ВОЕННАТА ДЕМОКРАЦИЯ И ПРОИЗХОДЪТ НА ДЪРЖАВАТА


(Свободният човек на границата на политическото общество)


Приятели и читатели на „Военноисторически сборник“, темата, за произхода на държавата, която ви предлагам, ще бъде изследвана не от позициите на правните науки, а на историческите. И за да очертая различието, ще припомня, че правист като Леон Дюги предпочита да говори не „за произхода на държавата, а за законността на политическата власт[1]. В този смисъл правистите са дали значителна свобода на историците – Георг Йелинек говори за значителна хипотетичност на въпроса за създаване на държавата и най-общо свързва „първичния процес на образуване на държавата“ с „процеса на правополагане“[2].

В началото на темата ще посоча, че сходствата между древните общества от „златния век“ и по-късните са реализирани в множество концепции, а също и това, че всеки народ и раса вижда бъдещето на историята в своите най-добри традиции.

Кой е виновен? Това е въпросът, който военните историци и гражданите си поставят след всяко поражение. Интересно е, че руските, след тях и други теоретици, които преди громяха с „марксизма-ленинизма“ цялата буржоазна наука, и ренегатите, намериха оправдание за рухването на огромната световна социалистическа система в това, че били подведени от К. Маркс и Ф. Енгелс, които при това били неразбиращи историята дилетанти, а после Й. В. Сталин окончателно деформирал „марксизма-ленинизма“. Не бе разбрано и продължава да не се разбира, че конфликтът на обществото със свободния човек е причината, която променя света и е в основата на съвременните исторически и политически процеси.

Според И. М. Дяконов: „Слабость марксисткой концепции заключалась прежде всего в том, что не было найдено убедительного движущего противоречия ни для первой, первобытной, формации ни для последней, коммунистической …[3]. Очевидно проблемът е в съдържанието на две обществено-икономически формации и в преходните периоди между тях. Според И. М. Дяконов в системата на обществено-икономическите формации „не предусмотрен явственный механизм перехода от одной общественно-экономической формации к другой“[4].

Проблемът със следването на модерни чужди тези в руската историография е посочен още от Ф. Енгелс, който през ХІХ в. пише, че русите са добри изследователи, но много вярват на чужди авторитети[5].

Темата е посветена на онези държавни и политически организации, които  се различават от приравняваните с тях потестарни общества[6] със сложна социална структура. Но тези общества са с неразделени правно институции – критерий, на който обръща внимание още през ХІХ в. Л. Х. Морган и който развива Ф. Енгелс. Интересно е, че в опита си да обвинят за теорията за обществено-икономическите формации и за военната демокрация, непознаващият историята К. Маркс[7] и „блестящият дилетант Ф. Енгелс“, автори като А. М. Дяконов прибягват до отклоняване от правовите критерии по следния начин: „группы окружающие вождя,-жрецы, военачальники и т.п. Однако эти группы складываются не как правовые, а как неформальные структуры“[8].

Понятието  „неформален“ означава съществен и ако съществено явление не е правово обосновано, то си остава формално, т.е. външно по вид, т.е. незначително![9] Неформалните структури, представени от И. М. Дяконов, не са разделени от правови различия. Авторът не може да намери различие, което да отличава „неформалните структури“ в чифдомите-вождества от  обществото – например в Атина от времето на легендарния Тезей, което е добре известно на Л. Х. Морган и на Ф. Енгелс, тъкмо поради отсъствието на правни различия между отделните „класи“.[10] При това авторът търси мястото на всички тези групи в народното събрание, което обединявало всички, носещи оръжие и при това допуска участие на жените в събранието и дори в съветите[11].

Потестарни общества познава не само историята на Африка от ХVІ-ХІХ в. Българският читател вече има представа за т.нар. „империя“ на зулусите при Дингисвайо и Шака[12], подобни са и атинското общество към времето на реформите на Тезей и империята на Атила.

Освен потестарния подход съществува и друг, според който обществото на зулусите е родово[13]. Този подход, основан на наличието или отсъствието на правния критерий, позволява да се говори за изборна и наследствена власт, като последната била първо търпяна, след това  търсена и търпяна и накрая узурпирана[14]. Това общество, което следва след военнодемократичното и предшества държавното, се свързва от редица изследователи с военно-йерархичното, то произхожда от военната демокрация и не я отменя[15].

Теорията за военната демокрация е създадена в САЩ от американския изследовател Л. Х. Морган през в края на ХІХ в. Според него: „Там където господства военен дух, както това беше при ацтеките, там при родовите учреждения по естествен начин възниква военна демокрация. Подобен случай не подкопава свободния дух на родовете и не отслабва демократическите принципи, а хармонично се съгласува с тях“[16]. Това е времето, в което родово-племенното общество преминава към състояние на постоянна война. Период, който обхваща столетия и хилядолетия и има своите различни степени на развитие. Американският етнолог посочва три последователни етапа на военната демокрация: І. При  северноамериканските индианци-ирокези; ІІ. При древните гърци от Героичния век; ІІІ. При римляните до времето на аристократичната република през VІ в. пр. н. е.

