Македонският въпрос и българската историческа наука за древността

април 8th, 2008

Гледах предаване на Цв. Ризова с проф. Б. Димитров посветено на българо-македонските взаимоотношения. Популярният ст.н.с. и директор на Националния исторически музей действително защитава български национални интереси, но последиците от тази защита, при неверни исторически факти и събития, към които се придържа българската страна, могат да бъдат с противоположно действие. В опита си да реши на основа на познатото на част от българската наука, Б. Димитров допуска поредица от неточности, които за съжаление са характерни не само за определен кръг от историци у нас, но и за редица политици.
Това, че древните македонци били гърци, е абсолютно невярно и показва нивото на образование у нас, което следва на всяка цена популярни чужди мнения и ги преобразува неузнаваемо в създаването на собствени български „научни” постижения. Тук са и корените на т.нар. български модерен, или умерен национализъм. На територията на македонска Гърция, на юг
от сегашните граници на България, чак до Тесалия живеят и „славяногласни” елини, и „помаци”, които са запазили българския си език. В България, след приравняването на култура на национална идеология, и след разпада й на поднационални колективни идеологии, процесът на формиране на „славяногласни”, други националности в България се движи в същата идеологическа традиция.
„Новата” ни национална политика на признаване измислени нации, и разрастване на обединени от насилието някога малцинствени и религиозни групи у нас, в угода на небългарски държавни интереси е повторение на теория, създадена от балканските завоеватели на български земи в ХІХ в.

Част от тази теория е гръцката позиция за древни македонци-гърци, която се разпространява охотно у нас, и за съжаление зад границите на държавата ни, в пълно противоречие с историческите сведения на древни автори, включително и съвременници на историята на Древна Македония. Тази „модерна” теория у нас бе преосмислена в условията на друга система, която щедро преотстъпва и досега наши национални ценности и наследство и авторите й не искат да се знае, че българската народност не е съставена само от прабългари и славяни и че се създава и на териториите на Македония, Илирия и отвъдунавска България, не само от траки, но и от илири, наследници на македонците, от скити и др. Изключително показателни са объркванията на известни траколози, които отричат етническото и говорят за духовното наследството на траките в българския етногенезис, което ни било придадено като интелектуална енергия от смесено източноримско население, в което са се влели траките. Защо не сме приели и мощните културни постижения в интелектуалната енергия на елините, римляните, македонците, германците и др. които създават това късноантично население по земите ни, сред които е и идеята за свободния човек като гражданин, а не като член на мистериален орфически, или идеологически колектив, тази теория не обяснява. И въпреки това, тъкмо тази теория се представя като постижение от „периода на априлското поколение” и кръга около Л. Живкова, като нов вид патриотизъм, противопоставян на дотогавашния интернационализъм.

Буквалното следване на теориите за „Българските земи в древността”, определяни от сегашните ни граници, и „Земя като една човешка длан”, от която повече не ни е нужна, представлява отказ от защита на това информационно пространство, от българите, които нашите наука и медии непрекъснато отблъскват и обезверяват с неверни исторически, и поради това обидни за живеещите извън България, господстващи научни мнения.

Надявам се, че българското информационно пространство, земите които населяват българите и днес, рано или късно, няма да се определя от случайни фактори, и за българи в чужбина у нас да се заговорва едва след разпад на поредна държава. Вероятно това е логиката, заедно с „правенето на политика”, за да не се говори за български и други малцинствени проблеми и асимилационни процеси в Гърция и Турция в съвремието ни.

Коментар