Създаването на най-ранните държави в Африка, Азия и Европа

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дискусионните проблеми в науката за древността са много и едва ли някои от тях ще бъдат решени в задоволителна форма поради недостатъчното извори и поради естествените различия в интерпретациите на изследователите. Ние се спряхме само на няколко проблема, свързани с основния въпрос за създаването на държавата в древността, като се придържахме към проблемното им разглеждане. Причините за проблемно-полемичния подход са естествени – в резултат от натрупването на нови знания за историята на първобитното общество и за историята на древните общества в литературата се оформиха твърде противоположни мнения. А тъй като въпросите за създаването на държавата и за историческото развитие на човечеството са с най-висока стойност в ценностните системи на различните исторически школи и на народите от развиващите се страни, от капиталистическите и социалистическите страни, то редица основни понятия като „първобитно общество“ или „племе“ се превръщат в поле на най-сериозни спорове за негативно или позитивно смислово значение и правомерност в използването им.

При това проблематиката е достатъчно сложна, за да бъде обект само на идеологически противоречия, редица основни научни въпроси остават в една или друга степен поне засега неразрешими. Дискусионни са и редица моменти от теорията на обществено-икономическите формации [вж. 149; 150; 182; 129:131:105]. Във връзка с новите момен­ти от дискусиите за характера на древните общества все повече вни­мание се отделя на т. нар. съсловно-аристократични модели на общес­твено развитие, на ранното развитие на царската власт, на характера на нейното възникване и на проблема за военната демокрация. Друг основен въпрос е доколко е била свободна общината в древните общества и в какво отношение е била спрямо нерепубликанските форми на държавна организация. Проблемът е основен за древните общества, тъй като наблюденията на изследователите от някои научни направления, включително и в българската литература, водят до извода, че примерно в тракийското общество, а също и в останалите древни общества е съществувало значително различие от класическите представи за сво­бодната община като основна структура на класическите и некласическите общества [вж. 173].

Поради тези и ред други дискусионни моменти ние си поставихме за цел да разгледаме проблемите на древната история в сравнително-проблемен план, като, от една страна, изследваме въпроса за това, дали действително редица основни дискусионни моменти са теоретично и конкретно-исторически защитими, а, от друга страна, дали създателите на историческия материализъм и на теорията за обществено-икономическите формации са „изостанали“ от съвременното теоретично, включително и научно-абстрактно ниво. Оказа се, че редица съвременни тези, от една страна, са твърде категорични, а, от друга — са достатъчно противоречиви и теоретично, и по отношение на конкретните извори.

Основният извод, до който стигнахме е, че в материалистическото учение, в теорията за държавата като част от теорията за обществено-икономическите формации е вложена система от понятия, която позволява най-висока степен на научна абстракция, и че опитите за поясня­ване на отделни понятия от по-ново време в редица най-нови научни изследвания често водят до подмяна на смисъла и на свой ред са вътрешно противоречиви. Така например твърде много дискутираното понятие „военна демокрация“, в което изследователите виждат вложе­ни романтичните идеи за буржоазна демокрация, и в което основните спорни моменти са около въпросите, достатъчно ли е демократично това общество и не е ли твърде висока в него степента на обществено-икономическа и „потестарна“ поляризация, в работите на създателите на теорията за обществено-икономическите формации се оказва точно толкова противоречива, колкото си представят това и съвременните историци-материалисти, привърженици на съсловно-аристократичните модели на преход към държава.

Според нас в конкретните примери, които разглеждаме, при моделите на обществено развитие на първите държави в Европа, Африка и Азия, добре се вижда, че преходът към държава съвсем не е бил свързан още в недрата на родово-племенното общество с категории като наследствен владетел, цар-бог-жрец, всемогъща аристокрация и зависима и безправна община, която няма не само право на обществен глас, но дори и право на собственост върху общинната земя. Напротив, основанията за военно-демократичен преход към държава се свързват именно с високото положение на народните слоеве, на народа като цяло, като това не изключва силната власт на вождовете аристократи.