Фр. Енгелс разгръща тематиката с ІV-ти етап при древните келти и германци. Така тематиката обхваща времето от първобитното през робовладелското до средновековното общество. Още тук искам за изясня, че пълното заглавие на известното произведение на Ф. Енгелс е: „Произход на семейството, частната собственост и държавата. В съответствие с изследванията на Луис Х. Морган“[17].

Аз ще се спра на влиянието на военнодемократичното общество при формирането на  модерната държава като V-ти етап, първи пример за която са САЩ и комунистическият преходен период към държава в социалистическите политически общества.

Причината, поради която в Европа от ХІХ в. не приемат идеите на Л. Х. Морган, е в открития от него демократичен и родово-племенен произход на институциите на съвременните тогава държави и механизмите, които създава военнодемократичното общество, за да не допуска узурпация на властта[18].

Изводите на американския етнолог са посрещнати с неприязън не само от английски и френски учени от ХІХ в.[19], но и от френски, съветски и български изследователи от ХХ в., които определят метода си на работа като марксистки – М. Годелие, Ж. Сюре-Канал, Ю. В. Андреев, А. М. Хазанов и др.[20] Ал. Фол, И. М. Дяконов и др. виждат като причина за демократичните идеи ограничеността или наивността на Ф. Енгелс[21], който не предвидил недемократичното раннокласово общество. Докато в съветския модел се обръща внимание главно на недемократичните форми на власт, в българския се изключва всяка представа за свободни хора до времето на капитализма: „В историческата практика селото или селския колектив никога не са били „свободни“, защото във всеки момент тя /общината -б.м. Н. Н./ е била длъжна или е могла да бъде заставена да брани правото си да стои на своето землище чрез данъци…Без дори да знаят, селяните са сменяли своя върховен господар“[22], пише Ал. Фол. Теория, която освен че е невярна, тъй като например във всяко древноизточно право, включително и в това на вавилонския цар Хамурапи, се защитава свободата на гражданите на държавата, е и логически противоречива. А законите на Хамурапи са задължително университетско знание не само в България!

Идеологическият монотеизъм на траките, в теорията за „орфическа Тракия“[23], не може да изключи траките от обществения живот дори в рамките на мистериалните колективи. И тъй като тази идеология е предназначена за обществото, остава логически неясно, как тракийският несвободен селянин не е знаел кой е господарят му – цар, който се мислел за бог и очевидно според автора на теорията и привържениците й се представял за такъв!

Абсолютизирането на идеологията от времето на „зрелия социализъм“ свидетелства за универсална идея за култа към вожд. За древността този постулат е формулиран от Ал. Фол така: „Тракийската аристокрация не може да си позволи никаква идеологическа концесия и тя ще има един бог, своя хероизиран цар“[24]. За подобна представа не са необходими свободни индивидуално хора: „В двусъставната социално-класова структура на тракийското общество би било логично да се предположат поне два типа мистериално организирани колективи. Единият е безусловно доктринално-религиозният, т.е. аристократическият… другият тип мистериален (селски, общинен) колектив, който също е засвидетелствуван в изворите за древна Тракия. Този обредно-религиозен колектив също изповядва учението – в противен случай не би имало раннокласово общество“.[25] В това раннокласово общество: „който не подлежи на мистериално организиран колектив няма подтици за творческо поведение…Следователно системата от отношения (механизмът на историческата памет в развитие) не се създава между личности, а между колективи“[26]. Идеологическа картина, която не се отличава от понятието за тоталитаризъм, формулирано от Хана Аренд: „Тоталитарните движения представляват масови организации на атомизирани, изолирани индивиди. В сравнение с всички останали партии и движения, техният най-ярък външен белег е претенцията за тотална, неограничена, безусловна и неизменна преданост на всеки отделен член. Това изискване се налага от водачите на тоталитарните движения още преди завземането на властта, и обикновено предшества действителното тоталитарно организиране на страната под тяхно управление,  като произтича от залегналото в идеологията им твърдение за недалечното подчиняване на цялото човечество на тяхната организация“.[27]

Причина за реакцията в социалистическите страни срещу демократизма на Л. Х. Морган е виждания идеализъм на демократа янки, който пише за демократичност, конкуренция, изборност и народен контрол над управляващите и над вождовете и за индивидуално свободни хора, а не за свобода само в рамките на колективи – мистериални или политически[28]. Демократичност, която е чужда на социалистическите държавни лидери и която кара дори Б. Елцин да напише по повод на реакция – избухване на М. Горбачов  на негови критични бележки към доклада на Генералния секретар, в Политбюро на КПСС, посветен на 70 годишнината от Октомврийската революция: „…бях изумен, как е възможно да се реагира на критика по такъв, почти истеричен начин“[29]. Видният съветски и руски държавник очевидно не достига до идеята за причините за застоя – тази логика на поведение, на абсолютизирани идеи и нетърпимост към критика е характерна за цялото общество, не само за посттоталитарните вождове и нанася непоправими щети на всички сфери на обществено-икономическия живот.  Тук обаче е и вероятната причина за по-ранното му оттегляне от властта, в която се съчетават представите от предходния период с коригирани по конституция от народа институции и постигнатата след отстраняването им абсолютна власт. Държавният глава се отказва от авторитета на вожда, който е търсен, за да бъде търпян! Колкото и да е неочаквано, този пример е с паралели в историята – Луций Корнелий Сула се отказва от властта си на диктатор и се оттегля от политическия живот в Рим през далечната 79 г. пр. н. е.[30].

