Произходът на Олимпийските игри

август 10th, 2008

Съвременните олимпийски игри са възстановяване на древната общогръцка практика на замяна на войните с мирен период на състезания. Общоприето е да се счита, не и без влиянието на съвременната възстановена традиция след П. де Кубертен, че годината на първата олимпиада е 776 г. пр.н.е. Годината е резултат от историческо изследване, от възстановяване по запазени списъци на победители в състезания, на длъжностни лица, жреци, и на по-късни систематизирани разкази на гръцки и римски автори. Тя обаче не е вярна. Олимпийските игри водят началото си от по-ранната бронзова епоха на гръцката държавност. Съвременни автори, като се позовават и на антични, на Аристодам и Полибий, пишат за съществуване на Олимпийски игри 108 г. по-рано и че Олимпиадата от 776 г. пр.н.е. била не първата а 27-та! Тогава първата Олимпиада трябва да е била проведена през 884 г. пр.н.е.

Това обаче е възстановена Олимпиада, тъй като според древните, запазени предания, базилевсите на Елида – Ификрит, на ахейската Пиза в Елида или в най-близко съседство с нея – Клеостен и на Ликург от Спарта сключили договор за възстановяване на по-ранните мирни състезания, очевидно от времето, в което през Х-ІХ в.пр.н.е. дорийците започнали война за господство над Пелопонес с ахейците. Във война били и ахейците и елидските жители – елеи. Спартанците водели напрегнати войни с дорийците от могъщия Аргос и с дорийците от Месения. Ахейците вече не били основните им врагове и господари, на които те плащали дарове. За да усили позициите си срещу дорийските месени и Аргос, Спарта се нуждаела от мир и неутралитет спрямо останалите общности в Пелопонес. Затова спартанците сключили съюз със силният ахейски град Амикла и с ахейците, които не представлявали вече военна сила. Амикла станала част от спартанската държава и един от двамата спартански базилевси бил винаги от ахейски произход. Останалите ахейци, които включили в държавата си спартанците били наречени „периеки, т.е. живеещи наоколо” – те били свободни хора, но нямали право да гласуват и да участват в политическия живот на Спарта.

Ръководени от прочутия си законодател Ликург, спартанците предложили нов мир по подобие на старите и прибягнали до въвличане на ахейската традиция в политиката си. Базилевсът Ифит убедил гражданите на Елида да почитат с жертвоприношения и дорийския херой – Херакъл /Херкулес/.

„Старият мир” възхождал към времето, когато светилището на Зевс в Елида, в гр. Олимпия било общогръцки център към ХІV-ХІ в. пр.н.е. преди завоеванията на дорийците. Елида, в която елейците и ахейците живеели заедно или в съседство, била пример за мирни отношения. Към този мир, свещен и със спортни състезания в чест вече не само на общогръцкия бог Зевс, на богиня Хера, но и на Херкулес и Пелопс, били приобщени и дорийците.

През VІ—V в.пр.н.е. обаче Елида унищожила Пиза и овладяла управлението на Олимпийските игри. Премахването на съвместната практика на организация на олимпийските игри между ахейци и елеи довела до съперничество между гражданите на Елида и Олимпия и спартанците, които започнали да диктуват политическата си воля от светилището на Зевс.

Олимпийските игри се провеждали през четири години в околностите на Олимпия. Ритуалите се осъществявали в светилището Алтий – свещената гора и храмов център –. и в долината на р. Алфей. Първите два били стадион /гр. „надбягване”/ и хиподром /гр. „път за коне”/. Постепенно тук, един след друг, били построени още три стадиона.

Игрите се развиват постепенно – през ахейската бронзова епоха те са били вероятно само състезания с колесници. През 776 г.пр.н.е. на състезанията били възстановени вероятно старите дисциплини: бягане, състезания с колесници или на състезателни коне. Запазено е името само на един победител от тази година – Кореб, в дисциплината бягане.

През 724 г. и 720 г.пр.н.е. били въведени дисциплините бягане на дистанция в два и повече стадии, т.е. на около 800 м. и вероятно на 1600 м. Около 708 г. били въведени дисциплините петобой /пентатлон/ и борба /панкратион/. През 680 г.пр.н.е. като олимпийска дисциплина се появил предшественикът на съвременния бокс. По-късно се появяват хвърляне на диск, скокове на дължина, хвърляне на копие и др.

Олимпийските игри, заедно с Елевзинските мистерии, били почитани като проявления на божествена воля. Те били не само спортно-ритуални състезания за почитане на стари и нови култове и божествени персонажи, но и място на културни изяви. Тук, по време на игрите, четяли публично произведенията си историци и философи като Херодот, Платон, Демостен. Тук държал сказки инакомислещият Сократ. Олимпийските игри били възпявани от Пиндар, описвани от Солон, Павзаний, Полибий, Лукиан и др.

Гръцкият свят бил разделен на множество центрове в Елада, в Италия, по Черноморието, в Мала Азия, по бреговете на Сицилия, днешното френско крайбрежие и др. Древните гърци по примера на Олимпийските игри в развитие на старинните си спортно-религиозни и ритуални традиции и преследвайки политически интереси създали множество техни подобия в Атина, Пирей, Халкедон, Агригент, Сиракуза…

В Олимпийските игри първоначално участвали най-добре подготвените свободни граждани от Пелопонес. Традиционното съперничество било между месенските и спартанските спортисти. По-късно игрите станали всегръцки.

В игрите участвали само пълноправни свободни граждани на елинските градове-държави, но само мъже, тъй като били ритуално прекратяване на военни действия и демонстрация на военни умения като спорт.

Въпреки това в Спарта и някои гръцки полиси били учредявани надбягвания за жени и момичета, но те нямали общогръцки характер.

Олимпийските игри, в проследимия исторически период по писмени сведения, просъществували между 884/776 г.пр.н.е. и 394 г. от н. е., а ги е имало и преди това.

Игрите били забранени от римския император Теодосий І и били обявени за несъвместими с новата официална религия в Империята – християнството.

Напоследък се вижда отрицателно отношение на редица мюсюлмански по официална религия общества и страни, към участието в Олимпийските игри на жени. Очевидна архаична практика.

Коментар