КЪДЕ В БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ „БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ” НА БЪЛГАРИТЕ?

октомври 28th, 2008

Помаците искали нация. Вероятно културна автономия. Вероятно зачитане на правата им. Това е определена реакция, реакция във времето, която като че ли не е лекувана. Кой обаче нарушава правата им? Как става това? Дали в техните общности не се нарушават човешки права – на жените например, или на онези, които се определят като каури? Пита се, и какво става с тези, които са нарушили човешки и верски свободи на българо-мохамеданите. В състояние ли е науката ни да отговори и на въпроса как се стигна до там, че българския възродителен модел отъждестви идеология с учение и с култура, за да обоснове лозунга една култура-една идеология. Има ли виновни за това научно постижение от епохата на предкомунистическия „Зрял социализъм”?

Правителството предпочита да не се занимава с въпросите на държавната и национална цялост на страната ни. То е без усет за история. Предполагам, че при подобен опит от страна на пробългарски националистични партии, прокуратурата вече щеше да е уведомена от правителството чрез т.нар. сезиране. А май не е късно българите да се огледат какво им остава като „българска територия на етническа нация”, та и те да обявят искане за нация. Може тогава някоя институция да бъде сезирана, преди да са се е оказала на територията на „друга нация”. Тогава ще трябва да се пише и друга национална доктрина, тъй като в старата пише, че ако една част от нация искала да си смени нацията (!?), можела да го направи. Рехавичко е като логика, май и Националната доктрина прилича на политическа поръчка или на проява на националистична глупост! „Обективната” държава обаче хладнокръвно реализира либералния си навик да не забелязва нито посегателства върху нацията и държавата, нито върху човешките права на българските граждани с персийско-арабски или славянски и български, еврейски и арменски, гръцки и турски имена, които могат да се окажат нерелигиозни, и в нашия информационен век да не могат да бъдат чути, че са атеисти поради това, че не са в крак с задължителна принадлежност по религиозен признак, която е модерна в държавата ни! Напук на събитията в Азия и на Балканите! Замяната на твърде модерния отново в света през ХХІ в. К. Маркс с пророци и богове у нас продължава с нарастващо самодоволство. Продължава и замяната на местните езици с модерните езици на развити в друга историческа и политическа среда общества от съвременни, съседни на България държави, без да се отчита, че се унищожава тъкмо тази културна идентичност, която чрез многообразието си била пример да демократичност, и която била заплашена преди от зряло-социалистическата единна народна култура-идеология.

Започват да съобщават за два официални езика на страната ни – добре че не сме Грузия, там езиците са повече от четиридесет. А в Кърджали преди десетина години имаше самоопределили се като китайци – показателен знак срещу националната политика за нацията, потопена в аморфните представи за политически или етнически критерии.

Коментар