Дискусиите за ранната държава, преходните периоди към нея и институциите на прехода, колкото и неочаквано да е това за мнозина, доведоха до изграждането на теорията за държавата с всички произтичащи от това последици в политическите общества. Опитите на български изследователи да участват в дискусиите с международен характер, като цяло бяха неуспешни, тъй като дискусиите изискваха познаване на първобитната и древноизточната история – две дисциплини, които все повече не се изучават в България[31]! Причината е, че познаването им би позволило задължителните исторически сравнения и отхвърляне на вижданите досега сходства между тракийското, микенските и древноизточните общества, на които се радва съвременната тракология.[32]

В историята на „Първобитното общество“ е разработена и „Теорията за конфликта“, според която цялото общество може да се обедини срещу външни врагове[33].

Принципите за наследство на древното демократично устройство и неговите институции, които Л. Х. Морган посочва, в непроменен вид са представени в „Произход на семейството, частната собственост и държавата“ за европейските читатели[34]. Ф. Енгелс формулира материалистическата теория за създаването на държавата през ХІХ в. Според него до създаването на държавата формиращите се класи и експлоатация са незаконни и едва държавата ги узаконява с „печата на всеобщо обществено признание“[35]. При създаването на ранните държави, изнасянето на вътрешните противоречия извън обществото от свободни хора, срещу съседите, макар и временно, показва съответствие с по-късната Теория на конфликта, който има като резултат сплотяване на общността пред външна опасност[36].

Австро-унгарските автори Л. Гумплович и Ф. Опенхаймер от ХІХ – ХХ в. защитават противоположна теория, към която се присъединява и К. Кауцки,. Според тях държавата възниква само когато едно племе покори друго[37], а експлоатацията се появява едва с появата на държавата[38].

В полемика с австро-унгарската държавна доктрина и нейните сподвижници Вл. И. Ленин посочва, че държавата се появява там, където класовите противоречия  „не могат да бъдат примирени“[39]. Така в теорията на Вл. И. Ленин се поддържат частично двете хипотези. Ленин е съгласен с Енгелс, че съществува експлоатация и преди държавата, но не противоречи на Гумплович-Кауцки, че противоречията между господари и подчинени са непримирими в процеса на създаването й.

Тук именно е мястото на «по-умереното сблъскване», както превежда Вл. И. Ленин текста на Ф. Енгелс, „den Konflikt dämpfen[40]. В текста на Енгелс обаче става дума не за намаляване на силата на сблъсъка, а за временно преодоляване на конфликта и за пренасяне на вътрешните противоречия извън обществото създаващо държава, срещу външни врагове..

Така след превода и позицията на Ленин, теорията за външното насилие при създаването на държавата, в резултат само на завоевание, е преодоляна, но е утвърдена теорията за вътрешно насилие. Навсякъде в древните общества в резултат от това, историците от периода на „развития социализъм“ започнаха да търсят само класови противоречия – в рода, в разлагащото се родово общество, в общината още преди появата на стоково-паричните отношения. Българската тракология също полага огромни усилия в тази посока[41]. В резултат от това се стигна и до заличаване на границите между додържавно и държавно общество, до откриването на класово-експлоататорска роля на държавата навсякъде, където се откриват религия или силни вождове – от додинастичен, т.е. додържавен Египет, до т. нар. Микенска или Орфическа Тракия[42]. За да бъде утвърдена новата методология, без дискусии, изследванията на автори, привърженици на идеята за военна демокрация, като Хр. Данов или Т. Златковска, започнаха да се представят като изследвания на държави – отстраняването на дискусията отстранява и проблема! При това с посочване на значимостта на тези преиначени изследвания за теорията за държавата. Така според К. Йорданов: „…важен от методическа и методологическа гледна точка проблем е прецизността или по-точно уместността на употребения в научната книжнина термин „племенен съюз“ или „племенно обединение“. Такива държавни организации са локализирани от някои изследвачи и върху политическата карта на тракийската диаспора. Те потвърждават динамичния процес на държавообразуване, резултат от значителното социално разслоение в рамките на териториално-съседската община…“[43]. Христо Данов обаче сравнява политическата организация на тракийските и гръцките племена от Героичния век, а Т. Златковска пише за тракийски военно-племенни съюзи[44].

Този модел за държавно строителство, който изравнява докласовите и класовите общества чрез виждани умозрително класови противоречия и държави, там където не съществуват или чрез преиначаване на чужди изследвания, бе предвиден за разгръщане на международното работническо и социалистическо движение и в онези страни, които след колониализма се ориентираха към некапиталистически път на развитие.

В идеологията на развитите социалистически страни, като автор на идеята за бъдещото комунистическо общество, след силовото отстраняване на класовите противоречия в развитите и в неразвитите промишлено страни, се посочва К. Маркс.

