Викинги и скрелинги в Америка

Заключение за проблемите на ранна­та доколумбова история на Америка и Европа

Историята на Викингите и скрелингите, по-късно известни като индианци, е най-богатото поле за изследователска работа. Доколкото ми е известно, за първи път в книга за ранните контакти между Европа на норманите и местното население на американските земи се поставят проблемите за ранното възникване на Лигата на ирокезите още през Х-ХІ или дори през IX век, за нейните граници, за появата на мускогските племена В Югоиз­точна Северна Америка още през XI век, за местоположението на кулхуалите от по-късната конфедерация на ацтеките южно от р. Рио Гранде още през 1003 г., за преселването на делаварите в племенните им земи на Атлантическото крайбрежие през XIV век и др. Неизследван досега е и проблемът за идеалния расов брак между бели и червени – вероятно викинги и индианци. Внимание заслужават и сходствата в името на по-късната Пенсилвания, индианската Винаки и норманското име на земята Винланд. Индианското делаварско название на шведите – винаколи, т. с. жители на страната Винаки, едва ли е случайно и показва, че когато делаварите пристигнали в източна Северна Америка, там вече е съществувала легенда или все още са били живи потомците на нормани­те. По-вероятно е далеч на север делаварите да са се срещнали с норманите и в похода си на изток да са воювали с ирокезите — владетели на Винаколи. Възможно е и викингите да са следили вни­мателно промените на континента и появата им в по-ранните им земи през XIV век да е с разузнавателен характер.

Интересен е и проблемът с географските представи и изслед­вания на старите норвежци от Норвегия, Исландия и Гренландия. Те установяват съществуването на Винланд и Винланд Добрия, на земи, по-северни от Гренландия, и на планини в Мексиканския залив, които решават да изследват активно заедно с планинската верига на Апалачите. Историческите извори ми дават основание да смятам, че викингите на Торфинн Карлсефни и техните по-близки и по-далечни съвременници са навлезли далеч на юг и на запад в територията на днешна Северна и Централна, а вероят­но и на Южна Америка. Пътищата през проливите от Северна Гренландия до пролива река и залив Свети Лаврентий според древ­ните скандинавски географски съчинения водят не до бреговете на Атлантика, а до вътрешните земи па Америка. Според нас От­точният фиорд и о. Отток са днешните река пролив Свети Лав­рентий и о. Антикости, а не смятаните за сигурни досега о. Нюфаундленд и пролива между острова и п-в Лабрадор.

Несъмнените сходства между чудния персонаж от „Сага за Ейрик Червенокосия“ и централноамериканските или мексиканските божества Хуракан, Тескатлипока, Ицтли и др., както и сход­ството между северноамериканското божество Авонавилон и норманското Авалдамон, също позволяват определено да се настоява за контакти между европейците и Мезоамерика. Намерението на викингите да изследват всички планини, които са видели, позво­лява с основание да се защитава и тезата, че още през XI век европейците са открили пътя към Южна Америка, а и по на юг.

Вероятната причина за запазването в тайна на откритията заедно с незаинтересоваността на средновековна Европа и убеждението, че Гренландия е най-северната част от континента, както и желанието на част от норманите да живеят свободно, феодална Европа с нейните класови отношения била далеч по-чужда на военнодемократичните нормани от родовоплеменна военнодемократична Америка. При това, от една страна, Европа на датските, шведските и норвежките крале налага монополи и заб­рани върху плаванията в новите земи, а от друга, Америка пред­лага на далечните заселници от Гренландия и Винланд всичко необходимо – от дървен материал и кожи до храни и нормални човешки взаимоотношения. Ако се отчита и това, че експедициите на норманите са били с предимно мъжки състав, пет жени на шес­тдесет или сто човека, ще станат разбираеми както съобщения­та от „Сага за Ейрик Червенокосия” за това, че неженените за­почнали да „налитат на омъжени жени“, така и идеите за идеа­лен брак между бели и червени от „Народната легенда на чахта-мускогите“. В този смисъл са разбираеми и съобщенията за бели индианци, за руси индианки, за белотели вождове, за хора и чудовища с бели очи,… както и легендите за бели герои от Перу до Грен­ландия.

