24 май и националните празници

май 25th, 2008

Празник, който трябва да бъде общонационален. Дали е така? Струва ми се, че не чухме и видяхме подкрепа от политическите сили съставящи коалицията, и от техните опоненти. Всъщност така е вече при редица национални празници – в тях се влага или отрицателна знаковост, или пренебрежение.

Твърде дълго време освобождението на България от турска власт не се споменава от държавници и политици. Би трябвало жестовете на толерантност и внимание да са взаимни, особено в областта на културата и образованието.

Познати са ми твърде много интерпретации на темата за етногенеза на българите. Има и такива, в които се настоява категорично, че не само българският език не е славянски, но и че съвременните езици на славянските народи са заимствани от българите, и следователно не са били славянски. Съществуват и постоянни спорове между български учени, дали българите са по произход и антропология тюрки, или напоследък сармати и алани. Не се оспорват първобългарски надписи, в които тюркските думи са значително по-определени от вероятните иранско-персийски интерпретации на имена, между които и тези на Аспарух и Пресиан.

Не се отчита и събирателния процес, синойкизмът между съставките на повечето древни и съвременни народи. Изцяло се пренебрегва в модерната наука за тракийската древност и ранното средновековие в етногенетичния процес античното негръцко население. Забравя се, че например в „Деянията на Димитър Солунски” като съставки на българската народност са посочени отвлечените от аварите местни жители, които заедно със славяните и българите създали народност, която се върнала в Македония.

Модерните тези са пълни с предупреждения, да не се търсят сравнения между траки и други, за да се осигури уникалност на културата на траките, която по някакъв начин била предала без етническо наследство интелектуалната енергия на траките на по-късните българи. Наследството на древното население на земите, в които се създава българската народност обаче не включва само траки – средновековна България и нейният народ, който в надпис на кан Омуртаг е определен като „многото българи” се създават на огромни територии от двете страни на р. Дунав, в Тракия, Македония и Илирия.

При съществуването на подобни проблеми и премълчавания на историческата памет и на обезличаване на информационното пространство на българите, не е чудно, че посегателствата върху културното ни наследство ще бъдат и вътрешни и външни, и че дори за 24-май трябва да се търсят онези принципи на равноправие на всички народи, които присъстват в сътвореното от старобългарските творци, за да бъде насочено към темата за толерантността, която никак не е представена и приемана като общонационална, в съвременния смисъл на понятието нация.

Коментар