Но за К. Маркс и Ф. Енгелс комунизмът не е бъдеще на човечеството, а само революционен период, който започва с диктатура на пролетариата. Според К. Маркс във „Философско-икономически ръкописи“ от 1844 г.: „Социализмът като социализъм не се нуждае от [посредничеството на атеизма – б.м. Н.Н.]. Комунизмът е необходимата форма и енергетичният принцип на най-близкото бъдеще, но комунизмът като такъв не е целта на човешкото развитие – формата на човешкото общество…“[45].

Тези изводи на немският философ са изключително интересни – комунизмът е преходният период на преразпределение, след който идва социализмът! И това не е младохегелианство, тъй като не за комунизъм, а за социалистически строй, като бъдеще на човечеството, се говори в последните редакции на „Анти-Дюринг“ и  „Критика на Готската програма“[46]. Атеизмът също не е определен като непременна даденост за построяването на бъдещото общество.

Въпросът тук е, защо идеята за бъдещето на човечеството е представяна по друг начин, като идеология, в социалистическите общества? Възможно ли е традицията, която се утвърждава окончателно в Съветския съюз след насилственото унищожаване на „Новата икономическа политика“ към зимата на 1929 г., още да се възприема като недосегаема истина? Тук е достатъчно де се припомни, че понятието „научен социализъм“ или „развитие на социализма от утопия в наука“[47], от времето на Ф. Енгелс, бе превърнато в университетска дисциплина като „Научен комунизъм“.

Не е ли тук и причината за теоретичните трудности на някои съвременни социалистически партии, включително и на българската?

К. Маркс и Ф. Енгелс, още към 1875 г., вече са отхвърлили френския революционен принцип на равенството и идеята за държава, свободна от народа и управлявана от работнически диктатори[48]. След запознаването с работата на Л. Х. Морган, те приемат основния извод за наследството на родовия строй: „не трябва да се забравя, че още при зараждането на съвременните цивилизации…съвременния сенат се породи от древния съвет на вождовете; от древното народно събрание се породи съвременното представително събрание…съвременните глави на държави – федералният и конституционният крал, императорът или председателят на република, – се породиха от древния висш военен началник… Равенството в правата и привилегиите, личната свобода и основните принципи на демокрацията, също така са наследени от родовете“[49].

Под влияние на теорията за държавата на непримиримите класови противоречия се появиха теориите за раннокласово общество,[50] за аристократични и съсловни модели на преход, за суверенно управляващи царе още в разлагащия се родово-племенен строй, за царе-теократи или жреци, управляващи мистериални колективи от несвободни хора, за идеологически монотеизъм под формата на тракийски орфизъм[51] и други теории, които по никакъв начин не допускат идеите за светски и контролиран от народа произход на съвременната държава. И колкото и да е куриозно, създадената през 1940 г. в СССР и получила развитие през 60-те години на ХХ в. и у нас теория за раннокласовите общества, се счита за отрицание на остарелия марксизъм.

В хода на дискусията привържениците на теорията за военната демокрация се съгласиха да допуснат съществуването на военна йерархия и вождества като следващи след военната демокрация степени,[52] но това е по-скоро отстъпление от научната абстракция на понятието, към описателност на отделните степени, отколкото откриване на нови етапи в преходния период към държава. Още през ХІХ в. Л. Х. Морган отбелязва олигархична власт при ирокезите, борба между аристократизма и демократизма[53].

Демократичните древни, светски начала на модерните държави, резултат от духовната извисеност на древните[54], са заменени с идеи за недемократичност, раннокласово общество, царе-идеолози и с недемократични идеологически центрове на интелектуална мощ. Показателно в случая е, че български автори, като Д. Попов, сериозно пишат за микенски или тракийски центрове на интелектуална мощ, представяни и оглавявани от неграмотни царе, които били и жреци[55].

Доколко аристократичните центрове на „интелектуална мощ“ се разминават с постиженията на военнодемократичното общество, се вижда например по свръхмодерната концепция за конфедералните държави, която принадлежи на американските индианци.

През 70-те години на ХХ в. американският историк Д. Гринд припомня думите на ирокезския вожд Касанатего пред чиновници от Тринадесетте английски колонии в американския град Олбани през 1744 г.: „Нашите мъдри прадеди учредиха Съюз и дружба сред петте племена. Това ни направи силни; това ни придаде голяма тежест и ни донесе властта над съседните племена. Ние сме мощна Конфедерация и ако вие се възползвате от същите методи, …вие ще достигнете също такава Сила и Мощ“.[56] Това военнодемократично общество съвсем не е с идеализирана демокрация още за Л. Х. Морган – добре известен факт на учените, изследващи първобитното общество.[57] Едновременно с това обаче извън вниманието на изследователите остава фактът, че това мнение на считания за политизиран американски изследовател се основава на наблюдения на автори французи, които са верни поданици на кралете си и са живели преди американския изследовател: „говоря словами Шарльвуа, ирокезы были „совершенно убеждены, что человек был рожден свободным, что никакая власть на земле не имела никакого права покушатся на его свободу…“[58]

