Азбуката на прехода

септември 6th, 2008

Защо комунистите губят в политическите битки? Затова, защото се отказаха от политическата си същност. Комунист означава революционер. Комунизмът буквално означава общност. Но общността може да бъде само първоначална – време на политическа революция, в която ще бъде преразпределено заграбваното в течение на векове достояние на старите капиталистически класи, техният капитал. След това не може да има такова равенство, не само защото хората са с различни способности, но и поради това, че ще имат неравностойни по значимост задължения, които ще изискват равностойно заплащане.
Така си представят бъдещето и К. Маркс и Ф. Енгелс. За тях след капиталистическия строй следва комунистическа революция, и след нея социалистическо общество – тази позиция двамата отстояват от „Философско-икономически ръкописи” на К. Маркс до „Анти-Дюринг” на Ф. Енгелс между 1844-1893 г.
През 1903 г. Вл. И. Ленин разменя местата на социализма и комунизма в създадена от него нова линия на историческо развитие на обществото. В революционни устрем към преразпределение, т.е. кражба – по класическото определение на Ф. Енгелс от 1874 г. всяка революция е кражба – са увлечени огромни маси от хора, които до тогава са изповядвали християнството като идеология на справедливостта и саможертвата.
Създаден е нов култ – към класиците, и в него с течение на времето се поставят Ленин и Сталин. Това води до узаконяване на представата за комунизма като бъдеще на човечеството. Следва една от най-големите фалшификации в световната история – в историческата картина на обществено-политическото развитие е променено мястото на цял обществен строй – социализмът като бъдеще на човечеството е отречен и вместо него е обявено за бъдеще на човечеството обществото на пълното равенство. Противопоставянето на идеите на К. Маркс и Ф. Енгелс от Вл. И. ленин и Й. В. Сталин е скандално – още през 1875 г. в „Критика на готската програма” К. Маркс и  Фр. Енгелс пишат, че всеобщото равенство е остарял френски революционен принцип, и че вече има по-модерни начини на оценка на мястото на хората в бъдещото общество. Тези по-съвременни тогава начини се откриват в произведенията им след американския принцип на равенство на всички пред закона – толкова неразбираем и противен принцип за облагодетелстваните от привилегии „борци” и „наследници” на вечно-революционни величия у нас.
Комунистическите правителства по света на ХХ-я век трескаво се преименуваха в „социалистически”. Идеята им обаче за бъдещето на човечеството остана. Те си мечтаят за бъдещето на комунизма, което обаче сега не се счита за уместно за  споменаване. Затова съвременните ръководителите-идеолози на много комунистически и социалистически партии през ХХІ в. не споменават и дума за бъдещето на човечеството, като жестоко потискат идеите на поддържниците си.
Те, техните поддръжници смаяно са потърпевши от радикалните капиталистически действия на социалистическите си ръководства в коалиции с противоположни идейно партии. Те са забравили, че преди две-три десетилетия, през социализма определяха част от ръководствата си като „червена буржоазия”. Не са забравили обаче, че комунизъм е равно на революционно ново общество и поради това  не споделят призивите на ръководствата си за отказ от комунизма.
Политическите ръководители на съвременните социалисти дотолкова са се вживяли в дейността си на реформатори, отново намерили „правилния път”, че се проявяват тъкмо като „Червена буржоазия” – икономическа или политическа по класова същност, че са забравили съкровенните идеи на поддръжниците си и стремглаво вървят от провал към провал. Много удобно е, в тази поредица от провали, в която унищожиха социалистическото общество поради погазване на правата на личността на човека, чрез идеологическото ръководство не на личности, а на колективи със свобода като осъзната необходимост, да се оправдават с това, че проводници на идеологическа диверсия и контрареволюция го били разрушили ръководения от тях строй.
Проблемът на социалистите е, докога ще търпят не собствените си, а колективните си контрареволюционери!
В подобна ситуация са и демократичните сили. Първоначално те търсеха корекции на несправедливостите на социализма като преходно общество към комунизъм. После ръководствата им се развиха до осъзнат антикомунизъм, и демократичните сили забравиха кого са водили по хилядни и милионни възторжени митинги. Конфликтът в демократичните сили също е идеологически, и следва с други думи и процеси фалшификациите на „строителите на бъдещото комунистическо общество”. Най-голямата от фалшификациите е бъдещият обществен строй „демокрация”! Колко му е, бивши ръководители и депресанти да повторят фалшификацията „комунизъм-социализъм”, и след това да си признаят, че всъщност това е само капитализъм. Нищо, че не навсякъде и винаги този строй не е демократичен, и дори може да бъде тоталитарен или полицейско и военно-диктаторски. Светлото бъдеще се обещава от професионални „идеолози”, които сега се чудят, защо управляващи и опозиция са губещи политическо влияние. Отговорът е на „улицата” хората не вярват в стоя на комунизма нито в алтернативния строй „демокрация”, и ще дойде време да си поискат гражданското общество, независимо от обществено-политическата и строевата му определеност!
Азбуката на прехода не е сложна, но „”политическата класа я пази да не стане общодостъпна, защото поглеж – хората се оказали свободни от контролираните си или безконтролни идеолози-ръководители, доста точно обявени като „политическа класа”. Всъщност това е неосталинистката, априлско-пленумна, и „развито-социалистическа” идея за държавата, не като общество на класи и партии, а като общество на управляващи дори и общество без класи което е управлявано! Едни му обещават безгрижно трудово бъдеще на равни, други безгрижно демократично бъдеще тотални капиталисти и потенциални подчинени комунисти и работници. И тук е заложен поредния кръговрат на революцията, която кара различни „лидерски професори-генерали по ранг”, да се ужасяват, че нашето общество било все още общество на селяните и работническата класа, въпреки произхода си на „борци против фашизма и капитализма”. Това е причината да се крие азбуката на прехода, и на изтърканите надежди на чудеса и разковничета, родени от вечния стремеж на хората към справедливост.

Коментар