„ИЗГУБЕНИ”

ноември 2nd, 2008

Има ли политическият елит на социалистите идея за бъдещ обществен строй?

Предстои конгрес на БСП, а и избори. В партията на българските социалисти съществува сериозно идеологическо напрежение – тя вече е разделена на бедни и богати и по нищо не се отличава от останалите капиталистически или прокапиталистически партии. Времето на всяка политическа формация обаче е ограничено, тъй като рано или късно такава партия трябва да обяви пред избирателите си целите, поради които е избрана. Теоретиците на БСП обаче мълчат в процеса на стремителната си капитализация. Едни мечтаят за леви гении-спасители, други за „новия правилен път” на капитализъм с човешко лице, ръководен от богаташи, бизнесмени и силни хора!

Прокапиталистическите партии, или партии като БСП, които са подменили вота на избирателите си, имат виждания за бъдещето на обществото след периоди, наричани „преходни”. Понятието „контрареволюционни” вече не е модерно, след като „най-революционните партии” отрекоха революциите, тъй като ръководителите им не знаят, че те се проявяват като мирни и немирни. Въпреки че предаването на данни за разузнаването и контраразузнаването на чужди страни е немирна форма. Ж. Желев и досега нарича разузнавачите шпиони в публични изяви.

Проблемите на БКП са пренесени в БСП – партията не иска да има обществен двойник по подобие на американските или други партии. В САЩ и демократи и консерватори искат и строят капитализъм в англо-американския му модел. Поради това и социалдемократите не намират подкрепа от възрастните членове на социалистическата партия, тъй като се надяват БСП де се окаже социалистическа и със социалистически идеи.

Партията обаче е тоталитарна, щом представителният й елит е превърнал по-места партийните комитети в активно плащащи членския си внос пасивни гласоподаватели, по мнение на членове на Висшия й съвет, изразено от П. Дангов.

Бедните и богатите – тук е проблемът, който ще определи посоките и на обществено развитие – самото историческо развитие показва ограничеността на политическата позиция. Неравенството на всички пред закона е правната основа на настъпилото класово разделение на българските социалисти. Предстоящото политическо разделение ще бъде реално и действено, а административното му забавяне ще продължава да обезсилва БСП. Така, както преди последните избори – социологическите прогнози не се оправдаха поради отсъствие на социалистическо поведение на политическия елит на партията. Това е и причината за подмяната на вота на социалистическите избиратели – подмяната бе нужна на елита от бизнесмени и политически вождове – не на социалистите, които мислеха, че ръководството им ще има смелостта да има представи за бъдещ обществено-политически модел, различен от капиталистическите.

Този политически модел, в който държавата чрез политическия си елит, а не класа-експлоататор, експлоатира вярващото в безкласовостта на политическите си формации общество, създаден от „априлското поколение”, се придържа към идеята за общества и науки без цел. Тук конфликтът между псевдоучените следмарксови теории, които били следващ етап, намерил израз в „зрелия социализъм” и следващите го след 1989 г. непроменени теории, влиза в откровено противоречие със „здравия разум”, описан великолепно още през ХVІІІ-ХІХ в. от Т. Пейн – революционер в САЩ, във войната за независимост от Великобритания, участник във Великата френска революция, привърженик на идеята за върховна власт на народа, автор на идеята за капиталистическата печалба като резултат от експлоатацията на работниците. Проблемът не е в това, дали тези, които се оправдават, че следвали „остарелия Маркс” са сбъркали, а в това, че „априлските” им идеи противоречат дори на „здравия разум”, който обявяват за метафизичен материализъм. Техният неметафизичен разум доведе обаче до опорочаването и рухването на модел на обществено-икономическа формация поради субективизъм, солипсизъм, идея за идеологическа избраност на политическия елит. Модел, който нито е материалистичен, нито е социалистически и който бе причина за грандиозната катастрофа заплашила унищожаването на цяла обществено-икономическа формация.