В българската наука за древността отделянето на раннокласовите траки от военнодемократичните македонци и илири изкуствено разделя териториите и народите, върху които и от които се формира средновековната българска народност, например по сведения от „Деяния на Димитър Солунски“[59]. При това според Ал.Фол: „Възгледът на българската научна общественост е коренно противоположен на албанските и на румънските историци…Общото становище на българската историческа наука е, повтарям, против етническата приемственост…Наблюдаем в изворите е известен културен континуитет“.[60] Авторът си противоречи, тъй като културна приемственост е невъзможна без етническа и самият той преди извода си пише за асимилирането на траките в резултат от първите големи миграции през ІV в. и за запазването на устни откъси от тракийския царски епос и други предславянски обичаи.[61] Това означава, че има етническа приемственост дори при асимилация! Освен това този възглед съвсем не е единствен и приет като общ от българските изследователи. Например според акад. В. Хаджиниколов: „Други български историци в миналото признаваха определено място на тракийското население в образуването на българската народност. Днес тяхното становище се възприема изцяло, като се подкрепя с нови аргументи… „[62].

Отказът от етническа приемственост се превърна в идеологическа задача и поради това, че за древните македонци или илири никой не отрича сериозно военнодемократична организация, и това е  една от причините при отъждествяване на идеология и култура[63] в България. Поради това пишещите по подобна тема прибързано се отказват от информационното пространство на българите и предопределят, надценяват или заличават следите от приемственост, формирано историческо своеобразие и дори предразсъдъци, които не могат да бъдат заличени силово и с идеологически средства.

Появи се и нетърпимост към пишещите за военна демокрация, които бяха квалифицирани като „остарели марксисти“ или „привърженици на класическия марксизъм“, достатъчно уличаваща характеристика в периода на развития социализъм и след него. Привържениците на подобни недиалогични позиции просто продължават да не знаят, че автор на теорията за военната демокрация е американец и че книгата му е издадена със средства на американския Конгрес през ХІХ в.

Очевидно е, че темата за военнодемократичните общества и наследство, което ограничава спекулациите с върховната власт, съвсем не е проблем на „остарелия марксизъм“. Аз не мислех да продължавам тук темата, но един от участниците в конференцията в разговор след дискусиите ми направи критична бележка, че където има единоначалие,  не може да има демократичност. Всъщност този упрек на бившия редови военен позволява да се разбере по-ясно същността на търсените сравнения за неприязън към изборността в преходните общества. Сходството между родовоплеменното и социалистическото общества е в тяхната постоянна военизираност. Това е средата, в която е разбираемо пренебрегването на принципите на конкуренцията и изборността в полза на единоначалието и назначенията. Среда, в която теорията за държавата и демокрацията е поставена на постоянни изпитания. И проблемът е не в това, че заповедите трябва да се изпълняват във военна обстановка, а в това, че не може да има пожизнени, неизборни за определен период ръководители на всички нива във военизираното общество. За да не бъде властта узурпирана, както това става във военната демокрация, в зората на цивилизацията, както се получи в изкуствено удължавания революционен период, в обърната представа за социализма като първа фаза на комунизма.  До тази узурпация обаче се стига след продължителен период и далеч по-бавно и по-сложно, отколкото се стремят да представят това редица историци. Проблемът за обърнатите формули при анализ на темата за военната демокрация има следните измерения – властта, отделена от народа, първоначално е изборна, след това търпяна и накрая узурпирана. Властта, върната на народа, трябва да бъде първоначално узурпирана, след това търсена и накрая изборна. Изборността първоначално е основана на естествен авторитет, а по-късно олигархична, както това е при ирокезите. Тук е и търсеният личностен елемент в съвременните демократични системи. Древността и съвремието съвсем не започват и не завършват с недемократични колективи и царе-идеолози!

Интересно е, че отрицанието на идеята за демократични първи институции сближава британската историческа наука от ХІХ в. и едно направление от социалистическата през ХХ в. – очевидно правистите и теоретиците на държавата до сега не са обръщали внимание на този проблем. Очевидно става дума за настъпление срещу материалистическото разбиране на историята. Тук съюзниците на раннокласовите привърженици са естествени, но доколко се повтаря проблемът с написаното от Ф. Енгелс през 1884 г.: „И както професионалните икономисти в Германия години наред толкова усърдно преписваха „Капиталът“, колкото и упорито го премълчаваха, така постъпваха и представителите на „предисторическите“ науки в Англия с Моргановия труд „Първобитното общество“. Моят труд може само в слаба степен да замени това, което на покойния ми приятел не бе отредено да изпълни[64]. През 1884 г. Ф. Енгелс все още не знае, че ще бъде обявен за автор на идеята за военна демокрация, за да не се поставя никой до Маркс в бъдещата надпревара за място на класици! Тук ще припомня още веднъж изречението, което отразява този процес и е методологическа основа на раннокласовата и орфическа теория в българската наука: „преходът от безкласов към класов строй се търсеше главно по схемата на Енгелс за военната демокрация…“.[65]

