неоспорима истина, въпреки факта, че в нито един извор, в който се говори за „българи” нямаме сведения за кутригури и обратно” [12]. Авторът не може да забележи, че става дума за племенни, не за народностни имена.

Жалко е, че отсъства българска научна критика. По мой опит да посоча тези и други позиции след пет месечно обмисляне се оказа, че темата „създаването на славяните” не била и за световно известно българско списание по старобългаристика. Интересно…!

И колкото и да са невероятни като фактология, дори на христоматийно ниво, посочените цитати и мнения на Ф. Курта, те съществуват и щедро се представят на българските учени, преподаватели, студенти и читатели като последна дума на науката.

Парадоксална е и идеята за възникването на една от най-големите езикови общности в света – славянската – като аварска „лингва франка”. Какъв „световен принос” и в езикознанието, даже!

Как мислите, дали това не е част от „проект”? Кой ли ще има интерес от това?


[1] Флорин Курта. Създаването на славяните. История и археология на Долнодунавския регион ок. 500-700 г. Превод от Английски език Цветелин Степанов. София, 2009, с. 37.

[2] Курта . Ф. Цит. съч. с. 385.

[3] Пак там с.384.

[4] Пак там с. 384.

[5] Пак там с. 384-385.

[6] Курта Ф. Цит.съч. с. 372.

[7] Пак нам с. 31.

[8] С подобни психологични проблеми, вместо с исторически, се занимават и някои български траколози и медиевисти-българисти които предпочитат да изследват моралните преживявания на царете Котис, Борис, Симеон, или дали през ІХ в. българите са имали прибори за хранене. Подобен антпорологичен подход, при това анонимно ползван, надхвърля принципите на Б. Малиновски за мястото на психологичните фактори в антропологията.

[9] Пак там, с. 389.

[10]Пак там с. 390. Очевидно е, че заглавието е на руски, но „повесть” е представена като „повест”.

[11] „Христоматия по история на България” със съставители П. Петров и В. Гюзелев т. І, София, 1978 г., с. 326, с. 325:

[12] Курта Ф. с. 231: „Германски историк от епохата на романтизма … извежда твърдението, че кутригурите и утигурите са били българи. За мнозина неговото твърдение е неоспорима истина, въпреки факта, че в нито един извор, в който се говори за „българи” нямаме сведения за кутригури и обратно”

Коментар