Конфликтът на интереси в българската действителност между науката, образованието и тяхната приложимост

май 26th, 2008


Конфликтът на интереси се коментира като досега непозната материя у нас. Има го в стопанската сфера, възможен е и в сродни области, в инвестиции и финансово дело, в съвместяването на държавни и частни интереси, но изцяло отсъства в тези на науката и образованието. Все едно, че те са идеални системи – въпреки всички сложности, свързани и със съкращаване на хора или борба за места от детските градини до научните институции.

Интересно е, че конфликтът на интереси, пряко свързан с характеристиките на преходните периоди, свързван и с представите за конкурентност на идеи и хора, се пренебрегваше и продължава да се пренебрегва като обществен проблем с универсална значимост, очевидно за да се постави в по-изгодна позиция една от участващите в него страни. Само по себе си явлението е корупционно и отразява характера на прехода и отсъствие на готовност за участие в развита хармонично обществена система като тези към които се стремим само не с цената на техните изисквания за критерии и тяхното спазване.

Отсъствието на проблема за конфликта на интереси се отразява цялостно върху развитието на науката и образованието ни, а от там върху знанията и уменията на обучаваните и изследователите, и на приложимостта на знанията им в стопанството, пазара и различните други обществени сфери. Това отсъствие определя и възможностите за отсъствие на стремеж за създаване на еднакви условия за участие в конкуренция, защита на човешки права, за равностойност. Причина която определя и настъплението срещу остатъците от обществени норми, които поне като идейност отстояваха равни права и задължения.

Законът за научните степени и научните звания и в новата си проекто-форма не предвижда защита на човешки права в науката и образованието, конкурентност на идеи и наказуемост и дори на ненаказуемост – проблемът за конфликта на интереси просто не съществува! Не се отчитат необходимост от спазване на законова форма при изготвянето на документи, необходимост от спазване на собствените указания и решения на ПВАК, не се отчитат конфликти на интереси, не се споменава нищо за плагиатство, и за плагиатство между кандидатстващи за научни степени и звания и членове на институции във ВАК или в новите им административни и временни варианти, злоупотреба със служебно положение, съставяне на документи с невярно съдържание, измисляне на несъществуващи мнения, които се приписват на рецензентите, и отговорност за тази злоупотреба от членове на НК! Временният характер на новите комисии и агенции, изключва и възможността от търсене по съдебен ред на отговорност при нарушения свързани с конфликт на интереси и свързани с тях действия.

След появата на Закон за конфликта на интереси, надявам се, и новият Проектозакон за научните степени и звания, ще бъде съобразен с него! Или вече е късно?

Коментар