Основна слабост на модерната раннокласова теория е, че привържениците й, в извънредно острата си полемика с Л. Х. Морган, не забелязват еволюционисткия му подход в изследването на преходното общество към държава. Така за Ю. В. Андреев типично варварското общество в поемите на Омир е явно идеализирано „как царство всеобщей свободы, равенства и братства“[66]. Ю. В. Андреев упреква Л. Х. Морган, че поради известна доза субективизъм не осъзнал „тот простой факт, что на место выдвинутой им альтернативы „монархия или демократия“, легко можно подставить другую „монорхия или олигархия (или аристократия)“[67] На изследователите от ХХ в. като цяло остава недостъпен методът на Л. Х. Морган, който проследява еволюционно три различни степени на военнодемократично общество при американските индианци – ирокези, при гърците и при римляните. А доколко е идеализирано гръцкото общество може да се види от писаното от Л. Х. Морган още в средата на ХІХ в.: „Аристократия заняла, таким образом место монархии, и почти все государства  Греции в их политическом развитии к демократии  перешли от монархического образа правления к аристократическому“[68]. И този текст е в глава VІ-та от изследването му за Лигата на ирокезите, в която се разглежда проблемът за взаимоотношенията при гърците, между монархията и демокрацията, между лигата и олигархията[69].

Думата имат привържениците на раннокласовата теория за държавата, основана на непримирими класови противоречия и противниците на демократичния, военнодемократичен период в зората на цивилизацията, противниците на правата на свободния, равен пред законите човек от древността до наши дни.

БЕЛЕЖКИ


[1] Дюги Л. Ръководство по конституционно право. Обща теория на държавата. В: Дюги Л., Малберг Каре дьо, Йелинек Г. Общо учение за държавата. София, 1993, с. 20.

[2] Йелинек Г. Общо учение за държавата. с. 315-316.

[3] Дьяконов И. М. Пути истории. От древнейшего человека до наших дней. Москва, 1994, с. 7

[4] Пак там с. 9

[5] Енгелс Ф. Писма за историческия материализъм. Съставител В. Минева. С. 1989, с. 149: „Друга слабост (обща за руситекоито се занимават с наука): прекалената вяра в чужди авторитети“.

[6] Вж. Миллер Дж. Короли и сородичи. Ранные государства Мбунду в Анголе. Москва, 1984; Томановская О. С. Предисловие В: Миллер Дж. Короли и сородичи. с. 6.

[7] Дьяконов И. М. Пути истории. с. 8-9 сл.; Срв. Гуревич А. Я. Теория формации и реальност истории. В: Вопросы философии. 1991, 11, с. 31-43. И. М. Дьяконов счита, че К. Маркс, заблуден от Хегел и заключава, че „ничем не ограниченный вечный прогресс (предполагающий, конечно, затрату энергии )…есть случай вечного двигателя, и противоречить этому основному закону природы (на закона за запазване на енергията-б.м. Н. Н.)“. Явно е, че за автора потреблението на енергия заплашва и космическите ресурси на вселената. Темата за абсолютната истина и безкрайността на света предполага друга дискусия и насоченост, но в случая с преходните периоди не е аргумент! Очевидно е, че отказът от вечен прогрес не е негова логична алтернатива.

[8] Дьяконов И. М. Цит. съч. с.16: „Книга Энгельса является блестящим, но дилетантским переложением идей…Моргана „. Самата формулировка „блестящ но дилетант“ е повече от противоречива…

[9] Играта на думи е често явление в решаването на теоретични спорове, но и в нея трябва да има не само форма на изказ, за да бъде с доказателствена сила.

[10] Тук ще използвам достъпното издание на Ф. Енгелс от 1975 г., и само в необходими случаи ще се позовавам на оригиналния текст или на друг превод. Енгелс Ф. Произход на семейството, частната собственост и държавата. София, 1975, с. 105-106

[11] Срв. за тях Морган Л. Х. Първобитното общество. (линиите на човешкия прогрес от дивачеството през варварството до цивилизацията). С. 1946, с. 334-335; Енгелс Ф. Цит. съч. с. 23.

[12] Риттер Э. А. Зулус Чака. Москва, 1989. Убийството на Шака поради неговата жестокост, т.е. поради усилването на узурпираната власт на вожда е естествен процес в който привържениците на по-ранната държава виждат повод за скръб, а тези, които зачитат демократичните институции са поне неутрални.

[13] Давидсон А. Б. Сказания далекого края. В: Риттер Э. Д. Цит. съч. с. 5-19, с. 17.

[14] Енгелс Ф. Произход на семейството, частната собственост и държавата. С. 1975, с. 165.

[15] Куббель Л. Е. Возникновение частной собственности, классов и государства. В: История первобытного общества. Эпоха классообразования. Москва, 1988, с. 140-269, с. 230.

[16] Морган Л. Х. Първобитното общество. (линиите на човешкия прогрес от дивачеството през варварството до цивилизацията). С. 1946, с. 277. Темата за военната демокрация е различна от тези за военния комунизъм и за войнстващата демокрация.

[17] Енгелс Ф. Произход на семейството, частната собственост и държавата.Във връзка с изследванията на Луис Х. Морган. В: Маркс К., Енгелс Ф. Избрани произведения, т. 5, С. 1984.