Според нас държавата се създава не постепенно, а след осъществяването на политическа революция или след поредица от политически революции в рамките и на големи военноплеменни обединения, и в рамките на по-малки племенни общности, но съвсем не само в рамките на малки „номови“ общини. Така в Египет държавата е била създадена едва при Хор-Аха (Менес), след обединяването на двата военноплеменни съюза на Северен и Южен Египет в резултат от завоеванието на Юга над Севера. В Месопотамия и най-ранните градове-държави като Урук, Киш или Лагаш и Ур, и малко по-късните държави на амореите, като Асирийската държава на Шамши-Адад I, възникват от обширни военноплеменни съюзи, независимо от това, че концентрацията на населението е на твърде малка територия. Това население е огромно дори и за мощен военноплеменен съюз – 100 – 200 000 жители или до 100 000 жители, и съвсем не отстъпва на броя на населението от една средно-азиатско-европейска военноплеменна общност или на броя на населението примерно на конфедерацията на ирокезите. Що се отнася до площта на държавата, тя също е била значително по-голяма, но от пустинните и заблатените райони на Месопотамия до нас са достигнали твърде малко сведения, за да имаме материално потвърждение. Но то не би било необходимо засега именно поради концентрацията на население в най-плодородните райони – основният предмет на спор между обитателите на Месопотамия. Както в Месопотамия и Египет, така и в Микена или при траките и скитите, държавата възниква от развити военно-демократични структури със засвидетелствано народно събрание и това доказва основателността на създадената преди повече от век теория за държавата в рамките на теорията за обществено-икономическите формации.

ZUSAMMENFASSUNG

In der Altertumswissenschaft gibt es viele umstrittene Probleme. Wegen des Mangels genugender Quellen sowie auch wegen den naturlich auftretenden Unterschieden bei ihren Interpretationen von Seiten der Forscher werden sie wohl auch kaum je befriedigend gelost werden konnen. Wir betrachteten hier nur einige Probleme, die mit den prinzipiellen Fragen uber die Entstehung des Staates im Altertum im Zusammenhang stehen, wobei wir uns an eine Betrachtung innerhalb ihrer Problematik hielten. Die Grunde fur die Bevorzugung eines problemgebundenen und polemischen Verfahrens sind offensichtlich: Da viele neue Kenntnisse uber die Geschichte der Urgesellschaft und der alten Gesellschaften gewonnen werden konnten, bildeten sich in der wissenschaftlichen Literatur recht entgegengesetzte Meinungen heraus. Und da die Probleme der Staatsentstehung und der geschichtlichen Entwicklung der Menschheit in den Wertsystemen der verschiedenen Historikerschulen und der Volker in den Entwicklungslandern, kapitalistischen und sozialistischen Landern einen ganz besonders hohen Stellenwert einnehmen, wurde eine Reihe von Grundbegriffen wie „Urgesellschaft“ oder „Stamm“ zu einem Gegenstand erbitterter Diskussionen uber ihren negativen oder positiven Sinn und uber die Berechtigung ihrer Benutzung.

Dabei ist die Problematik zu kompliziert, um nur auf dem Gebiet von ideologischen Widerspruchen zu bestehen. Eine Reihe von grundlegenden wissenschaftlichen Problemen bleiben zumindest heutzutage immer noch unlosbar. Umstritten sind noch etliche Momente in der Theorie der Gesellschaftsformationen (siehe 149; 150; 182; 129:131; 105). In der Verbindung mit den neuen Momenten in den Diskussionen uber den Charakter der alten Gesellschaften wird den sog. Standesaristokratiemodellen fur die Gesellschaftsentwicklung, den Fruhstadien der Konigsmacht, der Art ihrer Entstehung und dem Problem der Militardemokratie immer mehr Aufmerksamkeit geschenkt. Eine weitere prinzipielle Frage ist die, in wie weit die Gemeinde in den alten Gesellschaften frei und in was fur einem Verhaltnis sie zu den nichtrepublikanischen Formen der Staatsorganisation stand. Das ist ein Zentralproblem fur die Gesellschaften im Altertum, da die Beobachtrungen von Anhangern bestimmter wissenschaftlicher Richtungen, auch in der bulgarischen Literatur, zum Schlu? fuhren, da? z. B. in der thrakischen Gesellschaft sowie auch in den ubrigen Gesellschaften des Altertums ein bedeutender Unterschied zu den klassisch gewordenen Vorstellungen uber die freie Gemeinde als Grundstruktur der klassischen und nichtklassischen Gesellschaften existiert (siehe 173). Wegen diesen und vielen anderen umstrittenen Momenten haben wir uns das Ziel gesetzt, die Probleme der Alten Geschichte in einem vergleichenden und problemstellenden Aspekt zu betrachten. Dabei untersuchen wir einerseits die Frage daruber, ob eine Reihe von grundlegenden und umstrittenen Momenten tatsachlich in der Theorie und nach den konkreten geschichtlichen Angaben annehmbar sind und andererseits, ob die Begrunder des historischen Materialismus und der Theorie uber die Gesellschaftsformationen angesichts des heutigen theoretischen und abstrakt — wissenschaftlichen Niveaus „veraltert“ sind. Es stellt sich heraus, da? viele moderne Thesen einerseits zu sehr absolutisieren und andererseits sowohl hinsichtlich ihrer theoretischen Grundlagen als auch ihrer Quellenbasis genugend zahlreiche Widerspruche beinhalten.

