Ползватели, иманяри, частни музеи и „закони”

август 7th, 2008

Предвижда се нов закон за културно-историческото ни наследство. Той предвижда частни музеи и узаконяване на имущество с културно-историческа стойност, придобивано и по изключително незаконен /не „на ръба на закона”/ начин.Предложението бъдещите собственици на частни колекции и музеи да бъдат наречени ползватели, по предложение на проф. Станилов, е неудачно, ако не се изясни статутът на ползвателите, и крие в себе си опасност, една от функциите на собствеността, ползването, да бъде узаконена като представител на сбор от функции, които само в своята пълнота представляват собственост.
Собствеността е икономическа категория, която има като функции следните три съставни части:

1. Владение

2. Ползване

3. Разпореждане

Владението представлява контрол и стопанисване на обекта или вещта.

Ползването е право да се получават вещни, стокови или имуществени ползи от обекта или вещта.

Разпореждането е право да се отчуждава собствеността от нейния собственик в полза на друг, като отново може да се отдава във владение или ползване на същите или на други владелци и ползватели.

Предложението да се узакони ползването на културно-исторически ценности изисква да се изяснят и владелецът и разпоредителят. Иначе законът ще узакони една от съставните части на собствеността, като нейна целокупна същност.

Очевидно има много заинтересовани от подобна „легализация” и това ще бъде поредното разграбване на национално, принадлежащо на целият български народ, богатство, придобито в резервати, в чужда собственост, чрез незаконни и криминални откупки в подигравка с Наказателния кодекс на дръжвата ни.

По стара практика у нас, тавтологиите и взаимозаменяемите синоними, които съдържат части или цялостни определения, факти и явления, са характеристика на тоталитарното законодателство. Надявам се, че вносителите на идеята за ползватели вече разбират какво очаква културно-историческото ни наследство при подобна практика? При подобна позиция следва абсурдът на легализация на незаконното и „принос” в „световната” икономическа теория само за „науки от полза на България”.

Проблемът обаче е не само във вносителите, ползвателите и техните покровители, а в това, какво мислят гражданите на страната ни. Тези, които не искат ползватели да ограничават достъпа им до Мадара, Ивановския манастир, до тракийски светилища на Мадара, Галата, Мишкова нива и др., или „законни частни колекции“ от бижутерия и торевтика с неизмерима стойност, придобита от сивите „археолози” в потайна доба или ненаказуемо белодневие, придобили публичност чрез „медийната археология” и узаконени чрез непростимо по наукоподобността си в „защита” на културата и науката, правно законодателство у нас.

Коментар