За новите дрехи на „Илия“

април 6th, 2013

Предстоят избори. „Подменят се лица“ като приказката за новата премяна на Илия. Необходими условия за развитието на обществото ни са задължителни собствени мнения на автори, различни от „общоприетите“, защита на интелектуалната собственост, развитие на икономиката и участие в борбата за пазари, не в подарени „пазари“ за послушници. Сегашният протест е против тези безпринципни политики, поради които сега се чудят как да намалят добива на ел. енергия, за да се произвежда тя от въглища – някои не са чували за Кейнсианство, може би защото американският икономист Дж. М. Кейнс настоява за усилване на държавния сектор, докато наши екс-министри и бъдещи политици ни плашат, че моделът бил севернокорейски! Къде ли се придобиват подобни знания? А в наши университети се учи и микро и макроикономика. Затова е необходимо особеното място в образованието и в науката ни срещу теориите на послушни и специализирали в чужди университети „снесители на чужд опит”. Доста гнусаво е да се ликвидират конкуренцията, собствените открития и да се купува чужд опит като подаръци. Такава безкористност в конкурентния свят, и такива снесители! Сега се оплакват от „критериите на Игнатов“ – по-откровена мечта за диспропорции не съм чувал – или по мой опит от Старата история – траколози дават авторитетни мнения по египтология или микенология, провалят дисертации, объркват научни кариери, лични животи…! Професори, които са чували за Законника на Хамурапи и робството като „комунистически измислици”, които се вживяваха в латино-филма  „Робинята Изаура”  и след това авторитетно от катедрите си, опровергаваха робството като Марксова измислица след откритието си, че в Тракия и в Древността нямало роби, решиха да предлагат нов световен модел. При кого ли са изпитвани за Законника на Хамурапи?

Сега искали изплашените от „бума на професори“ … „нови критерии”. Не е лошо. Но дали няма да ги искат тези, които вече придвижиха техни хора, дори без нито един принос в науката? Често това са „стари професори“ със спорни приноси в науката и с толкова спорни „ученици“, но администратори! Някои от тях не смеят да отговорят на запитванията и публикациите ми защо плагиатстват! И за да е всичко наред като противоречия, бяха награждавани за огромни приноси в науката тъкмо от министъра, който намери частен път към решаване на наболял проблем. Всъщност, дали ще се направи регистър на пропуснати ползи от осакатяването на науката, стопанската инициатива, чуждопоклонничеството, продажбата на печаливши сфери на стопанството, закриване на конкурентни структури, очевидно в българския модел не в полза на конкуренцията! Сега мечтаят за реставрация, след като мислят, че са използвали докъдето трябва „министъра”! Какви мечти!

Така е и с теорията на Дж. М. Кейнси и нашите микроикономисти, а и навсякъде. Да потърсим ли сфера, в която не е така зле у нас? Например – новото правителство открило грандиозна стопанска незаинтересованост в БДЖ! Щели да бъдат на печалба! Кой ги управляваше? Да не би старите или нови управляващи да не са разбрали модела, който им искат да сменят? Не е ли прав В. Сидеров, който говори за колониален модел и това да е силата на успеха му, под присмехулно-високомерните погледи на социалистически, европейско-граждански и други „теоретици”? А някой от тях да направи рецензии или научна критика на книгите на обекта на подигравките им? Друг е проблемът за приложението на антиколониализма и вероятна подкрепа пак на колониални услужливци и евтини продавачи на скъпо състояние.  Както и проблема за отклонение от научни критерии и права на депутати, поради близки и далечни интереси! Преди време поставях въпроса за груби нарушения в Центъра за древни езици и култури, който ръководех, в Парламента ни. Един от депутатите, с който говорих, ми каза: „Не мога да ви помогна.”. Същото ми каза и един зам.-ректор на СУ, който после стана председател на ВАК, малко по-рано!

Необходим е нов „жертвен козел”, за да бъде сломено недоволството от гражданите през 2013 г. Успехи в търсенето на нова сфера, в която може би сме добре!  Ще са радвам, да я споделите.

Коментар