Die wichtigste Schlu?folgerung, zu der wir gelangten, ist die, da? in der materialistischen Lehre, in der Theorie uber den Staat als einen Teil der Theorie uber die Gesellschaftsformationen ein Begriffssystem benutzt wird, da? einen sehr hohen Grad wissenschaftlicher Abstraktion erlaubt und da? in den neueren Versuchen, die einzelnen Begriffe auszuwechseln in vielen modernen Untersuchungen oftmals zu einer Anderung des Sinnes und das wiederum zu inneren Widerspruchen fuhrt, So ist z. B. der hochst umstrittene Begriff der Militardemokratie, in dem viele Forscher den Einflu? romantischer Ideen zur burgerlichen Demokratie sehen, bei dem sich die wichtigsten Diskussionsthemen um die Frage drehen, ob diese Gesellschaft auch tatsachlich genugend demokratischen und ob die sozialokonomische und „potestare“ Polarisierung nicht sehr stark gewesen ist, in den Arbeiten der Begrunder der Theorie uber die Gesellschaftsformationen ebenso widerspruchlich wie auch in denen der heutigen materialistischen Historiker, die sich fur Standesaristokratiemodelle aussprechen.

In den konkreten Beispielen, die wir hier betrachtet haben, ist u. E, an den Modellen gut ersichtlich, da? die Staatsentstehung durchaus noch nicht innerhalb der Urgesellschaft mit Kategorien wie Erbkonig, gottlichem Priesterkonig, einer allmachtigen Aristokratie und einer abhangigen und rechtlosen Gemeinde verbunden war, die nicht nur kein Stimmrecht, sondern sogar auch kein Recht auf Gemeindeland besessen hatte. Im Gegenteil, Berechtigungen zur Annahme eines solchen militardemokratischen Ubergangs zum Staat ist gerade mit der hohen sozialen Stellung der Volksschichten, des Volkes als Ganzem, verbunden, wobei eine starke Macht der Aristokraten – Hauptlinge nicht ausgeschlossen wird.

Der Staat entstand u.E. nicht allmahlich, sondern nach der Durchfuhrung einer politischen Revolution oder einer ganzen Reihe von solchen politischen Revolutionen sowohl im Rahmen von gro?en militarischen Stammesverbanden als auch im Rahmen kleiner Stammesgemeinschaften, jedoch durchaus nicht nur im Rahmen von kleinen „Nomen-“ Gemeinden. So entstand der Staat in Agypten erst unter Hor-Aha (Menes) nach der Vereinigung der beiden militarischen Stammesverbanden von Nord- und Sudagypten durch die Eroberung des Norders vom Suden. In Mesopotamien entstanden auch die fruhsten Stadtstaaten wie Uruk, Kis oder Lagas und Ur sowie auch die etwas spateren Staaten der Amoriter wie der Assyrische Staat des Samsi-Adad I. aus gro?en militarischen Stammesverbanden, unabhangig davon, da? die Bevolkerung in einem sehr begrenzten Gebiet konzentriert war. Diese Bevolkerung war sogar fur einen machtigen militarischen Stammesverband recht gro?, 100 -200 000 Einwohner oder bis 100 000 Einwohner, und stand der Einwohnerzahl einer mittelasiatisch-europaischen militarischen Stammesgemeinschaft oder einer Konfoderation wie die z. B. der Irokesen nicht nach. Was die Gro?e des Staatsterritoriums betrifft, so war sie bedeutend gro?er, doch aus den Wusten- und Sumpfgebieten Mesopotamiens sind nur wenige Zeugnisse auf uns gekommen, die das eindeutig bestatigen konnten. Solch ein Territorium ist jedoch gerade wegen der Bevolkerungskonzentration in den fruchtbarsten Gebieten, die den wichtigsten Anla? fur Kriege zwischen den Volkern Mesopotamiens darstellten, notwendig. Wie in Mesopotamien und in Agypten so entstand auch in Mykenae und bei den Thrakern und Skythen der Staat aus entwickelten militardemokratischen Strukturen mit einer historisch belegten Volksversammlung. Das beweist, die Existenzberechtigung der vor uber hundert Jahren erarbeiteten Theorie uber den Staat im Rahmen der Theorie der Gesellschaftsformationen.

Коментар