[18] Морган Л. Г. Лига Ходеносауни или ирокезов. Москва, 1988, с. 39 сл. с. 61-62, с. 77.

[19] Неделчев Н. Рецензия: Фридрих Энгельс и проблемы истории древных обществ. Сборник научных трудов. Киев. Наукова думка. 1984, 256 с. В: Исторически преглед. 1987, с. 82-86, с. 83.

[20] Сюре-Каналь Ж. Традиционные общества в тропической Африке и марксисткая концепция „азиатского способа производства“ Тезисы. В: Народы Азии и Африки. История, экономика, культура.  1965, 1, с. 101-102; Годелье М. Понятие азиатского способа производстваи марксисткая схема развития общества“. В: НАА, 1965, 1, с. 102-104; Хазанов А. М. Социальная история скифов. Москва, 1975, с. 283, бел. 9 към гл. VІ; Андреев Ю. В. Раннегреческий полис. Ленинград, 1976, с. 93.

[21] Фол Ал. Социална и демографска структура на древна Тракия. С. 1970, с. 33 сл.; Дьяконов И. М. Пути истории. От древнейшего человека до наших дней. Москва, 1994, с. 16, с. 23

[22] Фол Ал. Социална и демографска структура на древна Тракия. с. 195

[23] Фол Ал. Вярата в безсмъртието. В: Фол Ал., Венедиков И., Маразов И., Попов Д. Тракийски легенди. София, 1981, с. 15-23, с. 23: „хероизираният цар, станал бог, трябва да изпълни главната си задача да уравновесява света. Затова той влиза в сношение с жена, но тази жена е божество само за себе си… „.

[24] Пак там с. 23

[25] Фол Ал. Тракийският орфизъм. С. 1985, с. 31

[26] Пак там.

[27] Аренд Х. Тоталитаризмът. С. 1993, с. 48

[28] Срв. Елцин Б. Изповед на дадена тема. Москва, 1990, с. 10: „Аз дори не говоря за някакви опити за критика отдолу. Много ме безпокои, че хората мислят така добре, но се боят да го кажат“.

[29] Пак там, с. 12.

[30] Машкин Н. А. История Древнего Рима.Москва, 1948, с. 246-247. Н. А. Машкин също не търси причините за отказа от власт и само отбелязва, че „Отказ Суллы от власти был неожиданным для его современников и непонятен античным историкам“.

[31] Вж. Неделчев Н. Създаването на най-ранните държави в Африка, Азия и Европа. С. 1995; Пак той. Thracia libera. Проблеми на историята на обществено-икономическите формации по примера на едно конкретно общество. В. Търново, 1996; Пак той. Древноизточната цивилизация. История на Стария свят. София, 2000; Пак той. Произходът на светската царска институция в Древния Преден изток приез ІІІ-І- хил. пр. н. е. Шумен, 2004; Пак той. Христоматия по история на Древния изток. Шумен, 2006, с. 5-8. Пак той. История на Стария свят. Шумен, 2007  и др.

[32] Неделчев Н. Thracia libera. с. 30 сл.

[33] Куббель Л. Е. Конфликт. В: Социальна-экономические отношения и нормативная культура. Москва, 1986, с. 69-70, с. 70.

[34] Енгелс Ф. Произход на семейството, частната собственост и държавата. с. 183

[35] Пак там с. 103.

[36] Куббель Л. Е. Конфликт. с. 70.

[37]Гумплович Л. Основы социологии. Санкт Петербург, 1899, с. 184; Л. Гумплович. http://www.mgimofp.narod.ru/406.htm, (цитирано на 07.05.07) „ОБЩЕЕ УЧЕНИЕ О ГОСУДАРСТВЕ“, I книга ГОСУДАРСТВО Глава первая ПОНЯТИЕ ГОСУДАРСТВА, § 12. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПОНЯТИЯ ГОСУДАРСТВА

Мы знаем государство, потому что живем в нем, на каждом шагу ощущаем его деятельность, пользуемся его покровительством и призываем его на помощь. Относительно других существующих теперь государств нам дают сведения статистика и газеты, относительно же тех, которые существовали и которых уже нет, – история человечества.

„Какими высшими благами, кроме голой жизни, ни пользуется человек – свободой и собственностью, семьей и личными правами – всем этим он обязан государству…государство как естественно возникшую организацию властвования, предназначенную для охраны определенного правопорядка; Oppenheimer F. The State: Its History and Development Viewed Sociologically. London, 1914, p. 55-81.

[38] Кауцки К. Материалистическое понимание истории. Т. ІІ. Государство и развитие человечества. М.-Л. 1931, с. 146.

[39] Ленин Вл. И. Държавата и революцията. Учението на марксизма да държавата и задачите на пролетариата и революцията. В: Ленин Вл. И. Съчинения, С. 1953, т. 25, с. 401-551, с. 407.

[40] Engels F. Der Ursprung der Familie, des Privateigentums und des Staats. In: Marks K. und Engels F. Ausgewählte Schriften in zwei Bänden. Berlin, 1953, S. 296; Вж. Ленин Вл. И. Цит. съч. с.406-407.