Темата за социалната държава отсъства в „лявата мисъл” – изразът „лява мисъл” е на Ал. Лилов! Дори и вътрешнопартийните критици на коалиционното управление да наложат като цел създаването на социална държава, това нищо не означава. Такива са всички държави от времето на робовладелските общества до капиталистическите!

Пълно объркване цари и в представите за понятието и явлението „демокрация”. То се приравнява с капитализъм. Например на страниците на в. „Нова зора” от 28 Х 2008, с. 2 се твърди, че младежите не искали демокрацията. И това не е само проблем на анкетирането! Демокрацията е начин на управление и устройство, а не обществен строй равен на капитализъм.

Всъщност тук бе и най-сериозната грешка на ръководството на страните от „световната социалистическа система,” която доведе до превръщането на Движението за гласност и демокрация у нас в прокапиталистическо. Развитието е естествен процес в непримирима борба на идеи – така от коректив на безконтролната власт на развито-социалистическите лидери, демократичните сили се превърнаха в привърженик на демократичните капиталистически общества, в които зачитат свободата на гражданите като личности. Сривът на СДС настъпи, когато привържениците му се озоваха в същия конфликт с политическите си ръководства, както привържениците на БСП – хората искаха свобода на личността при осигурена обществена и стопанска сигурност и не ги получаваха. Представите им за преходния период не бяха свързани с разрушаване на стопанството и бедност без помощ от партията си.

Освен темата за социалната държава социалистическият елит избягва и темата за екзистенциализма. Остава махизъм или емпириокритицизъм. Демокрацията, разработвана като капитализъм, се девалвира. Връщането далеч в миналото обаче противоречи на гражданското общество. Може би там, в неговите бъдещи членове, елитите ще намерят личности и идеи, които сега са превърнали в непотребност. Не елитите са създали обществени строеве, и не царе и идеолози са представители на историята – елитарната мисъл, за „царската актантност” или за „творческото начало… на царете на траките”, постижение на българската наука за обществото между първобитността и „световния революционен процес” през ХХ в., продължава да битува сред социалистическите ръководства на бившите социалистически страни. Още повече, беше й присъдено най-важно значение в „марксистката дискусия” през 70-те години на ХХ в. и от нея се очакваха „резултати от най-висока класа” на „фона на бурно развиващите се национално-освободителни движения в Азия, Африка и Латинска Америка”. Теорията за организаторите-актанти, които ръководят народа, противостои на идеите за народа като творческо начало. Вижданията за бъдещо демократично общество, различно от демократическия централизъм на ръководените колективи, не са само представи на „метафизични” буржоа като Т. Пейн или Л. Х. Морган, нито на „остарели марксисти” като К. Маркс и Ф. Енгелс! Още през 1961 г. на съвещание в Прага Н.С. Хрушчов допуска възможността за две комунистически партии, ако едната измени на идеите на членовете си. Изводът е повече логичен и е направен с оглед на различията между съветските и албанските партийни и държавни ръководители и ръководените от тях партии, но идеята е показателна – тук е и една от причините за свалянето на Н. С. Хрушчов и появата на Л. Брежнев в СССР и априлското поколение у нас, която „модерните историци” на най-новото време в бившия източния блок не желаят да изследват по идеологически, емоционални или лични причини или поради политически причини. Историческата истината обаче трябва да се търси, колкото и неприятна да е.

При парадоксалните представи за тоталитаристки „либерални партии”, нашумели напоследък у нас по примера на ДПС, социалистическа организация, която да бъде съюз от лично свободни и независими привърженици и участници, не е немислима. Немислимо е да не бъде такава.

Социалистите като граждани на България, а не ръководството им, трябва да решат какво общество ще градят и с какви организация и методи. Защото членовете на елита им са се загубили отдавна и си мислят, че са несменяеми. Засега може би… и преди и след конгреса през 2008 г.

Коментар