Интерес представляват и ранните сведения за проникване на християнството или християнските представи в доколумбова Америка – идеите за Христос при манданите, за основателите – бели хора, при манданите, чернокракте и мускогите, за непо­рочното зачатие при ирокезите и манданите, за кръстния знак срещу нещастие при мускогите, които поставяли на пътя на кугуара кръстосани клонки. Според нас интерес представлява и пре­данието за родното място на Дегянавида — град Каханаен, и иде­ята за Деганавида като „онзи, който, като умрял, възкръснал“ и др. Този кръг от проблеми заедно с други факти и интерпретации подсказва, че европейската езическа и християнска цивилизация достигнали Америка – „множеството страни Винланд“, „Страна­та на Еднокракия“ и др., далеч преди конкистадорите. Срещата между Европа и Америка преди едно хилядолетие е била среща на военнодемократични, а не на монархични и първобитно-монархични общества.

Съответствието в исландските саги и в индианските леген­ди, предания и закони на мотиви, събития и социални отношения и дори на дипломатически норми като резултат от контактите на викинги и скрелинги също се поставя, доколкото ми е извест­но, поне по подобен евристичен начин, за първи път. Зад древни­те нормански и индиански съобщения се крие една нова история на ранните контакти между Стария и бъдещия Нов свят, която предстои да бъде изследвана. Авторът на тези редове съзнава предизвикателството, което крие в себе си корекцията в датировката за създаването на Ирокезката лига със седем века, на датировката за присъствието на кулхуалите, преди да станат тескуку, или тескоко, в района на Сиера Мадре и р. Рио Гранде, още през 1003 г., два века преди приетото за сигурно тяхно преселение на юг. Ранната поява на мускогите В Югоизтока на Северна Америка още в началото на XI век, и появата на делаварите като част от алгонкините на брега на Атлантическия океан през XIV век, а може би и по-рано, показват динамиката на етническата и обществената картина на огромния полуконтинент. Времето, когато първата Лига на ирокезите се разпада поради диспропорциите между огромните територии и малобройното население, очевидно е ХІІІ-ХІV век. Тогава алгонкините и ирокезоезичните пле­мена, покорени от Лигата, й нанасят удар, от който тя смогва да се възстанови като първостепенна военна сила след повече от два века.

Наследството на родовото и военнодемократичното време присъства и в нашето съвремие чрез ирокезката идея за конфедеративност и общочовешки мир, в който военната принуда трябва да отстъпи място на моралната. Междинни стъпала от древ­ността към нашето време са внушената от ирокезите на обърканите, нерешителни английски колонисти идея за Съединени американски щати по подобие на Ирокезката конфедерация и идеята за Организация на обединените нации.

Контактът между по-късна Европа от късния феодализъм, ранното, разбито капиталистическо общество в Европа и Америка и военнодемократична Америка на индианците има катаст­рофални последици за автохтонното американско население. Въпреки това унищожителите му заемат огромна част от неговото интелектуално наследство, безспорна величина от което е идея­та за конфедеративност и мир без война и насилие. Нормаиите от Норвегия, Исландия, Гренландия, Швеция и Дания приемат демократичните принципи на местните жители, но по-късна Европа и Америка по пътя на необузданата частна инициатива и расистка политика унищожават за векове напред идеите за равноправие, демократична конфедеративност и мир без войни.

Предложената концепция за обществено-политическа и културна среща между Европа и Америка след Х в. е нова и променя досегашните представи за историята на бъдещия Нов свят поне като проблем, който изисква внимание и изследване. Интерес ще представляват и сведенията за отвъдните, зад голямата вода, земи на Азия, от които дошли според почти всички основни преда­ния индианците, и сведенията за земите на север от Гренландия, и хипотетичните разкази за преминаване от Европа и Азия в Грен­ландия през Северния ледовит океан и пролива на Беринг. Интерес заслужават и сведенията за търговия с кожи, монопол върху коя­то имала Волжка България от своята територия до Северния ле­довит океан. Интересен проблем за изследване е и контактът на Русия и Норвегия на север, на територията на Бярмаленд, или Перм.

Предложената историческа интерпретация поставя по нов начин твърде дискусионни проблеми, основен сред които трябва да бъде въпросът за ранната история на Северна Америка на викингите и скрелингите. Учудващо е, че досега тази проблематика не е намерила място в самостоятелно изследване. Авторът на тези редове се надява, че новите интерпретации на ранната ис­тория на Америка и норманите ще активизират интереса към това толкова актуално минало на човечеството.

Коментар