[41] Фол Ал. Социална и демографска структура на древна Тракия. С. 1970, с. 33 сл. Фол Ал. Политическа история на траките. С. 1972, с 9, с. 113-114; Попов Д. Древни общества и култури. С. 2004, с. 9-12 сл.

[42] Срв. Попов Д. Залмоксис. Религия и общество на траките. С. 1979, с. 18 сл.

[43] Йорданов К. Възникване и характер на държавата у траките. В: България 1300. Институции и държавна традиция. София, 198, т. І, с. 45-65, с. 45.

[44] Йорданов К. цит. съч. с. 46; Златковская Т. Д. Возникновение государства у фракийцев. Москва, 1971, с. 178-194; Данов Хр. Древна Тракия. София, 1969, с. 188 – първата от цитираните от К. Йорданов страници!

[45] Маркс К. Икономическо-философски ръкописи от 1844 г. [Извадки]. В: Маркс К. Енгелс Ф. Избрани произведения. С. 1985, т. 9, с. 64. Ръкописът се пази в Института по марксизъм.ленинизъм на ЦК на КПСС.

[46] Енгелс Ф. Анти-Дюринг. Москва, 1983, с. 288, срв. с. 468 – където рубриката-индекс комунизъм е означена като обществено-икономическа формация. На с. 288 Ф. Енгелс пише за научен социализъм, в развитите социалистически страни се изследваше и изучаваше научен комунизъм.

[47] Срв. Енгелс Ф. Анти-Дюринг.  Глава ІІІ. Социализъм – за нуждите на социалистическата движение Енгелс преработва тази част като самостоятелна книга „Развитието на социализма от утопия в наука“

[48] К. Маркс Ф. Энгельсу. 9. апреля, 1863, г. т. 30, с. 278;  Ф. Энгелс – И. Вейдемейеру, 10 марта 1865 г., т. 31, с. 389-390. В: К. Маркс, Ф. Энгельс, В. И. Ленин. О демократии. Москва, 1988, с. 62-63 сл.

[49] Морган Л. Х. Първобитното общество (линиите на човешкия прогрес от дивачеството през варварството към цивилизацията). с. 436-437.

[50] Струве В. В. Понятие „азиатский способ производства“. В: Народы Азии и Африки. М. 1965, № 1;104 – 109;

[51] Фол Ал. Политическа история на траките. с. 113-114; Фол Ал. Тракийският орфизъм. С. 1985, с. 28

[52] Куббел Л. Е. Демократия военная. В: Социально-экономические отношения и соционормативная культура. с. 47-48; пак той. Государство В: Социально-экономические отношения и соционормативная культура. с. 41-45.

[53] Морган Л. Х. Лига Ходеносауни или ирокезов. Москва, 1983, с. 77.

[54] Морган Л. Х. Цит. съч. с. 79-80.

[55] Попов Д. Древните общества и култури. с. 12 и с. 39, срв. с. 424 сл. за същия тип раннокласови царе.

[56] Grinde D. The Iroquois and the Founding of the American Nation. San Francisko. 1977, p. 31; Неделчев Н. Викинги и скрелинги в Америка  (Проблемът за откритията на викингите и за контактите между европейската и американските култури през ХІ-ХV в.). В. Търново, 1999, с. 129.

[57]КуббельЛ. Е. Возникновение частной собственности, классов и государства. В: История первобытного общества. Эпоха классообразования. Москва, с. 266, бел. 251

[58] Морган Л. Х. Цит. съч. с. 77. Срв. с. 26, бел. б: „Материалы для этой главы взяты из следующих источников: Golden’s Hist. Five Nations; Charlevoixs Hist. New France…“.

[59] Вж. Неделчев Н. Национална идея и държавност в българското историческо наследство. Шумен, 2005.

[60] Фол Ал. Политика и култура в древна Тракия. София, 1990, с. 208.

[61] Пак там с. 31.

[62] Хаджиниколов В. Етногенезис и етническа история на българския народ. В: Българска народна култура. Историко-етнографски очерк. с. 29-62, с. 35 с позовавания на К. Иречек, Й. Иванов, М. Велева, В. Златарски, П. Мутафчиев.

[63] Фол Ал. Тракийският орфизъм. С. 1985, с. 8: „Допусне ли се, че езически универсалии се наслояват върху древнотракийски реалии, то изводът, че собствено-тракийската култура е (относително) еднородна система, ще бъде неизбежен. Еднородността на културата изисква обаче  (относително) единна система на религиозно мислене. Единството на религиозното мислене в древността ще означава на свой ред  (относително) крепка идеологическа доктрина, сиреч учение“.

[64] Енгелс Фр. Произход на семейството, частната собственост и държавата. с. 9.

[65] Фол  Ал. Социална и демографска структура на древна Тракия. с. 33.

[66] Андреев Ю. В. Цит. съч. с. 93.

[67] Пак там с. 92-93.

[68] Морган Л. Г. Лига Ходеносауни или ирокезов. с. 73.

[69] Пак там с. 72.

Коментар