Турците ни били освободили от куманско-антско робство в ХІV в., а после руснаците ни настроили против тях!

юли 28th, 2011

Модерните антиробски тези се потвърдиха с още една, отново в България! Страна на творци! В интервю пред в. Новинар от 27. 07.2011, с. 6, авторът на „Османо-римската империя, българи и тюрки” Стоян Динков развива по-нататъшната системно градена представа за българите като неразбиращи какво им се случва продукти на руската имперска политика. Интелвюто взема Д. Николов. Темата е хубава, но изводите на автора противоречат на изворите, които са писани не само от русофили и далеч преди времето, за което авторът си мисли. Ето ги:

1.       „Откъде идва негативната представа за османския период като „робство”? – Това се случва заради интересите на Русия. По времето на Екатерина Велика там се появяват идеите на панславизма. Русия се опитва на базата на език, а не на база етнос, да обедини славяните.  Руснаците смятат, че ние сме славяни и започват една културна експанзия. Идеята е да овладеят тези земи и евентуално да се достигне до Цариград.  Започва масова пропаганда, че българите са славяни и страдат много… ”.

Авторът е събрал всичко, което модерни автори и преподаватели писаха и преподаваха, пренаписвайки историята, в едно кратко цяло. Но да го разгледаме на части:

1а. Идеята за османското робство се появило по времето на Екатерина Велика! Но видни полски, немски, австрийски, унгарски и други благородници и крале, определят господството на турците като робство 4-5 века преди Екатерина Велика, която впрочем е германка! Ето какво пише викария на миноритския монашески орден от Константинопол Бартоломео де Яно до ръководиделя на Йоантийския орден в Ерусалим: „От пет-шест години насам турците са отвлекли от християнска земя повече от 400 000 християни, заробили всички…клетите християни и християнки отвеждани в робство с въжета, железни вериги…И християнските търговци ги оплакваха….Видяхме и малки деца, и девойчета, водени и носени в кафези, както се носят птици на пазар…” /Христоматия по история на България, т. 3, София, 1982, с. 11/. В посланието на полския крал Владислав Ягело ІІІ до турците, през 1944 г. господството им се определя като иго и робство: „и държите под иго и в робство християни – гърци и българи…” /Христоватия …т. 3. С. 191/.

Авторът Стоян Динков очевидно не харесва изворите и истината, но си измисля толкова модерно звучащи!

1б. Вторият извод е, че българите по език били славяни, но по етнос не, и че руснаците започнали една културна експанзия.

Очевидно е, че авторът не знае, че народ и език са различни категории. Етнос означава и племе и народ. Основна характеристика на народа е езикът.

1в. Започнала масова пропаганда, че българите страдат много.

Още преди тази пропаганда българите са поробвани, насилвани и са вдигали въстания, или са участвали във войните на власи, австрийци, поляци, унгарци срещу турците.

1г. Българите очевидно за автора дори не се осъзнавали, и чакали руската култура да ги направи славяни.

Тук не е признато и правото на българите да се представят като учители на цялото славянско племе след Константин Преславски.

Авторът достига и до втори „фундаментален” извод:

2.       Плод ли е българското възраждане на тази руската( – б.м. Н. Н.) пропаганда? – Да, то е плод точно на руска пропаганда и на идеите на Мацини…революционните идеи на Мацини се сливат с руския панславизъм и се получава един малък хаос”.

2а. Българският народ нямал собствени идеи и се поддавал на еклектизъм, т.е. живеел в собствен хаос. Очевидно не е признат и П. Хилендарски, който припомня на българите великото им минало, а не че са славяни като руснаците.

Трети фундаментален извод на автора е, че:

3. „Г-н Динков, във вашата книга вие твърдите, че присъединяването на България към Османската империя е спасило българския народ”.

3а.  Въстанията преди и след „руската културна експанзия” против турците не са коментирани от автора в интервюто, но очевидно са израз на неразбиране пак от страна на народа, кое е полезно за него.

Четвърти извод на автора обаче е в противоречие с руската културна експанзия:

4.       „По времето на Борис І в България се завръщат антите – славянски племена изгонени от нашите ханове. Те налагат славянски език.

”И така започват да говорят на славянски…Това е добър ход на Източната римска империя да унищожи България”

4а. И великият владетел на българите Борис І е обявен за марионетка на антите и на Византия. Не е ясно обаче, какви анти са съществували към времето на Борис І, и къде ги е чел тия неща авторът Стоян Динков!

Авторът се придържа към идеята, че българите са турци, и че са имали обща история с турците от времето на Атила, и не мисля да посочвам разликите между хуни и тюркюти, но ще насоча вниманието Ви върху още един зашеметяващ извод на Стоян Динков:

5. – А как оцеляват българите?

-Ами реално ни няма. Второто българско царство си е кумански. Масово прабългарите които живеят тук са поставени в много тежки условия – като крепостни селяни, кооито нямат право да ходят никъде. Плащат данъци, работят като роби. А останалото са кумани, които се заселват тук, както и антите, които се завръщат. Всички династии от второто българско царство са кумански”.

5а. Робство няма, но под господството на антите и куманите българите крепостни работели като роби! Тия славяни! Де видят турчин и го поробват….

5б. Данъци плащат свободните хора г-н Динков!

5в. Ще бъде интересно да се посочи антското население на България, и крепостните по исторически извори!

5г. А това, че нас ни нямало, тъй като царете били кумани – още един абсурден извод, напук примерно на титлата на Иван Асен ІІ „Император на българи и власи”, показва и „турското робство” в нова светлина – турците пристигнали и ни освободили от робството на антите и куманите!

5д. И други български царе носят титла цар на българите, но авторът не е чел, за да пише!

6.       Турция ни спасила от Унгария, Сърбия и Влашко, защото сме били разпокъсани.

6а. Авторът очевидно не знае, че например и Италия и не само тя е разпокъсана  и че това е особеност на късния феодализъм преди периода на абсолютните монархии.

Очаквам българските историци медиависти да имат отношение поне към това доразвитие на налаганите ни абсурдни исторически представи – антиробските, антиславянските и антибългарските.

Или да подкрепят автора, ако го считат за прав. Не е хубаво само да мълчат, защото имат право на мнение.  Надявам се да съм им дал повод поне за размисъл. Макар че… Е, книгата вече е в ръцете на читателите и поне ще им задават въпроси. Наистина „малък хаос”.

Отправна точка е, че управляващите определяли дори народностната принадлежност – теза която представя като творци на историята само царете – царската актантност. Ето я тезата и за раннокласовата държавност, която оспорвам от много отдавна. Успех!

Коментар