Наши представители в Грузия? Балансирано участие в политическа игра?

август 18th, 2008

Наш зам.- министър съобщи пред телевизионните зрители, за новините на 17. VІІІ. 2008 г., че е бил в Гори, градът на Сталин. Съобщи, че градът бил обезлюден. Съобщи, че той и само още един представител на европейска страна, които били допуснати там, видели не повече от 50-на човека пред и в кметството заедно с губернатор (?) и двама представители на парламентарната власт в кметството на града. Съобщи, че градът бил заплашен от хуманитарна катастрофа, защото в него нямало полиция и грузинците, очевидно „обезлюдените”, разграбвали храните – хуманитарна помощ. Съобщи, че 500 човека полицаи изчаквали да си отидат руските танкове, които патрулирали около града, за да влязат и да осигурят ред в града, който бил обезлюден. Осигуряването на ред в град който е обезлюден, с 50-60 жители, от 500 полицаи, показва съотношение, което е страшно – 1 жител се „организира” от 10 полицаи, за да бъдат правилно разпределяни хранителните припаси в „обезлюдения град”! Каква ли е ролята на представителите на грузинската власт в кметството и събраните около тях хора? Дали не им пречат да се самоорганизират?

Очевидно има механизъм, който задържа хуманитарните помощи или организира преразпределението им под строг контрол и не навреме.

Българската страна била втора след САЩ по изпращането на хуманитарна помощ. Помощта е очевидно за Грузия без сепаратистите от Ю. Осетия и Абхазия или и за тях? От изказването на нашия представител стана ясно, че руснаците не спирали помощта за Гори, но там настъпвал безпорядък!

И да сме по-внимателни при обявяването на „балансираната ни позиция”. В район от света, в който етническото прочистване е с травматични рецидиви и настояще, не е необходимо да си мълчим за нарушаването на човешките права, от която и страна на фронтовата линия да са те!

Очевидно е, че хуманитарните помощи са част от политическа игра. Южноосетинското правителство е уволнено към 18. VІІІ., два дни след формалното прекратяване на конфликта, заради това, че не било активно в разпределянето на хуманитарните помощи. Пред кого кандидатства това правителство за помощи и защо не само един негов министър, а всички са уволнени? Разпределителите, както се вижда, обявяват местните хора за грабители упражняващи юмручно право в разпределението и затова го задържат. Това не е ли политически ход в подобен случай. Още повече, че огромното количество погребани под развалините на столичния град на Южна Осетия може да предизвика епидемия с неподозирани за съвремието ни форми и обхват.

В Южна Осетия президентът е обявил извънредно положение! Смяната на цяло правителство от президент е форма на преврат дори в президентска република и показва промяна на политически курс! А извънредното положение е форма на военна готовност и предстояща мобилизация. Очевидно става дума за борба за пълна независимост или разширена автономия в границите на Грузия.

Грузинският президент рязко променя агресивната си позиция, вече тя е по-миролюбива спрямо Русия. Предложението му за „мир заради поколенията” показва, че следва курс, противоположен на досегашния, след пронатовски консултации за запазване на всяка цена на единството на бъдещ член на НАТО и негови бази в района на Кавказ и южна Русия.

Наличието на военни бази в този район би било гаранция за неделимостта на страната и потискане на сепаратистите. Стратегията е изпитана и с възможности за пълни обрати.

Русия също има стратегически интереси в района и противоположна на пронатовската политика и използва адекватни на „западните” възможности въпреки обвиненията за неадекватни отговори. Очевидно дългосрочните стратегии не зависят от взаимните обвинения. Последиците от операции като „Шок и ужас” още не са минало, за да се обвинява Русия в неадекватни отговори. Адекватността в отговора е несъмнена на ниво „Пустинна буря” и предизвиква ожесточена политическа неадекватност.

Но ние „балансираме” – каквото и да означава това! Но оставаме недостатъчно информирани като гражданско общество. Защо? Няма сведения и за гражданските общества на враждуващите грузинци, осетинци и абхази! Политиката се е затворила в елитите си.

Коментар