Конференции в София – 26-28 юни 2008

юни 28th, 2008

През последните три дни в София се проведоха две конференции. Едната на тема „Хуманитарните изследвания в Централна и Източна Европа”, инициирана от Българската академия на науките и Постоянния комитет по хуманитаристика на Европейската научна фондация. Конференцията започна в СУ, зала 1 с очертаване на общите рамки на възможни контакти и научни проекти.

Основният въпрос за възможностите за финансиране на изследвания по хуманитаристика от фондацията бе поставен във връзка с възможностите за хуманитарни изследвания.

Сам по себе си, проблемът за възможности за хуманитарни изследвания показва кризисно отношение и търсене на реални насоки, подходи и проблеми, извън стереотипните изследвания обременени от политологични, и националистични позиции, или насоките към портретно-образни изследвания.

Втората Българо-немска конференция, организирана от Институт за развитие и иновации на образованието и науката ИРИОН, и фондация „Конрад Аденауер” се проведе на 27-27 юни в хотел „Витоша”, зала 3. Темата на конференцията „България и лисабонската стратегия за реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера”, премина под знака на злободневни проблеми, свързани и със съдбата на Българска академия на науките.

Немските колеги проф. У. Карпен Ю. Пльон запознаха българската страна с конкретни проблеми и съветваха, не във всички случаи да копираме немския пример, като с това охладиха традиционното българско желание навсякъде да откриват готови модели. Възникна проблем – трябва да се търсят собствени решения. Немските колеги опровергаха себе си като цивилизационен модел, и парализираха щенията да сме пак в правилна посока.

Акад. Кендеров представи позицията си за развитието на науката и кадрите, като раздели науките на фундаментални и приложни. През двата дни той отстояваше позицията, че не е необходимо да се развива световната наука от български учени, които за да са полезни на страната си, трябва да се откажат от световната проблематика и фундаменталните изследвания, и да са полезни на народа си с конкретни технически решения със стопански ефект. Тези стопанско-полезни изследвания, които са си дискриминационни спрямо правото на учените да избират проблематиката си, бяха определени като интердисциплинарни.

Забавен момент бе неразбирането на понятието, на думата „справедливост”, която се осигурявала с новия проектозакон. Акад. Кендеров посочи, че вероятно тя е преведена буквално на немски, което е и повод за критика на позицията му от немските колеги, докато той имал предвид, че не тази дума може да обясни неговата концепция. Концепция, в която не само служители на научни звена, но и други, могат да носят научни степени и звания. Много представители на българската страна често търсят в неизказаното, същественото, но това съвсем не е предпоставка за равностоен разговор и диалог. Във всеки случай възниква чудесна възможност за появата на дума-синоним на немската справедливост.

В диалог с Кендеров посочих, че интердисциплинарните методи на работа са задължителни и за фундаменталните науки и учени. И че избрания подход на преимущества за практиците е съвършено погрешен. Той не разбра въпроса.

Акад. Кендеров се противопостави и на въпроса ми, съществуват ли в новия, негов проектозакон защита на интелектуалната собственост и предпазване от конфликт на интереси. Кеднеров отговори, очевидно без да е правист, че

интелектуалната собственост се защитава от „Закон за интелектуална собственост”. Вероятно този закон всъщност е „Закон за авторското право и сродните му права” Законът е изключително безпомощен срещу плагиатство. Очевидно ВАК не смее да поеме функциите, които трябва да има, и няма сили и воля, да го направи.

Не бе оценено и това, че покровителственото развитие на някои помощни науки, наречени интердисциплинарни, в зависимост от мястото на директорите им в политическата система, могат да ги превърнат в основни, а основните да бъдат поставени в зависимост от полуприложните, регионални, краеведски, инженерни и др. „науки”.

Ако една наука е наука, тя е фундаментална. Техническото й приложение и обслужване е проблем не на учените.

Посочени бяха много зависимости между стари служби и традиции и проблемите на новото време. Очевидно в противоречие с Лисабонския договор, с Хартата за правата на човека, в противоречие с академичната свобода, участниците в конференцията репликираха изнасящите лекции и искаха да се откажат от твърденията си.

Приятно впечатление направиха българските учени от ИРИОН, които поставиха най-сериозни проблеми за системния подход – Д. Русев, Г. Маринова – за нова политика в науката, А. Кутенков, С. Дечев, С. Иванов и др., които поставиха болезнено оголени проблеми в организацията на БАН и българските университети и ВАК – проблематика между корупционните практики и идеологизирани и тоталитарни практики.

Българската страна охотно се отклони от темата за реформи в образователната стратегия и законодателството и се зае с проблемите на практиката в БАН и българските университети. Акад. Кендеров активно участва в тези обсъждания.

Д-р Андреас фон Белов – директор на бюрото на фондация „К. Аденауер” в София, обобщи, че българската наука и образователните ни система и законодателство са все още под политически влияния от миналото.

Акад. П. Кендеров отговори във връзка с запитвания, дали новият проектозакон за научните степени и звания не е политизиран, и няма ли следи от неговата политическа определеност върху него, че както комунизма, така и християнството са нанесли много щети на човечеството – очевидно е началото на нова тема пред организаторите.

Коментар