Какво се случва на матурата по история?

юни 15th, 2008

Най-слабите оценки по история в националните матури за 2008 г. са естествени. Много от учебниците по история не дават разбираемо знание с или без конфликт на интереси. На ежегодна среща с учители, методисти и преподаватели в университети през 2006 г. в гр. Варна, поставих въпрос: дали някой от почти 100-те учители и инспектори и професори от цялата страна може да ми отговори, какво изучават учениците в основния и среден курс по „цивилизация”, тъй като писани от тях и преподавани от тях учебниците са с заглавия „История и цивилизация”. Същият въпрос, свързан със средното образование по история съм поставял на мои студенти и никой до сега не ми е отговорил. Всички се сещат само за това, какво са учили по история. А причината е, че бе измислен несъществуващия моден антагонизъм „цивилизация – формация”. Резултатите от прилагането на подобен подход бяха само в премахването на „опасни” и „конфликтни” текстове и въвеждането на илюстративен материал, който в редица случаи доминира над историческия разказ – например твърде многото фотографии от времето на Третия райх и неговия фюрер! Дълбокомислените наукоподобни различия между понятия като „фашизъм” и „националсоциализъм”, и подобни сходства между „фашизъм”, „националсоциализъм”, „комунизъм” и „тоталитаризъм”, водят реално до пълно объркване на обучавани и учители и до неясни представи за последователността и логиката на историческия процес. Други учебници са претрупани с факти и понятия, които са трудни за разбиране и запомняне. Възторжени почитатели на „Робинята Изаура” обявиха робството за комунистическа измислица и заедно с него заличиха от учебниците съществуването на свободни хора в древността и средновековието на българските земи и проблема не за колективната, а за индивидуалната свобода и човешките права.
Не получих отговор и въпроса ми: „По какво се различава преподаваната „цивилизация” от „историята на културата?”. Учителите и преподавателите не можаха да отговорят и на въпроси за структурата на познавателния процес и учебниците по история. Например историята на Стария свят се разглежда по последователни етапи на развитие „Град, монархия, империя”, или „Град, монархия, империя, царство”. Тези наложени от видни теоретици „фундаментални постижения на българската наука” предизвикаха и предизвикват въпросите ми:

1. Не може ли една монархия да бъде империя, или обратно?

2. Не е ли царство превод на империя?

3.Кога персийската монархия е била град, или град държава?

и др. На една и съща страница на учебници има от две до пет противоречащи си факта, въпреки препоръки, рецензии, критики от години – очевидно институциите са по-силни от разума! Хронологически грешки от две хилядолетия не се считат за грешки. Логическото мислене на учениците се „изгражда” и с такива невероятни постижения като сериозно обявената теза, че с откритието на метала хората започнали да се управляват от царе и имали държави! Тук заблуждаването на учениците за времето на поява на държавата, я е изпреварило дори с три-четири хилядолетия! Демократичните преходи към държава на различни общества се заменяха с нелогични и противоречиви теории за недемократични раннокласови държави, тракийски орфически държавни доктрини и др. На учениците се обясняват най-сложни теории и се пропускат достъпните и логични знания които им противоречат! А изискванията към учителите са строги – обвиненията в „незнание на материала” са сред тях! Учители ми казваха в разговори след официалните дискусии, че не разбират материала и принуждавали учениците да го наизустяват с многократно преписване, преподаватели в университети се отклоняваха от отговори. Тогава – какви да бъдат ученическите постижения на матурата като зрелостен изпит? И кой е заинтересован подобни знания да бъдат сред основните дисциплини свързани с хуманитарните представи за света, в който живеем?
Проблемът не е само в алтернативните учебници и различията между тези които били чели проверяващите и тези, които били давали на учениците си, учителите. Ако бе така, това би било още един пример на несъгласуваност, или пример за това, че проверителите, включително и университетски преподаватели включени в комисиите не познават повече от един учебник. Очевидно е, че причината е по-сериозна, и вина носят тези, които прилагат „постиженията” си в образователния процес и защитават вече десетилетия „творците” на скандални разминавания с логика и факти. А и „алтернативните” учебници се различават само по авторите, които интерпретират едни и същи господстващи тези, които се различават в десетилетията главно по това, че пр. или сл. н.е. започна да се пише пр. или след Хр.
Естествено, тези противоречия не оправдават липсата на знания на слабите ученици и куриозните постижения, но показват, как една интересна дисциплина може да се превърне в досадно занимание с очаквани резултати и прогресиращи разходи.[1]


[1] Срв. Неделчев Н. Рецензии и статии на страниците на частното сп. Образование през 1998-99 г., и през 2007-2008 г. Показателно е, че критични материали не бяха допускани в други вестници и списания у нас в защита на „национални интереси” и с административно-научни санкции над непроменимата с десетилетия „последна научна истина у нас”.

Коментар